и есенният минзухар
е Божи
дар

ШЕПА ПЕПЕЛ В КЪРПА
Надявах се, че имам всичко
и повече не ми е нужно –
уханието теменужно
в дъжда – когато се изтича, ...

Дъждът отчаяно над мен вали,
опитвам се от него да се скрия.
Пробождат капките като стрели,
а трябваше да са благословия.
Къде остана звънкият му глас, ...

Есенното слънце галеше с рехави лъчи водното огледало на реката и
си прокарваше златна пътечка. Лодката се носеше по Дунава, Горян хвърляше мрежите и ги вадеше. Кошът се пълнеше с риба, той беше доволен. Широка усмивка се разля по загорялото му лице заради снощи. Хубавата Петра не му излизаше от ума ...

Поетът птица
стихове нанизал е,
висящ на жица. ***
Твърдиш, че си лъч,
но ти си къс проблясък, ...

Апел
По мотиви от филма "Двама мъже в града"
В главните роли: Жан Габен и Ален Делон
Очите ми са пълни с тъга и надежда,
защото винаги честните страдат. ...

Слушайте, сега ще ви разкажа
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ - то, дето кара татко, ...

Май че с очите имам проблеми,
трудно ми е всяко придвижване,
трябват ми май очила с големи
диоптри за вътрешно виждане.

Плътни сиви облаци. Леко ръми и сипе упорита монотонност. Хората, вдигнали чадъри, вървят някакси попили от сивотата на небето. Не обичам чадър, нито качулка. Вървя към работата, но не бързам, имам време. Винаги тръгвам по-рано. Обичам по пътя да си разчепквам нещо - проблемче, емоцийка или каквото ...

Във клонките крехки на нашто дръвче,
гнезденце си спряташе птиченце малко
и леко размърдвайки всяко цветче,
гнездеше и пееше сладко.
Излиташе бързо нанякъде то, ...

Дано ме чуе нявга... някой,
че обич във сърце се ражда,
...светът не е така жесток...
роб е този, който със омраза плаща.
Войни се водят от преди ...

... дувари с вкопчени бръшляни, егреци с ялови кози,
със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,
седя под кривите си круши – и в сумрачната мърчина
селцето – стихнало, се гуши в две педи ледена слана,
ни кончето пръхти във дама, в зори – със третия петел, ...

Целуват ни юдите с щедри усти,
приспиват душите ни дяволи.
В очите ни бъдеще светло блести –
каквото не сме се надявали.
Дарената риза за луди е пак, ...

Дивите коне в кръвта ми –
сякаш барабани бият.
Лунна хубост в доба тъмна,
а в ума ми – вълци вият!
Кротката сърна избяга. ...

Ти дълго в океана си се вглеждал,
очите ти – дълбоки, хладни, тъмни.
Аз в тях се гмурнах.
Тук е безнадеждно!
Но, Боже, как мечтая да потъна! ...

Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...

Тунел, а всъщност... арка над вратата.
Обръщам се да те потърся някъде извътре,
но е дълбоко. Дълго, като мрак,
от който няма никакво измъкване...
И се повивам с мъка напосоки, ...

Като вещица, стара и зла,
в моето минало,
ровиш с костелива ръка...
В раните бъркаш!
Сол ми насипваш! ...

Спри времето
преди да те е спряло то
и покажи сега
защо живееш.
Годините са просто колело, ...

Седи Мичо на пейката пред училището. Дошъл е да гласува.
Евентуално…
Само дето нещо го възпира. „Остатъчен морал“ – определи миналата седмица диагнозата приятелят му Доктора.
„Вредно мислене“ – отсече Киро и сипа още едно на Мичо. За освестяване.
Ама от какво да се освестява, когато и нему е ясно – ...

Морето е закотвено пред мен -
огромно, вятърно и сиво.
Вълни играят си с един случаен ден
от бъдещето мълчаливо.
И между гребените им изникваш ти - ...

По мокрия пясък вървим
с моето старо момче,
газим вълните, мълчим
и се държим за ръце.
Чайки и гларуси грачат, ...

И нека със теб се разминем сега!
Всеки по своята самотна пътечка.
Продължи! Не поспирай! Да остане така!
Живяла съм толкова дълго без случки…
На този, най - пъстър и сладък парфюм ...

Животът е потаен в малките неща
толкова обикновен, приказен, човешки.
Нежна любовна песен, слушана в нощта
трябва да умееш да прощава грешки.
Животът е безценен бъди над нещата ...

Да идва есенният вятър –
не се страхувам от студа!
Не ми е нужно ново лято –
заспивам, кротка, под леда.
Да вее зимата над мене, ...

Казват, че Нострадамус е предсказал началото на световна война през месец декември тази година. Мисля, че този път предсказанието му е с реални шансове да се сбъдне. В момента се играе нещо като политическа шахматна партия между
Русия и Запада, който отчаяно се бори да удържи останките си от хегемон ...

Старите мрежи…
Старите лодки…
Старите, стари вълни…
Тихо небето пристъпя на пръсти
дъх не отронва дори. ...

И днес се събудих… О, Боже! Амин!
Здравей, земен свят! Здравей, благодат!
Усмивки и обич, мечти и копнежи,
прегръдки, надежди, безбрежни стремежи…
Защо си кахърен, човече, и смръщил си вежди? ...

Поезия и
музика спасяват, бдят
и удивяват,
и безкрая с прелестта
му овековечават!

На вятъра в прегръдката живея
и свикнала съм с бурния напев.
Да се преструвам хитро не умея
и за порок не давам пукнат лев.
На огъня в сърцето се разхождам, ...

Отново е първи – ден от месеца.
В първия му ден като в калейдоскоп са събрани всички наши надежди, и любов, и вяра, и мъдрост, които очакваме от поредния месец.
Всеки 1-ви е като Нова Година в умален вид. Нов късмет! Само фойерверките и шампанското липсват. Но като се замисли човек, повече от полови ...