Вилнееше буря и облаци гъсти
изливаха съ́лзите свои в порой.
Бушуваше вятър, сърдит и навъсен,
раздираше мрака със грохот и с вой.
Вълните разпенени – бяла потеря – ...

Написах наръчник за грешки,
всяка по два пъти поне
повторена неволно, по детски.
Натежала над мойте рамене.
И колко лъжички вина ...

It was a cold winter's evening. I was coming home, the streets were empty and I was hearing dogs barking. However, I had a strange feeling. It was as if someone was watching me.
"What's going on? What's happening to me today?" I wondered.
As I walked, I looked around and saw someone watching me thro ...

Поднасям душата си в дар,
песента, мечтите и своя чар,
поднасям любовта си, като
роза, която безкрайно цъфти.
Пролетта украса дарява, на ...

В тленно тяло изгарях от пламъци.
Адски огън, безброй грехове.
Там в пустинята вдигах си замъци,
с пясък бързо градих светове.
Не заспивах, танцувах със страстите. ...

Маската
Лицето си крия зад задължителна маска,
но очите ми кафяви, издават моята душа.
Блестят над нея, те сякаш говорят,
погледни ги те изпълнени са с тъга! ...

Опитвам се вярвам в Бог, да бъда добър православен християнин, доколкото мога, въпреки че със сигурност небесното ми досие е пълно с грехове. Опитвам се да вярвам, че има Рай, в който праведните хора да намират утеха и доказателство, че си струва да вярваш в Доброто и да се бориш в негово име. Сигур ...

Една история, далечен спомен,
една тъга при мене долетя,
една така далечна лунна песен,
която във сърцето ми се спря.
Една история безкрайна, вечна, ...

Зима е. Студено. Всеки се крие там, където е намерил топлина. Не иска и да чуе за това, което се случва навън. Студът затваря човека и той се свива в черупката си и допуска до сетивата си най-важните за него неща. И много са малко тези хора, които ще излязат на разходка в студения ден. А всъщност, т ...

Бъди ми враг – "приятели" не искам,
приятелството тежка е съдба.
За него трябва доста да ти стиска –
да бъдеш враг е сладка суета.
Бъди ми враг, защото ти отива – ...

Оголи зъбите си Януари.
Размаха шала с белите ресни.
Кълпака у земята си удари,
покри я с чудни, бели пелени!
Като кралица ледена, проклето, ...

С какво сега ще ме уплашиш, Ден?
Изживях най-лошото от тебе!
Може би си мислиш, че във мен
оставил си страхът и кротко дреме.
Във мига, във който взе ми всичко ...

***
Една баба среща друга и се хвали:
- Ауу, а пък да знаеш откакто минах през космическото студио, направо не съм същата!
- Къде, къде си ходила?! - пита в недоумение другата.
- Абе в космическото студио като отидох направо ме направиха нов човек!... ...

Ще трябва да ме молиш с дни.
И сълза по мен да пуснеш.
Ще трябва да сведеш очи.
Да целунеш мои устни.
Ще трябва да гориш до крах. ...

Вали. Дали навън или във мен,
но усещам колко е студено.
Навред е мрачно посред ден,
като грешка, щом е непростена.
Гърми. В мислите ли, на небето, ...

Смей се, ако нещо те боли,
смей се, ако нямаш настроение,
смей се ако липсват ти пари,
смей се, да направиш впечатление.
Смей се, ако огън в теб гори, ...

Магия
Tъжно, тъмно беше навънка
И небето зарони сълзи
после бързо се сети...
Вечер е, всеки иска да спи, ...

Животът - такъв, че търсим с кой да го вървим и кой да ни изпрати,
да стиска нашата ръка във сетния ни час.
И нямат никакво значение сълзите, които после са проляти,
щом човекът няма го и не е вече между нас.
Изплуват спомени, когато сме приседнали във тишина… ...

/ по истински случай /
И такава ли има? Налага се да започна по-отдалече.
Почти цял живот посветих изцяло на професията си. Имах такава възможност, защото мъжът ми се пенсионира на 50 години и , като грижовен съпруг се отдаде на домакински дейности – пое пазаруването и готвенето. И откровено казано, ...

И делиш радостта умножаваш си болката, в пъти,
за нищожния шанс да си чут, па и криво разбран,
цяла нощ улулици кикотят се вън – на ума ти,
на погрешния път си, човече! Тълпата е сган.
Интересът отдавна се знае и егото – тоже, ...

„Глухите камъни“, Омагьосаната планина
– Кой беше? – надигна се от постелята в дъното на пещерата Юймин и под танцуващата светлина на пламъците в огнището се вгледа в акушерката, която внимателно затвори вратата.
Джуджетата се бяха постарали пещерата в „Глухите камъни“ да стане възможно най-уютна и ...

„Искам чудо!“ – извика детето.
„Ти си чудо – прошушна клонака –
и пристигаш оттам, откъдето
всеки благо известие чака.“
„Ех, че чудо!“ – възкликна жената ...

Най-лудата луна се взира в нас,
удавя ни в сребристото сияние.
Душите ни останаха без глас,
разделя ни секунда разстояние.
Един зад друг или един до друг, ...

В дълбокото е високо и светло,
в най-тихото се зачева живот,
обречени на своята святост,
душите отдадено сливат се с Бог.
Танцуват в енергийна спирала, ...

I feel lost.
It's like I'm
wandering
through
an endless maze. ...

Нощта се спусна като пеперуда,
до прозореца потънал в тишина,
с целувката си изумрудена
целуна набръчканата самота.
Тя в този миг, като видение ...

Сърцето ми е къща без адрес,
без табела и без собствен номер,
ни ограда, нито мъничък навес,
ни камина със домашен огън.
Сърцето ми е поща без писма - ...

За сън не си помислям даже
и нещо смътно ме тревожи,
дали човек ще се покаже
щом смъкнем вълчите си кожи?
Дали в душите тлее още ...

Нека заключим завинаги горчивите минали дни,
справедливост и доброта в съдбата ни да се роди,
мъртъв спомен да са всички черни омразни беди,
непобедима бяла правда в животна ни да блести.
Нека с честни, достойни дела бъдещето си градим, ...

Самотни сме били в пустите души.
Звучи като игра нашата изгряваща мечта.
Колко много ни боли от тези злобни очи.
Стих след стих пиша аз да те обичам аз не спрях.
До последен дъх само теб ще търся аз. ...

Не ми отиват тъжните сюжети,
сбърчените вежди,
тъмните силуети,
очаквани по никое...
по здрач. ...

-XII-
В съботното утро стрина Николина стана рано, натъкми тава баница, но не я опече, за да е топла, когато младите слязат за закуска. Първа в кухнята при нея дотича Ния, още по пижама. Честити ѝ празника, целуна я и ѝ поднесе подаръче – ръчно изработен гердан от аметист и рисувана от самата нея ос ...

В твоя сън пребивавам инкогнито,
съзерцавам безплътни мечтания.
Покрай мен преминават създания
съвършени, обсебват затрогнато,
превъзбудено въображение, ...

Седим си с Петя в Италианското и си пием кафето. Сладоледът има само ритуални функции, за да подсили усещането, че лятото все още не се е превърнало в спомен. Бъбрим си за какво ли не. Скачаме от тема в тема като непослушно дете, на което са забранили да скача в локвите и точно затова то го прави с ...