Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 026 резултата
Какво безумие, че те обичам,
след толкоз рани по сърцето!
Не помня от кога към тебе тичам,
не помня и цвета на небето...
Ала помня цветът на очите ти. ...
след толкоз рани по сърцето!
Не помня от кога към тебе тичам,
не помня и цвета на небето...
Ала помня цветът на очите ти. ...
1079
9
8
1874
1
1163
2
10
Ти си пораснал – ясно е.
Премълчаваш почти всичко –
и на живота ласката,
и на света плесниците.
Тук сме на завет. Тихо е. ...
Премълчаваш почти всичко –
и на живота ласката,
и на света плесниците.
Тук сме на завет. Тихо е. ...
1382
3
6
1500
1
4
Какво е детето? Едно любопитство към света. То иска да се храни, да се смее и... да го обичат. А какво е науката? Тя в същността си също е дете.
Преди някой да ми се разсърди, че сравнявам детето и науката като две близки неща, нека се позамисли първо - няма ли наистина нещо общо между тях? Не са ли ...
Преди някой да ми се разсърди, че сравнявам детето и науката като две близки неща, нека се позамисли първо - няма ли наистина нещо общо между тях? Не са ли ...
2799
4
8
Пусни ме да си тръгна.
Нощта и тя преваля.
В утрото нещата
ще се подредят.
Като светулка в мрака ...
Нощта и тя преваля.
В утрото нещата
ще се подредят.
Като светулка в мрака ...
625
2
1
За празника поднесох нежно цвете,
дарих жената със целувка даже.
Изрецитирах празнични куплети,
зачаках чинно тя какво ще каже.
"Простри прането първо на балкона, ...
дарих жената със целувка даже.
Изрецитирах празнични куплети,
зачаках чинно тя какво ще каже.
"Простри прането първо на балкона, ...
1371
11
10
Бях в полето вълшебното цвете
и пчеличка до мен долетя.
Кацна тя, потрепери с крилете
и превърна в прашец любовта.
После вятърът син го разнесе ...
и пчеличка до мен долетя.
Кацна тя, потрепери с крилете
и превърна в прашец любовта.
После вятърът син го разнесе ...
1602
23
15
Не спирай да обичаш, нито да мечтаеш!
Не спирай да гониш светулки в нощта...
Там още във тебе наднича,
наивната ти хлапашка душа...
И вятъра гони, безспирно в полето, ...
Не спирай да гониш светулки в нощта...
Там още във тебе наднича,
наивната ти хлапашка душа...
И вятъра гони, безспирно в полето, ...
806
3
6
Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
533
3
6
Пропадам.
Дълго и безгравитационно.
Рея се.
Като листо, оставено на вятъра...
Губя се от себе си. ...
Дълго и безгравитационно.
Рея се.
Като листо, оставено на вятъра...
Губя се от себе си. ...
769
5
11
От другите оставени,от себе си забравени,
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.
Взираме се в локви като нас оставени. ...
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.
Взираме се в локви като нас оставени. ...
1471
2
2
Мъдреците от Ориента
Оцеляването във Пустинята е Философия
и изстрадан стил на съществуване,
а керванът с Мъдреците е утопия,
отдавна из миражите изгубена... ...
Оцеляването във Пустинята е Философия
и изстрадан стил на съществуване,
а керванът с Мъдреците е утопия,
отдавна из миражите изгубена... ...
1127
На Майка ми...
На светлата памет на Майка ми...
Понеже много скитах по Света
не ме дочака Майка ми... Умряла...
А зная, че било е с мисълта ...
На светлата памет на Майка ми...
Понеже много скитах по Света
не ме дочака Майка ми... Умряла...
А зная, че било е с мисълта ...
1037
За какво мълчат делфините...
Деца на Океана и на Вятъра,
но и чеда на волните простори
делфините у нас поддържат вярата,
че някой ден с тях пак ще си говорим... ...
Деца на Океана и на Вятъра,
но и чеда на волните простори
делфините у нас поддържат вярата,
че някой ден с тях пак ще си говорим... ...
979
1
1696
3
Глава 1
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...
1220
5
9
Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...
763
5
7
Къде ще избягаш? Аз съм копнеж.
Аз съм усмивка и съм летеж…
И съм различен, знаеш това.
Аз съм надежда и твоя мечта.
В бяла пустиня, в затънтена степ… ...
Аз съм усмивка и съм летеж…
И съм различен, знаеш това.
Аз съм надежда и твоя мечта.
В бяла пустиня, в затънтена степ… ...
791
6
8
Качих се в асансьора. Натиснах копчето за 13-ия етаж и се облегнах на металната стена. Загледах се през стъклената част към фоайето на сградата. Той стоеше там и гледаше право в мен. Отново онзи поглед. Не изпускаше очи от мен. Този път му отвърнах и аз. Вгледах се право в тъмните му очи.
Дано не ме ...
Дано не ме ...
656
7
24
2479
12
22
Колко стъпки трябва да изминеш
за да стигнеш своята Голгота?
И дали изобщо ще достигнеш
до върха, и стига ли живота
за последната, и първата ти крачка? ...
за да стигнеш своята Голгота?
И дали изобщо ще достигнеш
до върха, и стига ли живота
за последната, и първата ти крачка? ...
806
3
7
Не пита, на нищо не вярва,
тя идва внезапна и сляпа.
Прогонена подло от рая,
тя – дарбата и проклятие.
Животът ни крехък родила, ...
тя идва внезапна и сляпа.
Прогонена подло от рая,
тя – дарбата и проклятие.
