Ох, горкия... Няма прокопсия
в тази пуста ковид орисия,
свърши ли домашната ракия,
параноята като сачма пере,
Всеки почва да мечтае, ...

Когато дадох и последната си дреха
(и с нежни пръсти ме докосна мрака)
не потърсих хляб и ничия утеха
Като Диоген реших, че ще дочакам
(без фенер, под сянката на къща) ...

Най-безшумно
е безразличието -
си помисли тишината.
А думите -
излишен писък. ...

Време, Вечност и Вселена...
преди 13.8 милиарда (земни) години всичко
е започнало с Големия взрив
Това са: Философски категории,
които със космически размах ...

Малко паяче висеше
в ъгъла на една стена,
сръчно мрежа си плетеше
с тънки сребърни влакна.
Изплетена нежна и чиста, ...

Умира България, изтича кръвта ѝ!
Обрули я вятърът, съхне земята.
Все още бие сърце във гръдта ѝ,
но тъжно затихва. Приижда бедата.
Не ражда бъдеще, вече снагата ѝ. ...

Калинка е Земята - в тръпните ми длани -
с разтворени крилца и точки звездни.
Усещане за волен полет ще остане,
дори когато слънцето залезне.
Дъждът разплаква трудни, сушави години, ...

Стъпала изкачвах цяла вечност,
спирала безкрайна като нощта,
обвита в мрака, паяжина крехка,
изгубена дълбоко в моята глава.
Покрити с кръв са дъските мръсни, ...

Болката ми се смили,
пиша, споделям и дишам,
тягата ѝ се смали,
дебне пред дупчица миша.
Вáрди, подам ли носле, ...

Ще падне облакът
и цветовете на очите ни
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие
под яката ти, ...

Сълзѝте нямат милост.
Сергей Комитски
Сълзѝте идват слепи. Неповикани.
Разрязват с безпощадно острие
най-крехките ни, съкровени мигове. ...

Разсичам думи, мисли, чувства…
После възкръсвам в творбите си…
Повиквам те в пъстрото русло
на ритми от нежност разплискани…
С теб волно и дръзко препускаме ...

Някъде - край Долна Баня,
в дворче до една гора,
тихо стъпва край герана
наша - истинска жена!
Тя... поеми славни пише, ...

Уроци на съдбата ли? Не мисля.
Живота ни раздаде други карти.
Седяли сме в средата посред нищото.
Сега сме си логични. Не хазартни.
И, колкото смълчан да е покоят, ...

Склоних и паднах в нереалността –
разпръсната на две се люшкам,
да мога с сила на ума,
да бъда с теб, макар несъщата.
Отворено, сърцето ми е нямо ...

И тъй, мракът пак чука на вратата,
Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.
Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка?
Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,
Колко всъщност черно става във душата. ...

1. Дори и най-честните хора понякога лъжат себе си.
2. Доста хора се наслаждават да разпространяват клюки, но истински вредят тези, които и ги съчиняват...
3. Някои нямат сърце за любов, но имат всичко останало, за да мразят.
4. Тъмните души често са бездушни...
5. Изкуството на лъжата дали е изкуст ...

Цветът на лен от о́храта привлечен
въздъхна с лавандула, мед и пръст.
Стрелките в пет издърпваха полека
с най-дългите си пръсти мрака гъст.
Не паднах ничком, ти си тръгна ничий ...

Преди да се окъпеш във очите ми
и първата усмивка да протегнеш
като мост издигнат над желание
Измислих те,
а сетне от небето се пресегна ...

Да бъдеш от кошмарите, събудена!
Наяве да си блага и смирена!
Във мене тъй дълбоко да си влюбена,
обичана със жар и споделена!
Вземи си залъче от обредния хляб, ...

Стихът е самозадоволяване.
Така удовлетворяваш нещо...
някоя от всичките си същности,

1.
Тръгнала е Пенелопа
да посреща Одисей-
някъде откъм Европа,
по следите на Еней. ...

[la versione italiana di “Time for Letting Go” (Jude Cole)]
Festivalbar 1997
-------------------------------------------------------------------------------------------
Паола Турчи - Знай, че това е само миг
[италианската версия на „Време е за забрава” (Джуд Кол)] ...

Единствен ден, а цяла вечност!
На лодка плават две мечти.
И устни, слели се с копнежност,
прераждат ни в звезди. А ти
в ръката ми постави гривна, ...

Anno di uscita: 1998
Festivalbar 1999
-----------------------------------------------------------------------------------------
Биаджо Антоначи - Не ме продавай
Година на излизане: 1998 ...

Изобщо не живея в приказка,
но се научих приказно да скитам,
без пътища, без знаци, без пътеки,
където даже птици не прелитат.
Където обитават Боговете ...

В погледите им се четеше напрежение. Макар да гледаха телевизия и рядко да разменяха по някоя дума, скандалът се печеше. Иван въздъхна, караниците с жена му го стресираха ужасно.
– Ами… аз излизам – промърмори той.
Силвия го стрелна с кос поглед и се подсмихна криво.
– Да не се е насрала пак? – попи ...

Заслужава си да си измислиш лято
и в невъобразимостите с теглилка
да отмериш в обем и протяжност
дали ще възкръсне залогът, или няма.
И колко лета преболедувани на везните, ...

Заровена под пясъчните дюни
до мида с бисер, в бяла раковина
заспала е усмивката на Юни.
И спи така почти една година.
Но утре ще кръстосат ветровете ...

Шепот
Днес думите излишни са за мен,
и в стих нашепва ми душата.
Лек шепот като нежен морски бриз,
шум на прибой, погалва ме вълната. ...

ужаси
1
***
Пиша ви от прекрасната и слънчева Черна гора. Живея тук от една година, а преди месец съпругата ми Андреа роди двете ни деца – близнаци, момче и момиче – на които се любуваме с нестихваща радост. Живеем в малка, но кокетна къща в Горичани, предградие на Подгорица, с широк двор и басейн, ...

Гледам небето нощем в търсене на ъгъла в който съм скрил меланхолията си.
( Филмова музика)

Това е дълга приказка, от безконечните.
От тези, дето се разказват през сълзи.
От нея носи се магия, страст и нежност.
История за мъж и три жени.
Не знам къде ги срещнала Съдбата. ...