И само в тъмното було на нощта,
когато единствено Луната е свидетел,
аз чакам да видя лицето ти пак
и да потъна в очите ти като в обител.
И само в този кратък миг, ...

Попитаха я -
без какво предпочиташ да живееш.
Без памет.
Или без чувства.
Тя избра без чувства и умря без памет. ...

То беше кротко, хилаво на вид
и пълнеше душата на поета.
Израснало със бащиния стих,
градеше свят от захарни петлета.
***** ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПУСКАНЕТО
Мийор и Беки се скитаха из безкрайното еландонско поле, но без да са способни да се ориентират. Нямаха дори и най-елементарен компас. Посевите бяха напълно унищожени от експлозиите, а земята беше отвратително изровена и разорана. Просто беше неприятно за гледане. Т ...

След ноктюрно
Влюбените хора усещат неща, които другите пропускат. Само този, който обича, може да долови нежните акорди, изсвирени от самотен пианист в късната вечер. Сънува, мечтае и обича. И когато се събуди, музиката се извисява и достига до изгрева. И там тъжните акорди се спират, за да срещнат ...

"Пък моето момче си мисли, че има два вида огън! Единият – добър, на свещта, на газовата печка… Другият – лош, той правел пожарите…“ Въздъхна, запали цигара и с нежелание се откъсна от витрината. „А то, огънят си е един и същ – нито добър, нито лош… Такъв е, какъвто го измайсторим ние.“
Никола Кесар ...

Вълните морски
пътуват към брега
с целувка бързо го даряват
и своите следи оставят,
но идва една ...

4.
- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.
- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.
- Добре, разкажете ми за рождения де ...

Когато любовта ми не разбира,
че краят е настъпил безвъзвратно
и своя път към теб тя пак намира,
и прави невъзможното реално...
Когато любовта ми е по-силна ...

Паднал геройски в борбата
в името на бъдещето и идеала,
охулен грубо от тълпата,
що дори със смъртта ти се е подиграла
и с мечтата, светлината и красотата, ...

В живота лутам се без утеха
от един та на друг бряг
и питам се кога ли ще се
върнеш пак?!
Животът без теб е пуст ...

III
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...

Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени, ...

Вече беше полунощ. Часовникът тиктакаше безмилостно. А нервността на Алис,се увеличаваше и увеличаваше с всеки изминал момент. Каруцата спря. Алис се огледа и видя имението да стои пред нея. Ослуша се внимателно и чу войове от близката гора.
,,Тук сигурно има вълци!”-помисли си тя-,,Трябва да внимав ...

Когато бях жена и още плачех,
обувките ми бяха от пера.
Където стъпвах, в малки неудачи,
след мен безспорно раснеха цветя.
Усмивката ми беше твърде млада, ...

Слънцето наднича вече зад баира.
Мъж с каскет измачкан комбито си спира.
Портата отваря, влиза смело в двора.
- Тук съм, бабо Койне! Ехоооо! Где сте хора?
Вежен изръмжава, зъби му показва. ...

Със рижи плитки, с луничава кожа,
посрещам лятото с фонтанни пръски.
Лениво време... Всичко е възможно.
По пясъка следите бягат дръзки.
Морето ми говори. И се смее. ...

Не ми е нужно много,
само да те има тебе.
В този малко странен свят.
Където би ми стигнало да съм потребна.
И две очи за мене да искрят. ...

Приближи се до мен, докосни
на душата крилата зелени.
Прибери се в дома, целуни
на децата лицата засмени.
Обещай да останем докрай, ...

Да ти липсвам
Дали ще мога пак да се усмихвам
и до болка отново да се влюбя,
в нечия прегръдка да се свия
и до полуда... пак да се изгубя? ...

Морето ме сънува полудяла,
и също като него неподвластна -
на стари сънища и нови рани,
на сянка и отричане на щастие.
Морето ме сънува като жива. ...

НА МОРСКИЯ БРЯГ
/диптих/
1.Лятната жега ще мине. Прелюдия.
После ще правим други неща.
Нека е лято. Кратка илюзия, ...

Отново заплитаме цветове...
Залитаме ту вдясно, ту вляво.
Ей, мили хора, простете си –
да станат различните цялост!
Най-после „избраните” да разберат, ...

Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ – ...

пред
грехоизобилие —
безсилие
.....................................
Пред ...

Някога
Радостта
Безкрайваше

Живя ли, гълъбе, летя ли в здрача?
Или заспиваш в топлото гнездо?
Избираш слънцето. И сляп да паднеш.
И още миг до нейното крило.
Лети, не спирай, имаме минути. ...

В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!
За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!
Летен ескиз
Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.
Любовта е загадка. С вкус на лято. ...

Не ме обичай...
Не се обичам...
Бъди щастлив
с някоя, която
я чувстваш като лято ...

Мълча ли с мен, когато не заплаках,
когато се присвих сама в дома си?
Не ще се върна. И не ми е жално -
застанах гола, само със греха си.
Във онзи сън, когато не заспивах, ...

Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...

На същата маса и днес поседяхме,
но всичко е някак... до болка различно.
Учтиво говорехме, тихо се смяхме.
А толкоз обичах те нявга, момиче.
Разказваш за твоите нови успехи, ...

Сълзата в очите ти, неспирната,
като първокласник ме възпита.
Сълзата - от щастие.
Като безумен ручей сълзата
в очите ми ме преоткри. ...

Останал бях без никакви пари,
а трябваше да плащам яки сметки:
Издръжките на трите ми жени
и борчове към няколко рулетки!
Принудих се да ходя на протест ...

На 23 .07 се навършват 78 години от разстрела на един голям български поет - Никола Вапцаров. Да си поет не е достатъчно да редиш стихове. По-важно е какво казваш с тях. А още по-важно е да вярваш в казаното. А най-важното е – да превърнеш думите си в дело.
„Голяма работа!” – ще възкликне българския ...