Друга

42,5 резултата

Сама

Аз съм тази с насълзените очи,
тази - с разбитите мечти...
Заключена в своя малък свят,
постепенно се разяждам от душевния си глад.
Заобиколена от стени, направени от болка и страдание, ...
1K 2

Комар

Комар
Комар кръжи и хич не спира
тъй силно той да ме нервира.
Гризна ме веднъж, не му ли стигна,
та повтори той... Ах, само да го стигна! ...
1.2K 4

* * *

На мен подаръци от страст не правят
и стихове на мен не посвещават,
защото аз самата съм подарък
и стих – неподсладен и неподправен.
Защото съм жена и знам цената ...
922 9

Есенно настроение

Тихи улици, тихи площади
и потънали в локви павета.
Мокри улици,
дъждовната влага
се излива днес от небето. ...
861 5

Светът на мъртъвците

В креслото седнах аз,
унесох се и заспах.
Странен сън сънувах,
от Смъртта се страхувах.
Горя! ...
788 2

След мен

не се прави че нищо не се случи
не отричай не потъвай в мълчание
не ти отива да забравиш наученото
аз бях най-страшното ти изпитание
след мене ще ти бъде празно – ...
1.3K 10

Тъжна истина...

Завръщах се от някъде по тъмно.
Пред фаровете гаснеха светулки.
Не исках да ги мачкам хладнокръвно -
кракът ми на спирачката потъна.
Подкарах бавно. ...
707 4

Приятели, предатели

Предателства,
като кървави ками,
ме сочат
и се прицелват,
пада пепел, ...
1.8K 4

По пътя си за никъде

Разминахме се някъде във нищото,
тичайки да хванем нещо ново
и натрупваше се онова - излишното,
което всеки взема наготово...
Забързана да гоня себе си, ...
968 7

Луд умора няма!

"Щастие с пари не се купува."
Нещастието никому не робува.
То изведнъж се появява
и в следващия миг не съществува.
Кога мечтаех да си щастлива! ...
617

***

Нощем дълго мисля за живота,
който с теб, надявам се, ни предстои.
Радвам се, страхувам се и се вълнувам,
моля се за твоите и моите мечти.
В тъмното се взирам във тавана, ...
603 1

Хибернация

"Развива се, развърта се спиралата,
соколът вече губи соколаря"
У. Йейтс
Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря. ...
1.2K 13

Самота

САМОТА
Не зная аз в какво да вярвам вече,
чии думи трябва да слушам?
Дори да се опиташ да ми помогнеш,
внимание няма да обърна. ...
488

Прощално

Приятели, другари мои, братя и сестри,
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен, ...
821

***

***
Седя сама на брега на морето...
Заравям ръце в пясъка студен...
Поглеждам тъжно към небето...
Луната слага край на този ден... ...
944

Просяк пред храма

Аз не приказвам - казвам.
Аз не очаквам - чакам.
Стотинките ви пред храма -
на оня копитата! - чаткат.
Аз съм си тук - отникъде. ...
971 11

За сбогом

Движение си ти. Какво, не знам,
да спреш ще те накара от умора.
Сега си тук, след малко пък си там
и все жадуваш път. И срещи с хора.
Душата ти е скитница. И аз ...
944 9

Акростих

АКРОСТИХ
Остана само празнота,
Тъгата настани се в нея
И болката от самота
Дойде като зловеща фея. ...
1.1K 3

***

От дълго време крача сам
по пътя от момче до мъж.
За някой много срамежлив съм бил,
за друг пък съм порасъл изведнъж.
Повече мълчах, отколкото говорех, ...
519 3

Смърт

Восъчна свещ бавно догаря,
един живот си отива в нощта,
бавно и болезнено изгаря,
една душа напуска света.
Спомени хаотично във въздуха се реят, ...
595 1

Катапултът...

Катапулте мой, наречен живот.
Неведнъж в размисъл ме вкара.
Неведнъж на земята ме свали.
И щастие ми докара,
радости, сълзи и тъги. ...
854

Жрица на любовта

Жрица на любовта
Бях от койнон тон тракон
до Августа Траяна.
Високопоставена от призрачни условности
и страдаща от херодотоумие. ...
880 6

Август-Септември

Небето - тъпан изтънял,
по който слънцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната - неганосана тава,
която облаци облизват. ...
1.2K 15

65 години стигат

Едноминутно мълчание
за еднооката жертва
и за едноръкия палач
776 5

След следващия хоризонт

В отговор на Весела ЙОСИФОВА
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=183958
И недогоряла мисъл, и спомен за цветя,
и нещо друго има там.
(след следващия хоризонт) ...
889 3

* * *

Седя и коментирам.
С въпросите си провокирам усещане за красота.
Но всеки тук е заслепен,
Угрижен, сякаш заледен.
И вместо тупкащи сърца и нежни длани, ...
526 1

Плачи, но не и пред тълпата

Плачи ти, сърце, от мъка обвито,
плачи и със сълзи човешки.
Разкъсвано от болка, изпито,
наранено от думите тежки.
Сега ти тепърва се учиш ...
1.4K 3

Котешка работа

(Види ли да пиша, Рая се мята да ми вземе молива)))
На молива ми се спуска!
Милата котка Рая!
"Не се занимавай с глупости.
Ела да си поиграем!" ...
1.1K 13

Дъждовно

Помогни ми, Богородице Пресвята
и на мен помогни!
На разсъмване, в тихата стая,
да угаснат очи!
Слушай! Дъждът ми разказва. ...
834 18

Дъга

Вятър от изгубени мечти.
Облаци с намръщени лица.
Дъжд от сълзи.
Локви от лъжи.
Очаквам дъгата...
922 2

Сама

Лунен лъч
във тъмна нощ
на две разцепваше морето...
Една сълза,
самотен миг - ...
945 1

Зърно

Ние с тебе твърде дълго спорим.
Безпощадно мнения различни
за победа някаква се борят.
После думи промълвим обични.
Без адрес понякога изпсуваш ...
1.1K 5

Псалом

ПСАЛОМ
Славословя Те, Господи, от куплетната ниша
и гласът ми е стихов. С този вик ще опиша
как пленена се блъскам в свободата си грешна,
как прощаваш,че за мама съм все безутешна, ...
1.2K

Безвкусица

Тази вечер тъжни са поетите,
останали без своята муза.
Болна съм, не ме винете.
Разболях се от безвкусица.
Питат кой отвърза звяра, ...
1K 3

Среща с Дявола

Беше тъмно...
Нощта бе постлала свойта черна завивка.
Но спомням си смътно
образа на Дявола и неговата зла усмивка.
Стоеше той безмълвен, страшен в ъгъла ...
1.4K 4

Алчен грях

Алчен грях
Черно платно върху лицето си ще сложа,
та дано скрия белега от ножа,
който кълца на парчета
останалата в мен утеха. ...
991 3

Ако Ралица реши

Много неща биха се променили,
отзвукът би заглушил всичко в мен.
Ние с теб бихме открили,
тези звуци по-добри от ден на ден.
Ако Ралица знае, ...
647

Пропуск

Рисуваш
искрящи изгреви
и звездни нощи,
изпълваш ефира
с трели на славеи, ...
766 7

Кое е момичето...?

Кое е момичето...?
Седя сама на брега на морето,
а до вчера се забавлявах с приятели...
Загубих себе си,
вече не съм тази, която бях. ...
1.2K

Дъждът е виновен

Дъждът е виновен за тази сълза,
която търкулна се плаха.
Събрало във себе си много тъга,
небето се тихо разплака.
Свъсен, намръщен навън е денят, ...
860 22