Философска - Поезия

Юли...

Юли…
През юли в мен нахлува светлина
дошла от неизвестното пространство,
крилете си разпервам в синева,
летя щастлива с тихо постоянство. ...

Melanie

Поезия » Философска

2018-07-31T23:26:15+03:00 1.9K 2 5

Лятна почивка

ЛЯТНА ПОЧИВКА
Аз цяло лято ще стоя във село
и ще събирам селска тишина.
В градината ще бъркам неумело
и ще изкупвам своята вина... ...

Hekredel

Поезия » Философска

2018-07-31T11:23:08+03:00 782

Евтаназия

Самотно, разбушувано море
безпомощно разбива своите стенания,
в скалата, със надежда болката да спре –
да изсуши сълзите му прелели от ридания.
На хиляди разпръснати частици ...

Елиза13

Поезия » Философска, Друга

2018-07-31T11:21:13+03:00 631 1 5

Тази усмивка, която освобождава...

Ще ни покаже някой как се лети,
но няма да лети нашия полет...
Ще ни покаже някой как се мечтае,
но няма да копнее мечтанията ни...
Ще ни покаже някой как се живее, ...

Kalia1117

Поезия » Философска, Свободен стих

2018-07-31T01:16:42+03:00 845 2 5

Свещена чистота

Сънят ти мой е!...
В шепите ми!
Ти мое Сбъдване
и моя Красота!
Сънят ми твой е! ...

angelbard

Поезия » Философска

2018-07-29T11:19:31+03:00 484

Защо?...

Недей разплаква чуждата любов!
Не помрачавай детските очички!
Не можеш да се скриеш – има Бог.
Навсякъде е Той... И вижда всичко.
Не разрушавай къщата на другия, ...

anabel7

Поезия » Философска

2018-07-29T11:05:24+03:00 1.3K 13 33

Най-хубавото

Най-хубавото
Най- хубавото нещо на света,
когато са до теб твоите деца!
С усмивка държат моята ръка,
и заедно играем нашата игра! ...

valcanyon

Поезия » Философска

2018-07-29T01:31:50+03:00 510 4

Приятели

Никога не е късно да се извиниш,
никога не пречи да съжалиш,
да, думите, ти няма да върнеш,
но след обидата в приятел може да се превърнеш...
В яда си казваме хиляди неща, ...

алексчето

Поезия » Философска

2018-07-28T00:55:48+03:00 601

Глад за истина

Пак заклинания, словесен борш, магии.
Не трябва ли да сложим край?
Апокалипсис в нивата е минал,
орал дълбоко, скудоумия вършал.
Остава шепичка от истина ронлива. ...

пилигрим

Поезия » Философска

2018-07-26T19:47:49+03:00 426 1

Градът на птиците

В „Града на птиците” аз бях –
нещата там са прости.
Живели мъдро или в грях –
оставили са кости.
За тях, на камъка писмо ...

xubavka

Поезия » Философска

2018-07-26T19:22:10+03:00 679 1

Последният трен

Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен.
Под седалката пари, ...

JujuBuju

Поезия » Философска, Друга

2018-07-26T09:55:38+03:00 810 7 9

Онзи град

Онзи град не спи,
побърква се и състарява,
дрънчи, бучи, ехти,
за къде е тръгнал,
да се надживява… ...

MisteriaVechna

Поезия » Философска

2018-07-25T00:22:32+03:00 651 2 4

Опустошение

Стихове- безсилие и сламки,
а въртопът те отнася надалеч.
Мислел си – тоз път ще е различно,
Господ те обича
и за всяка болка се намира лек. ...

пилигрим

Поезия » Философска

2018-07-25T00:06:14+03:00 456 1

Тъгата моя

Защо ли да се връщам у дома
Няма да отвориш пътната врата
Няма да ми кажеш и "Добре дошла"
Заспал си сам, далече на брега.
Започвам спомените да разплитам ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2018-07-24T01:02:10+03:00 1.5K 3 3

Последната мечта

Мечти, предадохме се с вас.
Вие – мен, аз – вас.
Последни пориви на вятъра
разпиляват парченцата от нас.
От любовта обичах невъзможната, ...

adjo

Поезия » Философска, Друга

2018-07-24T00:23:52+03:00 1.2K 4

До утре

ДО УТРЕ
Ела, седни до мене Самота.
Вечерта бавно се пропука.
Ето пак сме двете в тази тишина
и часът на спомените чука. ...

slaveja123

Поезия » Философска, Друга

2018-07-22T12:22:40+03:00 514 2 2

Когато в седем

...когато в седем вечерта,
самичка къщата притихва,
поливам моите цветя,
ветрец в глухарчетата кихва,
и чака някой да рече ...

xubavka

Поезия » Философска

2018-07-22T00:31:26+03:00 809 2 2

Жените

Жените живеят по-дълго,
защото умеят да плачат!
А ние с пресъхнало гърло,
давим мъката си безгласно!
Жените живеят по-дълго, ...

angelbard

Поезия » Философска

2018-07-22T00:14:41+03:00 437 3

Вярвам в теб...

Вярвам в искрената ти усмивка
и в дълбокото море в очите ти...
Вярвам в добротата, която носиш,
вярвам в радостта и в плача ни...
Вярвам в чувството, с което живееш... ...

Kalia1117

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

2018-07-21T22:50:47+03:00 1.6K 5 5

Натрупан опит

НАТРУПАН ОПИТ
С годините натрупах опит,
живях живот с какво ли не
и свикнах всички да се топят
и да се правят на свине! ...

