С идейната подкрепа на Е.
Сградата на читалището бе строена през 60 години на миналия век. С напукана мазилка и олющена червена боя на фасадата.
Отивах да си взема книга от библиотеката, за да има, какво да чета през нощта.
Отворих врата и тя изстена, като призрак от старинен замък. Фоайето беше тяс ...

Те заедно са отдавна, от пантивека,
той топлил го е в трудните му дни.
Подарявал е светлината си на Човека,
и водил го през тежките му години.
Едно приятелство отдавна още в пещерата, ...

Търся си другарче, за белѝте,
искам всекиму звезда да дам,
ако с мен в небето полетите,
Малък принц дали ни чака там?
Пътят млечен тихо ни повежда, ...

Понякога с години съм те чакала
до мен за малко да поспреш.
Животът ми премина в бягане
от сутрин до вечер, от осем до пет.
И все тъй еднакви ми се струват ...

Продавачът в кварталния магазин използваше затишието, за да попълни разредените стоки по рафтовете.
Звънчето на вратата сигнализира за клиент. Влязоха млада жена и около три-годишно момиченцe. Детето подскачаше около нея и нещо я уговаряше, а тя кимаше с усмивка.
Когато след малко застанаха пред кас ...

Тази зима беше от студените или както старите хора казваха: "Камик се пука от студ". Марти сърдито следеше минусовите температури на електронното табло, близо до леговището му. В това студено време нямаше много начини да изкара пари, но пък за негово щастие си имаше храна за повече от седмица. Стара ...

Снегът пак тихичко вали,
трепери, мръзне моят ден,
загладил острите ъгли,
кварталът блесва обновен.
Забързан вятър, накъде, ...

Един баща седи самотен,
седи и пие без сина си.
Плаче, че светът греховен
не спази този път реда си.
Един баща събрал е болка, ...

Ела! И мен спаси в смъртта.
Горя и в деветте кръга на ада.
Не ме боли от раните в плътта,
сърцето ми от онзи спомен страда.
Сърцето ме боли и няма край. ...

Зимата по нашия край все ни изненадва с приликата на любимата, която неочаквано се появява, ту блага и светла, ту забързана да ни облъха с присветлието на любовта...Снегът идваше кротко. Много рядко някоя зла зима ще ни споходи,но "всяко чудо за три дни"!След това слънцето ни омагьосва с отразената ...

В коридора погледнах часовника си,.. никакво време,.. ако се прибера в къщи ще разбудя Светла, а нали обещах на човека, че пак ще дойда,.. къде да подскачам в студа по улиците..
Отпуснах се отново на стола...
Притворих очи и някакви спомени оживяха отново...
Реших да кандидатствам за студент,.. да а ...

Двама с теб, пленници сме на дъжда,
вълна отнасяща отломките на лято.
Дърветата танцуват в есенна ръжда,
под знака на дъждовното стакато.
Лодка от видим към невидим свят, ...

It was a foggy morning when they wake me up
Sun was shining red like blood on a shirt
I took my bag and then I say
I forget where I came
And I don't know where I’ll go. ...

/подражание по великия О.Хенри/
С Анди Тъкър завъртяхме няколко успешни бизнес проекта. В Айдахо открихме и закрихме университет и игрален дом, в Кънектикът намерихме, продадохме и загубихме златна жила, в Тексас проведохме курсове за бързо омъжване на вдовици.
Така стигнахме до малкото градче Зелен ...

Изгрев розови мъниста
пръска по небето.
Бризът лек вълни прелиства
с пръстите си летни.
Утрин в роклята златиста ...

Малък Сечко във ръчичка
сняг събира ей сегичка!
Топки снежни виж направи
иска да играе на стражари.
Баба Марта му се кара, ...

Повярвах в Теб и тръгнах с Теб
Възлюбих Те и търсих Те Исус
Но паднах аз, после станах пак
Изгубих се някъде по пътя
Намери ме, повдигна ме ...

