Вместо с Вирусите да враждуваме -
дайте с тях да се спогодим:
"Студената война" да заменим
с "Мирно съвместно съществуване".

"Не казвай нищичко, млъкни! Млъкни!
Щастието тишина обича!"
Чувах цял живот от хорските усти.
Но, тя боли!
От очите ми изтича. ...

Раздвоение
Душата ми – струна натегната,
в страстта си трепти, ще се скъса,
знам тази любов е последната,
но просто обидно е къса... ...

Като безмълвна и безгласна буква се чувствал.
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...

недостижима
Дубарова Петя — на
многая лета

- гледам вчера – една шофьорка се гримира, оглеждайки се в огледалото. Толкова се шашнах, че за малко да изпусна в кафето вафличката, с която го разбърквах...
- „Камерата е заснела как неправилно изпреварвате и удряте колата...” – „Ама не може така! Не съм гримирана! Да го заснемем пак, а...”
- запа ...

ЛИЛИЯ
На д-р Лилия Миткова
Денем се слива със Слънцето.
А нощем – с водата.
Цвете еротично. ...

Бърза поточето,
спуска се весело,
скача накъм долината.
Бистро, клокочещо,
пръски надвесило, ...

Някога, много някога, един Бог в човешки вид, слязъл в града, яхнал магаре. Отшъл при хората, за да възвести нов живот, нови правила и себе си! Какво направили хората? Отвърнали се! Предали го на съд! На смърт! Пожелали му я и той им я дал! Не се ли повтаря този сюжет през всичките години след тази ...

Не те бях търсила,...
не те бях викала...
Ти просто почука и влезе
погледна ме някак си умно...
Потърка ръце и се представи... ...

Нямам майка! Татко не познавам!
Улицата – тя е моят дом.
Наýчи ме на другите да давам
и да деля и залък, и подслон!
Свикнах на усмивки безсърдечни, ...

Обичам, както го усещам
и колкото желая – искам,
и чувството дошло на среща,
вълнува се, а не притиска
сърцето, в синьото порасло, ...

От другата страна на страха...
Страх ме е…
Колко пъти казвала
съм тези думи.
Колко пъти съм се ...

Увехнали души, увехнали цветя,
къде ли е дъжда да напои земята
и корените сухи да ги съживи,
увехнали души, увехнали цветя.
Защо забравени сте от росата, ...

Когато се завръщаш – носиш лято,
в душата ми отново грее слънце.
Когато се завръщаш – клас от злато,
жъна от посято с Обич зрънце...
Когато се завръщаш, ти си песен - ...

Букетът беше късно поднесен,
а Любовта вече загубена.
Мъжът плачеше над гроба пресен,
алчно пиеха сълзите му корените на бурена.
На другия ден гробарят откри ...

Какво прекрасно място! Раят!
Тя пее, всички и пригласят.
Уютно е, добре я хранят -
душата и се разсъблича,
приятно топла е водата - ...

Стене намръщен животът -
дебне коварно хаплив.
В него се блъскам и потя.
Искам да бъда щастлив...
Толкова истини има, ...

Откровено
Не зная още колко ми остава!
Ден ли, месец, или пък година!
Но бавно, бавно краят приближава
и той едва ли мене ще отмине! ...

Господи, колко си хубава в неделната сутрин с рошави къдрици, сънени очета и боси крачета. Гледам те и не мога да осъзная материя ли си или ефирна космическа субстанция, плазмена закачка от спектъра на Светлината. Устните ти, венчелистчета на разцъфващ зюмбюл танцуват по ръба на чашата кафе. Пръстче ...

Загубих се...
Загубих се в твоя пустинен град, пълен с мрак и смутени сенки. В мен бушува хаос, непрестанно царуващ в главата ми. Объркан словоред на любов. Нетипичен град. Селище пълно с мистерии. Отчаяно искаш да проследя загадките ти, но все нещо ми пречи да разсея мъглата в твоя малък град.
Тича ...

Хората обичат невидимото. Обичат приказките за магове и вълшебници, върколаци и вампири, и друга подобна паплач. Обичат ги, докато не се сблъскат на живо с тях. Тогава интересът бавно изчезва и се сменя с доста неприятно безпокойство. Кое е истина и кое – лъжа? И дали наистина не си ходеща вечеря? К ...

Написах тази музика с асоциации за безкрайността на времето.

Лъвът, когато е научен
да скача според бича,
е по-окаян и от уличното куче,
което свободата си обича.
30.11.2017. ...

Няма и никога не може да има успешен народ,
чийто елит уж гради авторитет, прогрес и възход,
а в основи нови пак стар морал неетичен вгражда,
и че е верен фен на специални лични привилегии,
и алчен за пари, той това изобщо не крие дори. ...

Тъмно през нощта,
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.

Ноќта е сиромашна
има само тивка музика.
Во секој втор дом се пали светло
и луѓето цртаат ангели на ѕидот.
Имаат книги ...

Ако имаше начин да общуваме с мъртвите,
мама ще ме предпази по майчински:
да не влизам в студения вир, загряла от слънце,
в играта улисана. Гола и боса на показ.
Ако имаше начин да поговоря с баща ми, ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Луната утринна пак грее,
денят пристъпва в тишина...
Искрица още в мене тлее,
тешà се с приказка една... ...

Облачно e в този пролетен ден и гледайки това мрачно и сиво небе,
Лежейки си на клона необременен и подпирам главата със своите ръце.
По лицето му силен лъч заблестя и леко измърмори: каква ярка светлина.
Това усещане на мека топлина, по кожата му сякаш докосваше го добрина.
Обзе го любопитството не ...

Ако някога
сте вярвали във Всевишния,
нима не знаехте,
че Той няма да ви
прости ...

Мислите, че карантината не ни е променила? Вие сте от онези щастливци, които работят от къщи, кютат си на заплата и между работните ангажименти се скатават, четейки смешни статии като тази, с чаша от любимото кафе? Построили сте социализЪма, практикувате редовно йога и тай-чи, за да запазите душевни ...

Лунна светлина – морето сияе,
вълна подир вълна – сърце лудо играе…
Времето не чувства моята душа,
аз те очаквам тук на брега!
Надеждата, тя стопля ме само, ...

Посвещения - не малко,
споделени мисли,
чуства откровени,
открита топлота,
сърдечност, ...

(Мини разказче по картинка)
- Бабооо! Какво е товааа?
- Е как какво?! Нали сакаше мекици!? Те ти на! Подфанала съм ‘а ти пра’им! Оти са коколиш така?
- Ама бабооо… Ти защо с това лилавото ги точиш!
- Е па с кво!? Не ми са коколи така ти рекоф! За срамотата на страмотиийте у таа нагиздосаната къща да ...

Наднича изгревът. Обикаляш секундите по чашата кафе. На девет преки съм – резюмирам, та да ти покажа нюансите в половин цигара. Викаш събитията на деня. Трите карти на ежедневието. Разлети чаши и рицар без броня. Пречупени и тъжни рози. А смея ли да я опиша? Ти вече я позна. Такава хубава, рееща се ...