Проснатите на тротоара кашони се раздвижиха. Реката от пешеходци се отдръпна. Плъхове - беше мисълта, която мина през главата на няколкото хора, които видяха движението. После едини кашон бе отметнат настрани от незнайна сила. Една жена на средна възраст се уплаши и даже леко изписка. За нейно щасти ...

Като цветята си нежна,
толкова за теб мечтая,
съдбата ще е безметежна,
ще бъда аз в рая,
стига теб да имам! ...

Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия. ...

Димитровден
Димитровден приветства бяла зима,
студът се стеле тихо по земята.
Завивка топла и искри в комина,
уют и топлина са зад вратата. ...

Рошка, нашата писана,
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя, тъдява?
Пъхнала се и... заспала, ...

Какво ли ни остава!? Зло столетие,
в което, като в рана, издълбаваме
безсмъртните завети на поетите
на камък бял. И хрупаме си плявата.
Че зърно не остана и за птиците. ...

В прегръдката на слънчев листопад,
откривам вдъхновение и смисъл.
Кажете как да бъда по-богат? –
в блаженството от есента съм слисан!
Затуй ми стига тази красота – ...

През декември зимата се развилня. Вятърът беше толкова силен, че ни пронизваше през дрехите, а вкъщи свиреше през прозорците, и нито отоплението, нито завивките ни спасяваха. Сух студ. След него заваля сняг и не смогвахме да си пробиваме пътеки. Камари сняг се трупаше покрай оградите. Татко се опитв ...

Зайко пита Мецана що се крие,
май си похапва и прави още магии.
Ала къде ли живее в нея добротата
и със какво се храни тя горката?
Мецана сърдита яхнала метлата ...

Любовта е приказка която трябва да се изживее.
Макар че любовта не винаги завършва с щастлив
край.
Но уви винаги се появяват хора добри или лоши
в които се влюбваме. ...

МЪДРОСТТА НА ТИХИЯ СЕЗОН
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...

Листопадно е времето вън,
есента пъстри черги размята,
аз танцувам с листата насън
и бродирам криле в тишината.
Имам нужда от тях всеки път ...

Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...

Каквото вземах, вземах според ръста си,
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...

След няколко… експеримента
със скъпи маркови вина,
преминах пак на наша мента
в дома на бившата жена.
Вечерях с нея… много често: ...

https://www.youtube.com/watch?v=ZU50fr0gJr4
Игор Двуреченски - Валс на пеперудите
Слушам Игор Двуреченски - Валс на пеперудите, а
Слънцето сякаш е сънувало хубав сън - усмихнато гледа в очите ми и ... аз се усмихвам. Не зная защо, просто усетих, че ми казва нещо хубаво, нещо много хубаво. И на мен м ...

Има нещо по-просто
от Бог и от Дявол.
Нещо по-просто от най-светлия храм.
Нещо трето - отвъд огледалото,
което не мога да знам. ...

Таквоз му мамата, таквоз
на всичко близко и признато!
Аз искам палавия нос
да си завра във нещо непонятно,
несъществуващо и необятно, да! ...

Добре – някой ден ще ти дойда и ще ти се предам! –
на цялата Божия азбука ще ти се разстеля.
Както древната бяла брада на татко Авраам,
ще ти се дам да ме имаш на моминска си постеля.
Ще съм слънчице, вятър из чепкани сури мъгли, ...

Изпусках постоянно ранни влакове,
край мене профучаха без да спират.
Стоях сама, подобно полски макове,
за късните не пазех вече сили.
В последния вагон видях надеждите, ...

сълзата
посята
в земята
покълна
в цветчѐнце ...

Няма небе тази нощ
има луна без очи
има забрава и мускулен крамп
няма копнеж за прегръдка
няма студ, няма винен вкус ...

Рано сутрин...Слънцето изгря бавно и освети пустите все още улички. Усещането във въздуха предвещаваше интересен ден. Всичко беше потънало в златни лъчи, тишина и красотата на утрото.
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интер ...

С първия дъх,
подарен ни от Бог,
с майчината прегръдка,
с първия изгрев,
небесен пастрок, ...

Змията:
О, Боже мой, Ти, Господи, прощавай!
Знам главна роля Си ми отредил.
Подготви ми сценичната поява,
обаче, всичко сторих за резил! ...

ПЪТЕЧКА
Имам малка пътечка далечна
във самотно и старо селцé.
Сам край нея присядам на вечер,
чакам нечии нежни ръце. ...

Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
В очите й въпрос не бе изстинал още
"За да обичам, трябва ли да мразя...
Обичам вашите кокошки."
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.

ПИШЕТЕ ПИСМА
Пишете писма, пишете писма,
дори да не стигнат до всяка врата.
Пишете наум и пишете на глас,
пишете с усмивка и чиста душа. ...

Огнени отблясъци падаха по кориците на книгите наредени плътно една до друга по рафтовете на огромната библиотека. Роза се люлееше на мекият фотьойл пред камината и се наслаждаваше на топлината и уюта в любимото си местенце от къщата. Вместо да чете в тази обстановка, прегръщаше малката си дъщеричка ...

Отново е есен! Навън захладня!
Момичето в мен романтично въздиша...
Сред листопадни алеи и птичи крила
младостта ми отминала, по петите ми тича.
Вятър се втурна и всичко завихри, ...

Не е наивност радостта от добротата,
направена за някого, за нещо
и чувството, споходило стомаха
от върнатата благодарност, като ресто.
Не е наивност помощта за някой, ...

Засвири ми, мое мило щурче,
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...

Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая ...

РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА
Приключих с всички земни тържества.
Лекувам се от обич и омраза
Блаженство е да бъдеш чужд и сам.
Наивно – да се считаш за наказан. ...