Hekredel

Поезия » Философска

2018-07-21T12:59:55+03:00 832 1 3

На среброто

Среброто в твоите коси
затварям вечер във трезора.
Заключвам сетне три врати,
да нямат достъп други хора!
Сребро е туй, а не печал! ...

xubavka

Поезия » Философска

2018-07-21T03:27:37+03:00 976 1 5

Еретично

Виждаш всичко,
а мълчиш.
Кой стене, кой те моли
и кому даряваш свяст.
Аз съм като теб. ...

пилигрим

Поезия » Философска

2018-07-21T02:53:59+03:00 410

Митинг

На митинг, хората са смели
Мислят, към доброто да вървят
Имат някакви, неясни цели
Искат времето да завъртят.
Така ще бъде само на площада ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2018-07-20T03:14:00+03:00 1K 2 3

Ушиване на делник

Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2018-07-20T03:11:07+03:00 929 7 21

Сонет, написан на ръба

Когато на ръба до мен стоиш,
съм спец по управление на риска…
в такива дни не дишаш, и не спиш,
и изгревът е някак много близко.
Нощта отворила е черна паст! ...

xubavka

Поезия » Философска, Строги форми

2018-07-19T23:05:52+03:00 2.1K 7 17

Един живот

Втъкал във себе си палитрата,
от радост и любов, от мъка и тъга!
Един живот изпълнен със надежди,
безброй очаквания и мечти!
И няма как да няма болка, ...

angelbard

Поезия » Философска

2018-07-19T00:28:32+03:00 494

Лудо стихотворение

Снощи пих водка. Един гълъб летеше в тъмното
с писмо в човка.
Казвам Ви честно: Въобще не бях пияна!
Беше нещо по- леко: Бях луда!
После този гълъб влезе в очите ми сини - ...

DORA.1

Поезия » Философска

2018-07-18T22:55:19+03:00 1.8K 4 6

Две начала

/От цикъла „Сюрреализъм”/
От никъде за никъде.във нищото..
... две мълнии прегърнати пътуват
...със скоростта на времето
и със мечти палуват ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2018-07-18T19:40:49+03:00 720

Болни от тишина

Спите ли? Има ли будни?
Болни сме от тишина.
Тази, с която учудено
гледаме чужда вина,
но не проронваме дума, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2018-07-18T01:55:44+03:00 654 5 15

Колебание

1.Изкушение, защо във мене идеш,
недей блъска по душевната врата.
Духът оръжие за тебе ми остави,
Научи ме с него да руша,
Ала не искам да ранявам твойте чувства, ...

Серафиос

Поезия » Философска

2018-07-17T01:33:11+03:00 993 1

Любов

LeonaIlieva

Поезия » Любовна, Философска, Оди и поеми

2018-07-17T01:31:29+03:00 917 2

В извора на любовта...

Само едно докосване на ръцете,
които те карат да докосваш небето...
Само да откриеш този някой,
който се смее в един дух с твоя ...
Като полета на тези два гълъба ...

Kalia1117

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

2018-07-17T00:46:32+03:00 1.1K 3

Жива вода за поети

От малка зная истина една,
че „Този свят хич не е за поети!”,
но никне, напоено от сълза
в сърцето ми „Орфеевото цвете”!
Веднъж един мъдрец ми спомена, ...

xubavka

Поезия » Философска

2018-07-16T19:26:27+03:00 1K 4 9

Звезден път

Блестят вълничките в морето
и чайките над тях кръжат.
Не среща облаче в небето
самотно слънце този път.
Детенце мидички събира, ...

СветланТонев

Поезия » Философска

2018-07-16T18:37:26+03:00 518 1 4

Артфакт

/От цикъла „Сюрреализъм”/
Неосъзната, сгушена в безумие...
Недокосната и непрогледна...
В космическите цикли преродила
представите на първа и последна. ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2018-07-16T16:57:22+03:00 608

Сонет за късмета

Внимателно стъпвам, когато вървя,
и дреме във мене поетът.
Очите си свеждам, паважа броя,
настъпвам си често куплета.
И всеки мой път води до кръстопът – ...

xubavka

Поезия » Философска, Строги форми

2018-07-14T18:26:03+03:00 1.3K 4 2

Дали боли

Ще боли ли, ако просто затворя очи и душа към небето протегна?
Дали ще липсвам и нечии сълзи ще капят ме, доде дълбоко в гроба не легна?
Дали ще плачат, докато река ме буйна отмие и щастие моята мъка затрие?
Докато отново друг не замине и своята скръб пак тук донесе?
Дали ще ме носят в сърцата си те ...

xxxxxx

Поезия » Философска, Друга

2018-07-14T00:21:04+03:00 990 2

Стая с оранжеви стени

Стоиш в стая с оранжеви стени.
И тя е пълна, и е празна.
Напрягаш се да видиш светлини,
А има само тишина омразна...
И в кратък миг долавяш слънчева следа, ...

Ера

Поезия » Философска

2018-07-13T14:17:49+03:00 848 2 1

Линията на Живота!

Понякога чертата на живота
изглежда права и изпъната така,
че тръгнем ли към себе си ще стигнем
кажи-речи веднага и сега.
Така е, да! Ала погледната от ляво ...

angelmilev

Поезия » Философска

2018-07-13T14:06:17+03:00 623 2 1

Сонет за небесния творец

... навярно в сухите леса –
там, дето шушнат ветровете,
за малки капчици роса
е жадно всяко крехко цвете...
Там, в тая дива красота, ...

xubavka

Поезия » Философска, Строги форми

2018-07-13T11:09:35+03:00 2.3K 9 13