Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.

309812 резултата
  • китайска ваза

    bogpan (Божидар Пангелов) bogpan
    Поезия
    първа фурма
    тя е като китайска ваза
    (не знам от коя династия)
    по вероятно от Мин
    с хода на времето ...
      558 
  • Мълнии от обич

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Поезия
    Мълнии се сипят от небето...
    Дъждът
    плющи в нощта като порой,
    изливащ се
    по пясъка на времето, ...
      659 
  • Притча за терзания

    wtsigd (В) wtsigd
    Поезия
    И гордост, алчност, гняв и воля,
    и дързост, болка и мечта,
    и огън, дъжд, земята и праха,
    и пепел, дим в устата на врага.
    И злоба, злоба, злоба и тревога, ...
      542 
  • Мемоарите на една просякиня

    wtsigd (В) wtsigd
    Поезия
    Стоя, а спомените стари ме обземат.
    СТОЯ, а чувствата предишни пак морят.
    Умри! - прошепвам аз трагично,
    гори във старата вълна!
    И детски плач в очите на палача ...
      589 
  • * * *

    ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka
    Поезия
    Нощ.Небе.Звезди.
    Две тела и две души.
    Мълчание.Тъга и власт.
    Една любов пламтяща в страст.
    Сладка болка.Плач.Вина. ...
      542 
  • Вълшебните думи

    viki_stoyanova (Виктория) viki_stoyanova
    Есета
    Вълшебните думи
    Вълшебните думи са много. Ние ги чуваме и използваме всеки ден. Дори и в един обикновен израз може да се крият дълбоки чувства, вълшебство.
    Всяка дума е важна и магическа. Някой ще каже, че вълшебни думи няма ...
      5165 
  • Прощално писмо

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
    ПРОЩАЛНО ПИСМО
    Прости ми, мила мамо! Прости ми! В мига, в който четете това писмо с баща ми, аз вече няма да съм сред живите. Догаря пламъкът на живота ми като свещ. Не мога да издържам вече! Искам да загасна тихо и повече д ...
      3064 
  • Нощ

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Поезия
      741 
  • Защо?

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Поезия
    Отива си, отива добротата,
    изчезва някъде от нас...
    Злоба носим във душата
    до онзи, сетния си час.
    Защо? Защо? Нима е нужно ...
      811 
  • Променям се

    ДЕСКО (Десислава Симеонова) ДЕСКО
    Поезия
    Със писък приключи тоз тежък двубой.
    Да скитам по пътища чужди аз спирам,
    безпомощен поглед отправила-КОЙ
    с горчивата глътка от вино изтривам.
    В прахта ще заровя робско имане ...
      585 
  • Дали

    ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka
    Поезия
    Чудя се дали сега съм само аз сама.
    Къде си?С кой ли си?
    На коя ли сваляш пак звезди?
    Дали си някъде далеч от тук,
    сам самичък на света напук. ...
      731 
  • Гладиолите

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Проза
    Загледа се в гладиолите, които снощи бе потопила във вазата. Разпукващите се една след друга пъпки по стеблата, приличаха на красиво разлистващи се пролетни мигове. Загадъчно и едва уловимото им ухание изпълваше стаята с галеща нежност, разливащо с топъл и свеж аромат по стените на мислите й. Тя сто ...   816 
  • Защо

    stormy (Александра Атанасова) stormy
    Поезия
    Защо не си отидеш?
    Защо не си вървиш?
    Навсякъде те виждам,
    ти редом с мен стоиш.
    В училище, във къщи - ...
      579 
  • Човек се ражда свободен,а навсякъде е в окови!

