враната (Маргарита Василева) - Произведения

Той ми разказа...

Той ми разказа
за първата птица.
На разсъмване...
След миг тишина,
в клоните - тържество. ...

враната

Поезия

2008-07-10T19:12:28+03:00 827 12

Когато все пак...

"Глупак е оня, който не е цар
в нечие кътче" Съй Съливан
Когато все пак
спра на точното си място
и въздухът, небето и звездите ...

враната

Поезия

2008-07-09T09:45:57+03:00 868 14

Помня...

Помня,
някъде има земя.
В глогов цвят вятър играе,
плъзга се
по зелената топлина на тревите. ...

враната

Поезия

2008-07-08T08:40:09+03:00 943 17

Когато в рая заваля...

Когато в рая заваля дъжд,
ти ми показа:
Зеления облак от мокри листа
как може да спира сърцето,
как да събирам в дланите нежност ...

враната

Поезия

2008-07-06T20:59:05+03:00 938 21

Като отроче на дъжда...

Като отроче на дъжда -
валя.
И как тъй
все по нощите се случва?
В небесна кошница ...

враната

Поезия

2008-07-02T07:43:20+03:00 790 13

Блестящ и силен...

Блестящ и силен
кестенът разчупва своята хралупа-
удобната и топла пустота.
И пътят му е кратък -
от лятното дърво ...

враната

Поезия

2008-07-01T09:12:53+03:00 670 10

Спасителят...

Спасителят ми е дъжда
и балкона там забравен,
един мъж с ръце от крила
и с буза бодлива...
Все така се спасявам от тъмното, ...

враната

Поезия

2008-06-29T19:13:51+03:00 750 9

Нестинарски огън...

Нестинарски огън събужда нощта,
вик на птица разчупва простора.
От тревите към небето избухват звезди.
Жаравата сякаш въздъхва
и носи във себе си вик, ...

враната

Поезия

2008-06-28T07:21:19+03:00 998 10

Като печат върху...

Като печат върху хляб -
моето женско начало.
Още ли гладни са дните ти?
Все така ли те тегли към зимното бяло?
Виж ме... ...

враната

Поезия

2008-06-25T23:03:22+03:00 813 15

По небесен калдъръм...

По небесен калдъръм
колесница огън мята -
запалени стрели.
Змейовете-ветрове
шетат по земята. ...

враната

Поезия

2008-06-24T18:36:54+03:00 755 9

Когато очите ми...

Когато
очите ми станат много зелени,
все нещо се случва:
Срещам "стара любов"
(защо ли пък стара?) ...

враната

Поезия

2008-06-22T23:06:21+03:00 905 13

Еньовден

Скоро е
Еньовден
На спомена във сламената шапка
сложи ония дни
и другите, които идват. ...

враната

Поезия

2008-06-20T07:16:34+03:00 1.3K 15

Защо ли...

Защо ли
всичко се разбира през нощта...
И колко страшно е сама
илюзията да убиеш.
Но ако само тя ти е останала, ...

враната

Поезия

2008-06-19T10:50:50+03:00 790 11

Хляб и...

Хляб и чесън,
(като на Тайна вечеря)
желязо и вино,
(като в пламтяща ковачница)
бяла риза, ...

враната

Поезия

2008-06-18T06:34:53+03:00 710 11

Дървото...

Дървото не очаква
небето да го порази.
И мравките са му приятели...
Листата му -
миниатюрна светлина (наесен), ...

враната

Поезия

2008-06-17T06:40:42+03:00 948 14

Любовта ми...

Любовта ми -
първият ден от "Горещници".
Нищо по-лудо...
Когато изгорят във есенната клада,
дали се радват листите дървесни...?

враната

Поезия

2008-06-13T06:38:34+03:00 994 13

Когато...

Когато наранен плодът е,
по сладък после става.
Неволно чудо.
А ние все се пазим
от връхлетелите любови, ...

враната

Поезия

2008-06-12T00:39:18+03:00 798 16

Ти ми даде мечта...

Ти ми даде мечта.
После каза - назаем.
Сега някой друг иска да си я има.
Аз ти показвах горна земя,
а ти пак се връщаше в долната. ...

враната

Поезия

2008-06-11T09:22:24+03:00 758 6

В пустотата...