Животът ни крехък родила, ...
664
1
Заглъхва гласа ми, скрипти прахоляка,
затъват нозете до глезени в плесен.
Крайпътно дърво. Тъжно славейче чака.
Ветрец да подеме замлъкнала песен.
С треперещи пръсти примрялото птиче, ...
затъват нозете до глезени в плесен.
Крайпътно дърво. Тъжно славейче чака.
Ветрец да подеме замлъкнала песен.
С треперещи пръсти примрялото птиче, ...
555
10
14
Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
576
***
Медиите са безотговорни и жестоки като деца, които бесят котки за забавление.
***
Не можеш да потърсиш телефонния номер на Бог и да му звъннеш, както се пееше в една популярна песен. На небето се звъни... с камбани.
*** ...
Медиите са безотговорни и жестоки като деца, които бесят котки за забавление.
***
Не можеш да потърсиш телефонния номер на Бог и да му звъннеш, както се пееше в една популярна песен. На небето се звъни... с камбани.
*** ...
540
9
поживях си малко и какво
научих се да карам колело
пораснах, станах голям
не ми стига една щафета салам
изучих се, правих бели ...
научих се да карам колело
пораснах, станах голям
не ми стига една щафета салам
изучих се, правих бели ...
502
Поседяхме неколко дни брат, ама ние сме си щурави. Не ни свърташе на едно място. В туй село, не е като в града – пълна скука. Босът ни търсеше и трябваше да кротуваме. Да … ама не - фанахме се да къртим една баня, да свържем мивката с канала и да лепим плочки. Въртим си бизнес. С Дечо пак сме си в е ...
373
1511
1
7
Навярно някои ще ликуват
с тръби и викове победни.
Ще пращат огън във небето,
щом с чужд флаг мир наложат.
Историята праща своето „ура“ ...
с тръби и викове победни.
Ще пращат огън във небето,
щом с чужд флаг мир наложат.
Историята праща своето „ура“ ...
1099
4
Пред мен е Витоша – стройна, красива.
Пътувам и бегли спомени пролука търсят
и наедно с тях рисувам в облаците на простора.
Кога ще видя как заспиват птиците,
обгрижени от крехки гранки и присвити ...
Пътувам и бегли спомени пролука търсят
и наедно с тях рисувам в облаците на простора.
Кога ще видя как заспиват птиците,
обгрижени от крехки гранки и присвити ...
615
Дори и навън не излизаме вече,
скрити във къщи, покрили очи,
навън си блести прекрасната вечер,
от толкоз безбойни, красиви звезди .
Почти като хора, дребни мъждукащи, ...
скрити във къщи, покрили очи,
навън си блести прекрасната вечер,
от толкоз безбойни, красиви звезди .
Почти като хора, дребни мъждукащи, ...
1333
2
Път прокарах да стигнеш до мене
през вековна и страшна гора.
Да намеря покой и спасение
от стихиите тебе избрах!
Построих най-красивия замък, ...
през вековна и страшна гора.
Да намеря покой и спасение
от стихиите тебе избрах!
Построих най-красивия замък, ...
1010
4
6
На плажа всички заедно сме сега,
заедно с момчетата ми и тяхната сестра.
Мама и тате, усмивка грее на нашите лица,
усмихва ни се слънцето,дарява ни топлина!
Вървим по пясък заедно хванати за ръка, ...
заедно с момчетата ми и тяхната сестра.
Мама и тате, усмивка грее на нашите лица,
усмихва ни се слънцето,дарява ни топлина!
Вървим по пясък заедно хванати за ръка, ...
314
3
Космически талант. Но скромна, земна,
в душата скрила нежност на момиче...
Макар че не успяхме да се срещнем,
аз вече те познавах и обичах...
Безкрайно те четях и препрочитах, ...
в душата скрила нежност на момиче...
Макар че не успяхме да се срещнем,
аз вече те познавах и обичах...
Безкрайно те четях и препрочитах, ...
791
1
4
Те звънят в съня на кръвта,
когато сме заспали с невинна кротост.
Те кънтят в душите,
които в миг ги чуват и осмислят.
Паметта на миналото са – ...
когато сме заспали с невинна кротост.
Те кънтят в душите,
които в миг ги чуват и осмислят.
Паметта на миналото са – ...
747
9
17
Право ми каза някога мама,
гледай сърцето ти на момата.
Нейната хубост, тя отминава,
вехне лицето, душата остава.
Право ми каза, кой да я чуе, ...
гледай сърцето ти на момата.
Нейната хубост, тя отминава,
вехне лицето, душата остава.
Право ми каза, кой да я чуе, ...
269
3
- Стой… Къде тръгна? И какво толкова има по тая земя, че да я погледаш? Отгоре, отстрани, отдолу – все земя. Горички, ливадки, рекички, твари разни… Само гледаш и гледаш… Пък я се пресети, та донеси нещо тук. За обяд, да речем. Нещо тлъстичко, нещо вкусничко… А той само – гледал… Гледката нахранва л ...
507
1
10
Пак се поразходих из града. Интересни неща видях. Влязох в един магазин, погледнах щанда за сладкиши и се сетих как се нарича жена, която бие мъжа си. Защото предлагаха курабийки…
После… Тук ще сложа червена точка… Та минах покрай квартален пенсионерски клуб, приютил магазинче. На витрината едни до ...
После… Тук ще сложа червена точка… Та минах покрай квартален пенсионерски клуб, приютил магазинче. На витрината едни до ...
535
1
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