    PaLaVo{Zv3rCh3} (Снежана Иванова) PaLaVo{Zv3rCh3}
    Есета
    Всеки един от нас се ражда свободен. Всяко малко дете е свободно да се радва, да играе и да прави бели. Ти се радваш на живота, възхищаваш му се, но в един момент всичко се променя. Веднъж навършиш ли пълнолетие осъзнаваш, че всичко което си преживял до сега, всички радости и неволи са били просто к ...   11243 
  • * * *

    ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka
    Поезия
    Една самотна вечер ме повика,
    поех към правилния кът.
    Слях се с мрака без да питам
    -Грешка ли е този път?
    Бродех, търсех и намирах. ...
      725 
  • Коледна приказка

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
    КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
    Първа част
    Коварната болест бързо я повали на легло. С ужасяващи темпове се разпространи из цялото тяло. Вече не можеше да става. Лицето й придоби зловещ, жълто-черен цвят. Беше страшна, когато човек я гледа ...
      973 
  • Окото

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
    ОКОТО
    Проклинам родителите си затова, че са се запознали и събрали. Проклинам баща си, че е бил пълен боклук – пияница, побойник, грубиян. Проклинам майка си, че е била толкова загубена да се влюби в него. Проклинам най-крех ...
      803 
  • Пред сън

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Поезия
    Над притворени очи
    с букли лунни светлини,
    вити сребърни лъчи
    сме рисунък по стени.
    До леглото ми седни, ...
      742 
  • Вълчица

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Поезия
    Вълчица в глутницата
    вие.
    Луната с поглед
    жадно
    пие. ...
      595 
  • * * * * *

    slanceto (Мария) slanceto
    Поезия
    Хей, момичета с нощи по тетрадките
    и училища завършили с копнеж,
    защо съня и времето отлагате,
    какво ви дава всеки нов куплет?
    Не спирате да пишете във рими ...
      549 
  • Син

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
    СИН
    - Татко, дай ми малко цифри!
    - Моля?
    - Казах да ми дадеш цифри – синът се ухили доволно и лукаво.
    - Аха! Значи “цифри” искаш. Това означава “пари”, нали? ...
      885 
  • Вредно кафе?

    daik (Георги Динински) daik
    Поезия
    Не искам и трохичка да остане
    върху трапезата, която ще ти сложа.
    До дъно ще изпием пълната със вино кана,
    със залъци ще обереме соса.
    Когато глад и жажда утолиме ...
      602 
  • Театърът на живота

    PaLaVo{Zv3rCh3} (Снежана Иванова) PaLaVo{Zv3rCh3}
    Есета
    Замисля ли се за живота на хората все ми се струва, че той е театър в който участваме всички. Всеки човек е артист в театъра на живота и изпълнява роля, която е изпълнима единствено и само от него. Никой не може на сцената да дублира някого сполучливо или да заеме изцяло неговото място. Театърът на ...   8381 
  • По-добре честен и гладен, отколкото богат и

    петя (Петя Кръстева) петя
    Есета
    И защо не е добре да си “мъничко подъл” и богат? Какво му е хубавото на това да си гладен в името на едната честност? Честност, която така или иначе никой не оценява...
    Цял живот съм била честна, справедлива, добра, толерант ...
      3632 
  • Аз вече си простих,а ти прости ли?..

    prelestnata (Тони Димитрова) prelestnata
    Поезия
    Още пазя спомените живи,
    за морето и за нощите красиви.
    Очите ми рисуват приказни картини
    за залези - мечти недостижими.
    Още пазя в сърцето си печата ...
      817 
  • Искаме ли много...

    danisab (Ниела Вон) danisab
    Поезия
    Има много подредени дни
    и такива с хаос истеричен.
    Има дни, в които не върви
    и се чудим на късмета си себичен.
    Нагласени газим във вода ...
      800 
  • Писмо

    slanceto (Мария) slanceto
    Поезия
    Ако някой ден те намеря обесен
    на далечно сиво безплодно дърво,
    с въжета овързан от болка и плесен,
    със зъби да стискаш последно писмо -
    ще знам, че сънувам – така не е редно ...
      954  11 
  • Нощта се разсъблича