В пустотата -
клен и косове,
крайпътни диви рози.
Пак там живееше и таралеж.
Менци с вода от някой налята, ...

враната

Поезия

2008-06-10T07:12:08+03:00 830 9

Безобична съм...

Безобична съм.
В очите ми - суха слама.
Копнежът ми - нива без синор...
Със птичите ята
хабер изпращам на орача...

враната

Поезия

2008-06-08T10:05:46+03:00 967 17

Къде са...

Къде са дните,
нощите къде са?
Разкъсана и мътна е луната,
и пълен е кръгът край мен със болка.
Отвъд чертата, казват, е животът. ...

враната

Поезия

2008-06-07T09:45:00+03:00 855 10

Най-добрият...

Най-добрия подарък
съдбата ти прави,
щом те срещне с предателство.
Нищо, че земята изчезва под теб,
ще си намериш друга. ...

враната

Поезия

2008-06-06T07:46:05+03:00 959 18

Ябълката...

Ябълката умря през пролетта.
Удряха с брадва
и чудно -
от раната не падаха спомени.
Тя беше жива. ...

враната

Поезия

2008-06-05T09:22:09+03:00 758 8

Самотен си...

Самотен си.
Пред теб по пътя - "синя жлъчка".
И цялата земя е тишина.
Най-близка ти е дрехата, с която си наметнат,
и божията светлина. ...

враната

Поезия

2008-06-04T08:12:01+03:00 881 12

Някъде...

"Чувството за стадност
е убежище за бездарниците"
Б. Пастернак
Някъде има бял вълк-самотник.
Не единак, а сам. ...

враната

Поезия

2008-06-03T10:01:43+03:00 711 6

Никой не е бил...

Никой не е бил по-бездомен от мен.
Даже клошарят си има мост и Луна.
Дели си хляба с човека отдясно
и по-малка е вече поделената болка
с човека отляво. ...

враната

Поезия » Любовна

2008-06-01T00:47:28+03:00 713 7

Петровден

"На този камък ще изградя
църква и портите адови
няма да и надделеят"
(ев.от Матея 16:18)
Рибарю на човешки души, ...

враната

Поезия

2008-05-31T00:54:17+03:00 1K 8

Гайдарят, който...

Гайдарят, който свири на ъгъла,
всъщност го няма там.
По стълбата на звуците,
по покривите после,
по топлото на залеза ...

враната

Поезия

2008-05-30T01:14:05+03:00 847 8

Опитай да бъдеш...

Опитай да бъдеш безсребърник.
Пробвай поне.
Припомни си забравена радост.
Разтвори ръцете си като криле.
Леко е. ...

враната

Поезия

2008-05-29T12:56:22+03:00 785 4

Най щастлива съм...

Най щастлива съм,
когато съм нещастно влюбена.
Значи съм жива.
Сърцето ми - без покрив хамбар
над него - безкраят. ...

враната

Поезия

2008-05-28T06:11:45+03:00 823 4

Най-нещастна съм...

Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки.
По старите греди със дървояд - ...

враната

Поезия

2008-05-27T06:44:02+03:00 884 2

Той летеше...

Той летеше над сухите слънчогледи,
есенен,
сам,
последният щъркел на лятото.
Линия между небе и земя, ...

враната

Поезия

2008-05-25T01:49:17+03:00 798 3

Животът ни - "Страстна седмица"...

Животът ни - "Страстна седмица",
дето всичко се случва.
Душа на ръб обърнали от тежка самота,
протягаме доверие - вземете...
И колко пъти слагаме покривката ...

враната

Поезия » Философска

2008-05-24T23:01:15+03:00 823 4

От колко отдавна...

От колко отдавна
не съм викала дъжд.
Сто години навярно.
И заклинание някакво имаше,
и молитва, и... ...

враната

Поезия » Бели стихове

2008-05-23T07:51:18+03:00 1.1K 5

Между хълма на...

Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато (за пръв път) ...

враната

Поезия » Бели стихове

2008-05-22T09:14:51+03:00 784 2

На сърцето ми...

На сърцето ми градските порти
нямат дворник и разписание.
Незалостени вечер остават.
И странниците утрото не чакат,
подпрели гръб на каменния зид, ...

враната

Поезия » Бели стихове

2008-05-21T07:39:10+03:00 1.1K 4