zara
111 резултата
Извая ме от мъжките си сънища.
И вдъхна ми живот,от своя взет.
Очите ми напълни с течно слънце,
а устните-с дъх на гора след дъжд.
Ръцете сътвори-да те обгърна. ...
  862 
Нещастна бях-
а пак ми завидяхте.
Щастлива-
с мен се подиграхте.
Усмихвам се- ...
  849 
Понякога ме навестяват призраци.
Сънувам залези със цвят на мед.
И топла мъжка длан
докосва отмалелите ми устни.
Отхапвам златна ябълка ...
  663 
Ще си отида в някой ден със дъжд,
напускайки без жал света.
Ще изсветлея изведнъж,
разтворена във вечността.
Децата и сестра ми ще поплачат, ...
  926 
Една звезда напусна своя корен.
Търкулна се по склона на нощта
и цопна в тъмна локва вечност.
Луната примижа,заслушана в щурците.
В морето разцъфтяха сребърни цветя. ...
  709 
Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития, ...
  813 
Той не е пианист,
а цветна музика създава.
Платното е изпъстрен нотен лист,
след четката мелодия остава.
И зазвучава светлина, ...
  1132 
ПИЛЕ ПО ИСПАНСКИ
Марин Григоров заля пилето със специалния сос,негово изобретение и доволно затвори вратичката на фурната.Влезе в хола,огледа за пореден път подредената маса,докосна почти благоговейно стръковете момина сълза ...
  1604 
Вратата се затвори зад гърба ти
и странно стаята повяхна.
Очите са пустинно сухи.
Знам,ти ще дотичаш
в онзи зреещ миг, ...
  815 
Дошло е време
да платим цената
за обезмислените думи.
Гузни сенки
бродят по земята. ...
  884 
Душата си превърнах в чан.
На кръстопътя я обесих-
да може всеки изтерзан
от болката да стори песен.
...Земята земетръсно екна.
  841 
  1091 
Пред мен си сега-
с византийска усмивка и поглед смутен.
С каква ли фатална извивка
съдбата ни свърза-тебе и мен?
И аз-уж по-голяма, ...
  965 
Да се събудиш до кораво мъжко рамо,
когато си загубила опора
и да почувстваш чужда топлина,
която с твоята се слива.
Ръцете,мокри от умора ...
  805 
От изсъхващите клони
падат златнокървави пендари.
Като непрощаващ спомен
есента отново ме завари.
Тъжномрачен дъжд вали, ...
  668 
В душата ми нахлу пустинен вятър
и страшно,безлюбовно притъмня.
И дрипи от сърцето ми размята,
забоде ме с ръждясала игла.
Разпъна ме като хербарий, ...
  859 
Градът е чужд без теб.
И празно стаята ме гледа.
А имам твърде много време,
което пак е празно.
Часовникът подсказва, ...
  790 
Когато си простя, че съществувам,
навярно ще е меланхолна есен.
А ти до мене тихо ще сънуваш,
препуснал коня си небесен.
Прозряла същината на живота, ...
  772 
Не вярваме в "светлото бъдеще".
Миналото зачертахме изцяло.
И от политическите безумия
боли ни и душата,и тялото.
Хапем устни пред беемветата ...
  801 
Не ме обсебвай!
Нека да съм вятър,
издул платната в мачтите
на кея.
Или проливен дъжд, ...
  886 
Да съм сама е навик.
Да ми горчиш-е спомен.
Понякога през стаята
минава забравен дъх-
кора от портокал ...
  827 
Участвам в главната роля
на своя живот.
Понякога съм зрител.
Не винаги играя добре.
Някои реплики не ми пасват. ...
  756 
Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития, ...
  1557 
Теменуженосиньото небе зад прозорците постепенно помръкваше.Ана включи лампиона на масичката и вдяна конец в иглата.Шиенето на гоблени я успокояваше,създаваше й усещането за съпричастност с художника,чиято картина бод след бод се появяваше върху късчето панама.А и какво да прави една самотна жена ве ...
  1153 
Още преди да отвори очите си,дядо Енчо знаеше,че нещо не е наред.Бе обгърнат от една безнадеждна пустота,която цяла нощ го бе мятала и премятала.Повдигна бавно клепачи,загледа се в петната по тавана и мъчително ясно си припомни,че е сам.
От седем години живееше в старческия дом,но никога досега не б ...
  1289 
Джазът лениво усуква
въздуха около мен.
Котката самотно спи
на края на дивана.
Бавно и леко търкалям ...
  815 
Балетните пантофки на съдбата
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря, ...
  769 
Трудно,но вървим напред.
Уморени са нозете.
Денем ставите болят,
а по нощите-сърцето.
Вятър хладен ни завя, ...
  1078 
Помолих розата да не цъфти-
додето се завърнеш.
И слънцето престана да блести-
очи от мен да не отвърнеш.
Земята спря да се върти- ...
  702 
Мъжът е взел нощта във шепа
и гали с поглед тъмното й тяло.
Очите му гръдта й греят със възхита,
по облия корем се спускат бавно
и в сластна изнемога спират. ...
  723 
Като акорди от роял
звучи дъждът и ни пречиства.
А смътна и ненужна жал
е спотаена в нас.Разлиства
дните ни,повторно ги изчита, ...
  736 
Понякога е нужен само поглед,
едно докосване,една усмивка,
когато думите са изговорени
и много са изпитите напитки.
Понякога сънувам,че сънувам, ...
  581 
Със тънка струйка дим-
отплава корабът на лятото.
Листата под дърветата-
разпръснато имане.
Просветват дюли- ...
  802 
Сърцето ми е плачещо листо,
отбрулено от есенния вятър.
Издигам кули от стъкло
срещу Вестителя на Пустотата.
Живея с дребните неща, ...
  804 
По ръба.
Все по острия ръб на нещата.
Надмогваш страха и се движиш.
Изкатерваш годините.
Отглеждаш децата. ...
  730 
Осиротели кимат ми дърветата
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.
Погубваме се заедно със слънцето, ...
  710 
Мы же,милый,только души
у предела света.
Анна Ахматова
Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците. ...
  787 
Всяка есен чакам да узрея,
ала нещо все не е така.
Снежни преспи скоро ще белеят
по изстрадалата ми глава.
Другите стоят на пост пред чушкопеци ...
  651 
Сънливо протегнати улици.
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи ...
  807 
Не се плаши от силата на цветето,
поникващо между скалите.
Така живеят и поетите,
сред камъни,но със сърца открити.
Намират красота и в делника, ...
  730 
Предложения
: ??:??