Около него стояха трите жени държейки ябълка в ръка. Чудеше се коя да предпочете. По тяло бяха с еднакви пропорции сякаш са еднояйчни тризнаци. Иначе едната беше брюнетка, другата блондинка а третата червенокоса, но той нямаше предпочитание към цвета косата. Всъщност към нищо конкретно нямаше предпо ...

От обич
Не ми пращай въздушни целувки,
защото ще намразя и устните си,
и любовта ще се превърне в отрова.
Не отброявай възможното до май, ...

Понякога си мисля, че ми казваш
най-хубавите думи на света,
понякога сърцето ти е празно
и пусто, и без капка топлота.
Понякога с експлозия в очите ...

Оказах се в тази галактика,
събудих се в звездните пясъци...
Май...трябва да тръгна нанякъде...
Гола, космическа, блясъчна...
Прогледнах в това измерение, ...

В ръцете ти несигурни,
за пореден път се скривам
и думите ти медени,
ме утешават кратковременно.
В очите ти кристални, ...

-X-
Тежко преживяваше взводен командир Радев майските събития. Беше разкъсван от противоречиви чувства, но в никакъв случай не биваше да споделя с когото и да било онова, което мислеше за случващото се. Два пъти праща покана за телефонен разговор до Белин, но той не се яви. Младши лейтенант Радослав ...

Вече сме петстотин, пожълтелите ми леко треперещи ръце взимат изпокъсаната тетрадка, дописвам това тук и считам всичко за приключено.Пръстите ме болят от писане, а белезите на може би започваща болест си казват думата, леко изпукват, но не им обръщам внимание. защото вече сме петстотин.Тънък лъч све ...

Навън върлуват бури
и вятърът свисти, бушува-
размята ледени поли!
Дървета, клони, храсти -
без мъка , свива до земи! ...

Вечер
Тиха нощ стои́ на прага,
даже вятърът избяга –
с тайнственост необяснима
тъмнината стана зрима... ...

Усещам дъха ти, донесен от вятъра,
Прекрасни полета със свежи треви.
Усещам ръцете ти, изгрев на пясъка.
Погален от топлите морски вълни.
Усещам косите ти, валсът на лятото. ...

Спиридон живееше на предпоследния етаж на нашия панелен блок. Беше спечено старче и отвсякъде изглеждаше като ехо от младостта или изпята стара градска песен. Не общуваше с никого, защото асансьорът го отнасяше директно пред гарсониерата му, освен когато той се повреждаше...По неизвестни причини тов ...

Аз и той всяка вечер се срещаме... Винаги по едно и също време на едно и също място, по пътя към брега. Аз отивам, а той се връща.
Той:
- Какво правиш всяка вечер на брега на реката?
Аз:
- Уча се! ...

Повдигам се
на пръсти, още малко,
да хвана слънцето
с ръцете искам,
но ми нашепват: ...

Тягостно и мълчаливо чакане....
Сегиз -тогиз някоя медицинска сестра в бяла манта ще премине из коридора, тихо и безшумно като фея, носеща надеждата със себе си...
Притворих уморено очи...
Връщах се от Военното окръжие, последна проверка преди казармата....
Срещу мен светлокосо приятно момиче в шушл ...

Беят се огледа и като не видя никого скочи от седлото. Запря коня до едно дърво. Без да се помайва изу чепиците си, размота чевръсто пояса, съблече антерията и горните дрехи, пусна силяха на тревата. Кесията с парите му глухо тупна и той я скри под купчината дрехи. Беше решил да се забавлява с гяурк ...

Щом слънцето целуне в небесата
дъждовен облак – ражда се дъга.
С палитрата от седем цвята
деца рисуват земни чудеса.
Облаците им усмихнати са някак… ...

Навън януари е много зает,
врабчета лови и ги пуска.
Край него са котета, хишници. Пет,
умилкват се – чакат закуска.
Не знаят, че той за любов закопнял, ...