Предизвикателство (Конкурс):
Зимата през моя поглед
Здравейте поети с очароващи куплети!
Тази година зимата в природата се настани по- рано. (Нищо ново ;) ) До нейният край има цели 3 месеца, тъй че, ако администрацията и шефа на сайта разрешат, всеки от нас би могъл да я изживее в мислите си и да я опише в стиховете си просторно - без да бъде поставен в рамка на строго определена тема.
Нека този път стихотворението да не е "ЗА ДЕЦА", а ако е политическо - да спазим добрия тон.
( Стиховете да не са публикувани до този момент в сайта ).
С дълбоко уважение към основателите на прекрасния сайт и към всички творци в него!
Весели Коледни и Новогодишни празници на участниците в сайта!
Литатру
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Детайли на предизвикателството
Класация
Зимна свобода
кожа, върху нея устни топли да положа....
твоите вопли да отложа. Гледаш към
звездите, възпираш ти сълзите.
Студеното сърце не ще усети, че хванати сме ...
Плюсове - минуси
Вече са толкова много...
Всяка различно студена и влажна,
всяка със своя си бонус...
Първите - наниз от весели случки. ...
Моя бяла зима
Скъпа наша си любима
Снежна тъй красива зима
Как те чакам и обичам да те има
Скътала в себе си картини ...
В бялото
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа, ...
Следи от сняг
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук,
мисли снежни в мен навяват.
Обвита в бяла пелена, ...
Моята зима
Моята зима е тиха.
Покривите с белите калпаци -
уморени старци на късна седянка.
Пушат с лулите си - комини, мълчат ...
Сняг
свободни, леки, нежни и красиви.
По вятъра се носят, безтегловни...
а аз се чудя накъде отиват.
Дали преследват някаква мечта? ...
Бъдни вечер
блести насред небето
и като сребърен прашец
снежец се рони леко.
Търкулне ли се топла питка ...
За хората и времето
че още няма пухкав сняг отвънка,
когато през ноември студ върлува,
а граждани предколедно ликуват,
когато през декември под елхата ...
Последна зима
Буксуват таксита
и зяпат те с взор недоспал
угрижени лелки,
кахърни бабета. ...
Зимно ми е...
лед сковал е моето сърце,
окови тежки бавно влача,
стиснал аз в юмрук ръце.
Зимно ми е ала със здрача, ...
Зимата през моя поглед
и по миглите ми -елховѝ иглички
снежинки бели си играят
под звуците на будни птички.
Нощта е бяла, диамантено красива, ...
Прошепнато в студена тишина
тази студена приказка зимна
в очакане да се превърнат в сняг
сълзите ми замръзват тихомълком.
Без топлината ...
Равносметка
между Човека и Земята!
Едно невидимо звено
задвижва Звездните машини...
От "умното" ни потекло ...
Невидимата нишка
и Зимата се кани да си тръгва!
До печката,над кофите с брикети,
позастарял човек се е пригърбил.
От пейката го гледат през насмешка ...
Зрънцето и още нещо
Автор – Величка Николова – Литатру
Как се радвам, че се върна
в този зимен нощен час!
С нежен поглед ме обгърна. ...
Къде си Сняг
Остана ли поне за малко на върха
от теб – храна студена за поточета пенливи?
На този бряг за да докоснеш вечността,
от теб да пият корените жадни ...
Снежната кралица
И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах
върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз
рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка
плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше ...
На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите
(гражданска тематика)
Автор – Величка Николова – Литатру
Сънувах родни бели нощи,
но с черен облак между тях ...
Смяна на поста
поне декември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг ...
Зимни мигове
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.
*** ...
Добре дошла
добре дошла!
Малко закъсня.
На Йордановден кандиса,
гайда щом запя ...
Зима
Зимна истина
Безжалостно ограбила цвета
Оставяйки ни само бяло
И скривайки ни истината за света.
Обичам те и мразя едновременно, ...
Нежната снежинка
на сред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак.
Гледаше нагоре към небето, ...
Местата ни
Вече не са наши.
Имат си свое име.
Погледа към тях боли
само в две сърца. ...
Преход
Мрачни дни.
Студът превръща
в сняг дъжда.
И мислите текът. ...
Зимна импресия
пак се втурвам навън.
По клепачите лепне
неспокойният сън.
А снежинки немирни ...
Зимна приказка
Зимата само за нас я написа.
Аз за теб, ти за мен,
щастливо така ни ориса.
Изпий си кафето. Не бързай! ...