https://www.youtube.com/watch?v=cS5jEVTbD1w

Срещахме ги немалко по време на експедицията. И хич не се изненадвахме. Космос – в него какво ли няма. А това, чиято същност не можехме да определим, назовавахме със старото, познато и даващо перспектива за евентуално бъдещо разкриване. НЛО…
Понякога „залавяхме“ някое от тях. И под мое ръководство – ...

Ave Maria
От „Дух свети́“ била Тя посетена
и за човечеството Бог роди!...
Единствена бе Тя – благословената –
и хората със Вечността сроди́... ...

Житейски терзания 17
...
Край! Нали?
...на извънредното ни положение,
но, уви - продължи ...

Пиша от ръба на синевата.
Дявол ли съм, Ангел ли? – не знам.
Вярвам, че сте още мои братя
и се моля в светлия ви храм.
В думички, изречени със обич, ...

По моста, между рамото и шията -
забравил бих си устните завинаги.
Докато те целувам, свят се вие,
ръцете ми най-после, че те имат...
А ти ще се заключиш цяла в мене. ...

Усмивчицата ми е сладка, мила,
със нея крия колко аз не слушкам...
След беля поредна, тя е мойта сила,
когато отивам да се извиня и гушкам.
Прощава ми веднага мама, даже госпожата ...

А тази нощ липата ми ще цъфне.
Заспивам до прозореца отворен.
Очаквам ароматът да се пръсне,
безсънието с нежност да пребори.
На липовите сънища в средата, ...

Да бродиш из гори и планини,
да се луташ в тунел, чакайки сигнални светлини,
това голяма трудност е, приятелю,
изразходва всичко, което в душа ти е останало.
От Родина своя да се отречеш ...

Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот ...

Тротоарът спомена пази за нечии стъпки в нощта,
пази луната нечия усмивка, стопена в нощта,
вятърът пази спомен за нечии непокорни коси,
спомен пазят звездите, стаени в две копнежни очи,
люлякът в себе си пази миг уханен на две сърца, ...

За сляпата винаги нощ е,
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,
което на дрипави скути ...

София - Бургас -
бързо, акуратно.
Къщичка до Влас,
тихо и приятно.
Вдигнати платна, ...

Когато тръгне си един поет
Недейте ме обича след смъртта
защото знайте, все ще ми е тая!
Обичайте ме днес и тук, сега!
Обич не оставяйте за края! ...

Преследват ме ...търся спасение!
Живея в свой собствен свят- недокоснати, див, дори примамлив.
Мечтая мащабно за бъдеще правно.
Бягам, бягам гордо и славно..
Настигат ме ... няма спасение, ...

Мразиш ме, защото ме обичаш.
Отвъд морето, до небето.
От звездите, чак до дълбините.
Отвъд мен, дълбоко във душите.
Завинаги в сърцето. ...

Прошарени дни
И днес, слънцето небето прошари,
но се скри, заедно с моята обич, от вятър изгонени.
Там, до залеза, топло е, може би пари,
а при мен е студено, сред ледени спомени. ...

Като слепец затворих си очите.
Как е? И какво се чувства?
Още стичат се сълзите,
макар и нищо да не виждам!
И боли, и пак си тук, ...

***
Слави потри ръце, за да възвърне кръвообращението в китките си, и цъкна с език. Алени линии се бяха отбелязали върху кожата му там, където белезниците се бяха впивали в плътта. Красота! Той временно игнорира болката в леко изкълчените си стави и хвърли бърз поглед на голата стая и двамата яки, в ...

Това е една песен, която написах преди доста време и дори направих опит за пресъздаване на инструментала. Сега се престраших да я изпея, отново впрягайки скромните си вокални и технологични умения.

Птица в полет е гледка, която предизвиква усещане за волност, свобода, неподвластност. Едва ли пернатите същества осъзнават ефекта от своето летене върху човеците.Отправили взор към небето и неговите обитатели, не помисляме как завършва един полет на птица. Дали кацането е естественият завършек на в ...

Боже, как обичам чувството за вина!
И как мразя да съм невинна жертва.
Не ме боли да ме наказваш за смъртен грях,
Боли да съм агне, случайно избрано за курбан.
Боже, приемам да ме наказваш, ...

> В нас нещо плаче, нещо моли.
> Павел Матев
Нима сенките на здрача
ми носят жадувана утеха?
В мен нещо моли, нещо плаче... ...

- Вярвате ли в живота след смъртта? – попита Северин.
Другото момче и по-малкото момиче се спогледаха, подсмихнаха се и Спиро отговори от името и на двамата:
- А бе, Севи, пак ли ще ни занимаваш с твоите простотии? От тия книги, дето ги четеш, съвсем ти се е размътил мозъкът! Ти да не би да си говор ...

Денят бавно вървеше към своя край. Слънцето клонеше към залез, оставяйки червеникаво- оранжеви багри в небето и сякаш бързаше за срещата си с луната. Скоро тя щеше да изгрее на небосклона, разпръсквайки меката си светлина над града.
Светла, на която всички приятели казваха Сиса, тъкмо приключваше с ...

Благословия моя,
благословен е и въздуха,
обгръщащ те като воал,
бродирайки измежду косите ти-
всички твои добродетели , ...

Дъхът на юли силно ме замая
и скитам хълм по хълм във транс.
По-волен съм от птиците на рая,
захвърлил сетно чувство за баланс.
Днес всяко цвете ми е странно скъпо, ...

Това си е твоята чаша.
Не хитрувай да я разливаш.
На дъното само горчилка
ти остана, недей да униваш.
Това си е твоята песен. ...

Назад – само спомени.
Напред – няма посока.
По средата – нямо мълчавние,
И всичко потънало в мрак.
Без теб – няма пътека, ...

Понякога ми е тъжно за себе си
и скрита от всички тайно тъгувам.
Притихвам самотно в дълги безсъници
и в собствени мисли дълбоко потъвам.
Понякога съм далечна и чужда, ...

Какво е сутрешен късмет?
ПТП на трамвайните релси. Да се возиш в трамвая, вече да закъсняваш за работа, а може би за среща. Вратите да се отворят насред булеварда, шофьора да излезе и да каже, че в близкия час ням да продължи и още със първите стъпки по асфалта да започне да вали, от тоя ситния дъжд ...

Тези чувства като реката дълбоки.
Дето времето не ги изтрива
Те устояха на бури,
И на характера ти непреклонен.
Осъждани бяха, ...

Цял живот преживян
в два куфара побран,
къде отивам? Не знам.
И сърце на парчета
грижливо слепени – ...

Какво ни дава Любовта?
Дори въпросът е излишен!
Без нея има лед в кръвта
и този свят изглежда свършен!
Какво ли дава? Ми попитай ...

Следях ги твоите следи,
с кого ще се срещаш, да те видя.
Знаех, че нищо не е както бе преди,
следях и се криех да не те обидя.
Обаче нещо се замислих аз, ...

Ще минат дни, а може би години,
животът ще те люшне в своя кръговрат.
Самичък без приятели, роднини,
ще потискаш болката си на инат.
Ще се изнижат дните ти като на лента... ...

Чупливите чаши си мислеха, че живеят
и че Светът е голям магазин.
Подредените щандове отвсякъде греят
и са важни всичките – до един.
Чупливите чаши си мислеха за шампанско, ...

Пенсионерска корупция
Приеми като подарък
този малък залък,
защото пенсийката ми е малка -
като детска залъгалка! ...