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Поезия
    Тъй тихо е...
    Нощта се разсъблича.
    Воали нежност рони -
    пласт
    след ...
      645 
  • Единствени за миг. А после? Кафе.

    aneta1 (Анета Христова) aneta1
    Есета
    Спокойно!!! Спокойно!!! Няма да четете за Слави и Софка и за група Каффе. Просто
    единствени и кафе, тия две думички прекрасно си пасват и се допълват някак, и
    някак … много ми харесват, харесва ми играта на асоциации. Единствени – като в
    приказка звучи, като нещо нереално, дали е реално всъщност, да ...
      1721 
  • Нощта

    henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver
    Поезия
    Виж!-каза му тя.
    Нищо не виждам.-отвърна мъжът.
      804 
  • Търси се....

    Xandria (Славена Йовкова) Xandria
    Есета
    Преди хиляди години прочутият атински мъдрец Диоген посред бял ден с фенер в ръка търсил истински човек, но напразно. Веднъж дошъл на пазара и извикал - „Хей, хора !” Наоколо се събрала огромна тълпа. Тогава той с присмех казал : „Аз търсех хора, а не пигмеи.”   1972 
  • Със ръка човешка ти ме докосни

    Xandria (Славена Йовкова) Xandria
    Есета
    Тъжен януарски ден - сив и студен, необещаващ... тоест нормален.
    Захлюпени над тетрадки, учебници и речниците сме се оставили в плен на еднообразието, студа и самотата. На всичко отгоре започва да вали! Представяте ли си дъ ...
      3232 
  • Драскотина

    slanceto (Мария) slanceto
    Проза
    Цигара след цигара паля. Кой ги е измилил тия глупости? Кочина е. Една истинска голяма бъркотия пред мен и вътре в мен. Вдигам глава, за да прочета написаното. Няма смисъл. Няма отговори. Няма помощ, нито надежда. Дори не е нощ.   976 
  • Изгреви и залези

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Поезия
    Изгреви и залези –
    черно - бели сенки,
    преливащи се мигове,
    впили
    корен ...
      778 
  • Млечен път

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Поезия
    Млечен път –
    снежно-бяло шалче
    за луната,
    изплетено
    от нощни светлини ...
      451 
  • Слънчев лъч

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Поезия
    Слънчев лъч -
    утринна златиста нишка,
    промушена
    в ухото на иглата,
    с която ...
      558 
  • Вятърко

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Поезия
    По миниатюрата
    “Вятър усмихнат през рамо”
    на Стефан Кръстев
    През рамото си те поглеждам Вятърко.
    Виж, струни са косите разпилени. ...
      539 
  • Нощна мъгла

    Dark`Crimson (Борислав Иванов) Dark`Crimson
    Поезия
    Вкопчила се лепкава мъглата в теб зловещо
    гъста като плътта ти студена. Кажи защо ти е горещо?
    Бяла, тъмна сивота обвива те, много време има до зори.
    Виждаш силуети, друг свят, само туй. Почакай какво там гори?
    Жълти, хладно бляскави очи зловещо заговарят. ...
      529 
  • Хлъзгав лед

    Dark`Crimson (Борислав Иванов) Dark`Crimson
    Поезия
    В хлъзгав лед обгърнат е светът и думите ти още чуваш
    любовта на живота и да не докосваш.
    Усмивка тиха, очи дълбоки гледат нежно.
    Тръгваш вече, целуваш я за сбогом - уж небрежно,
    като студен пламък гаснеш - надежда. ...
      573 
  • Течност

    Dark`Crimson (Борислав Иванов) Dark`Crimson
    Поезия
    Безизразно студена, кристална чаша обществото е,
    пълна с течност - човеци или...А знаят ли, че всеки трябва да умре
    на дъното? Калта - черна, гъста, лепкава утайка живее
    на повърхността. Боклуците изплуват, а твоят труп не пее.
    Средата - тук, бистра като планински ручей е водата чиста, ...
      466 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.