Философска

20,9 резултата

19-годишен Автопортрет

Баща ми е научната фантастика,
а майка ми - изплетена от драматизъм.
От дядо ми - научих Ботев и за братството
и зароди се в мене Символистът...
... и родих се! ...
815 13

Случайно?

Случайно?
Неслучайни случайности променят живота ми.
Неслучайни съмнения ме превземат отвътре.
Некрасиви и сиви мисли пълнят ума ми
и проглеждам внезапно за нечакани истини. ...
1.6K 8

Да присъствам или да бъда присъстващ

ЩЕ ПРИСЪСТВАМ ПАК
Празник; клас; цветя; оркестър - за всеки е мечта,
след тридесет години да идеш на среща с младостта.
Спомена в мъглата на годините дали ще изясни:
кой, защо и кого е харесвал в училищните дни? ...
639

Рози от хартия в есенни сълзи

Танцувахме сред снеговете
на отминалите рани...
А истините тогава изглеждаха
изгубени стъпки към щастието...
Розите бяха направени от хартия, оцветени в червено, ...
802 3

Огледало

Нима това съм аз?
Косите побелели,
повяхнало лице,
горчиво свити устни,
очите потъмнели. ...
535 1

Жива му работа

Жива му работа!
Бърз неволен поглед във страни…
весел флирт… или мисъл за някого дори…
и те ако броят се за измяна?
Не знам?! Всеки да си прецени… ...
668 4

Природата говори

Природата говори
Слънцето изгря в небето
и проби дълбоките мъгли,
с него разцъфтя сърцето
потопено в алени лъчи! ...
280

В моята лодка

Ако в моята лодка си, Боже,
Ти ще стихнеш рева на вълните.
И гласът на света разтревожен
ще заглъхне в прибоя на дните.
И дори в разразената буря, ...
1K 9

В Сега се случва будността

В СЕГА СЕ СЛУЧВА БУДНОСТТА
Заспах пак в пазвите ти, Пролет,
сънувам мека белота…
С крачета боси и заровени
в килим от дъжд в реалността. ...
1.2K 26

Скитница

Коя съм аз в тези пътища неравни?
С малко хляб, за през деня.
Ходя из града с устни жадни и
Без любов се скитам в съня!
Скитница в пътища коварни ...
871

Усещам Вярата у мен!

Усещам Вярата у мен!
Сред хълмове и много листопади,
сред всевъзможни шеметни игри,
горя и нощ, и ден - на живи клади
с развети слънчеви коси! ...
488

Силен

Силен
Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,
а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:
винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?
… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок… ...
394

Попита ме: "Защо?"

Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...
603 10

Море, в което не тъгувам

Гмуркам се в море,
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов, ...
1K 6

Видения

Алчни бяха,
Хляба ми деляха,
Водата ми разляха,
Душата ми раздраха!
Караха черни коли. ...
519

Пленявам,.. но оказвам се пленен!?

Пленявам,..
но оказвам се пленен!?
Не! Не трябва още да заспивам
в люлката стакана на нощта!
Въпреки, че в звездната си пелерина ...
726 1

Verbalize 🇬🇧

You can change my mind
But my soul – never!
Forever shall I seek the light!
And dive into… the breaker.
You can chain my might ...
1.1K

Пари, пари

Сън-реалност, сън-измама!!!
Казват - от съня ни спомен няма...
Реализацията става друга.
И живеем във заблуда...
Храним се с реклами разни! ...
574

Чаках те

Ще дойдеш - сам.
И мястото ще е открито.
Ще бързам аз, но споменът ще ми тежи!
Ще те смущава всяка непозната сянка...
А аз в полумрака ще търся твоите очи. ...
729

Изгубена...

Чувствувам се призрачно размита
като пейзажите на Пол Сезан.
Една сълза търси Вселената
в колибите на африканското Хадзапи,
прескача праговете ...
552 1

Камъкът (по Г. Господинов)

Погледнах към камъка,
но не прогледнах през него.
Той бе толкова малък,
ала виждаше мен
и във мен ...
691 2

Вместо прошка

Смъртта не споменавай и веднъж
пред онзи, който всеки ден умира.
Родината ми е нашир и длъж.
Триъгълният камък на Всемира.
Възнесоха се дивите ята ...
1K 1 18

Страст. Върховният двубой.

Страст.
Върховният двубой.
О, тази буйна, огнена стихия!
Развява в мене парещи коси!
Препуска със замах и в орисия ...
556 1

Без Бог

Клепачите му лепкави светлината разтвори.
Отваря, затваря, примига във страх и говори:
Къде съм, какво става, дръпнете тези щори!
Но Господ е мъртъв
и тази гледка грозна, непосилна ...
789 1

Сълзи от небето

Плачеш, защото искаш да
отмиеш всичката им омраза?
Плачеш, за да запълниш
пукнатините между тях?
Ти плачеш, за да избистриш ...
791 1

Обръщение

Ех, приятелю, приятелю!
Безбройни са кръговратностите човешки,
в които лутаща се нашата душа
търси радостта някъде из света.
Ех, приятелю! ...
494

Нощи

Нощи
Понякога нощта е толкова самотна!
Танцуващ черен лебед в езеро от мрак.
Небе безлунно и беззвездно.
И безпощадна тишина... ...
1.1K 5

Втора младост

Втора младост
Под очите ми осъмват сини облаци,
а в зениците се стича чернозема.
Висят над челото като стари просяци
бели преспи, сякаш откъс от поема. ...
937

Ще се изтръгна ли...?

Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...
806 2 6

Смъртта

В памет на моя приятел Едоардо Денчев
Смъртта ще се разшета някой ден...
И не заради друг – заради мен!
За моето последно пиршество,
за моето последно тържество, ...
1.6K 6

Носталгия

Животът ми вирее в пясъчен часовник.
Затворник, блъскащ по отблъскващо стъкло.
Объркал времето си конник,
залепнал здраво за старинното седло.
Оградите не мога да прескачам. ...
1.1K 6

Душата ми...

Душата ми навярно е вълчица
и скита се сега сред пустошта,
тя вие тихомълком през нощта
и иска да намери свойта пролет...
Една лети като бездомна птица, ...
792 5

Бушуваща душа

Нещо в мене ме изгаря.
Там отвътре ме дълбай.
Нещо в мозъкът човърка...
Не ми дава мира, знай.
Знам за нещо отреден съм. ...
499 2

Завинаги

Пеят птичките и тази сутрин.
Сякаш нищо не се е променило.
Светъл ден навън блещи
аз очите си сниших –
колко пъти съм била така – ...
672

Той

Мрак скова душите.
Мрак невиждан от очите.
Той дойде с него в този час,
тук при нас.
Не се страхувай! ...
570

Стремглавост

Стремглавост
05.05.2014г.
Ето ме - танцувам сама
и пак блуждаят мислите...
Чувственост - разбита, ...
628

По пътя

Прашинка в окото,
пясък във зъбите,
камъче малко в обувката...
Помръкват челата -
на дребно излъгани, ...
1.3K 1 18

Глухоняма обич

Глухоняма обич
Шумът от чувствата несподелени
се слива с градската среда.
И хората вървят изпепелени,
невиждащи към някаква следа. ...
991 3

Ноември

Ноември – плитки небеса.
Дълбок, бакърен хребет.
В тревожно-мътни дървеса –
потайно-бистър трепет.
Ноември – низ от чудеса ...
546 4