Понеже беше време на война,
мъже препълваха галерите,
заспиваха до дългите весла,
не злато, смърт вещаеха планетите
(течеше пот по гладките тела - ...

Този кървав поглед аз добре го знам,
Нали неведнъж със него ме пробождаш.
Но този път с надсмешка гледам те аз,
А ти не вярваш, че дошъл е краят.
Ти мислеше си, че си вълк велик, ...

Потъва аленият залез зад града.
Колата ми е спряла на червено.
На мястото до мен лежат цветя.
Жасмин уханен... Мислиш ли за мене?

11. А дневникът се появява
И къде ще иде?
На другия ден, по време на третия час, една от лелките внезапно открила върху перваза на хпозореца пред физкултурния салон, увития във вестник дневник.
Време беше.
Защото математикът беше приложил в действие страшната си идея. Просто да се наваксат изчезнали ...

Вървях си аз сама по тая тясна уличка в града..
Изведнъж до мен застана млад човек, който носеше в ръката си букет.
Спря се, странно ме погледна, хвана ме за ръка и подари ми букета от цветя.
Аз, разбира се жена, научена само на тъга, научена на самота, изпитах чувство, че в мен настани се искрена т ...

Звуците сладки във въздуха трептят,
могат дори славей мил да преспят...
Свири цигулке
за нашето щастите!
Свири, свири чудна песен ...

Ежедневни приключения 10
...
Нали съм Арт-и,
с изкуството съм свързан,
мероприятие, културно парти - ...

Айсберги от сладолед
плуват в море от шоколад.
Посоката е само напред,
а това е най-сладкият свят.
Тук планините са торти ...

Ууу, че грозно изви
с тъжни трели гласа си
и затропа дъждът
по металния пръстен
на тръбата до нас ...

Никой не ме е предавал.
Защото винаги съм искала
всеки да е верен на себе си.
Не на мен.

Морето ме сънува в перлени светлици и рапанена коса.
Че дави се небето в светлосин неон.
Морето ме сънува небрежно с мидени птици и пясъчен сал.
Да изтрия осолени зеници, капки от самодивска луна.
Да изтрия слънчеви клепки, в естуарна дъга. ...

Сърцето ми
от камък
ще да е
но при
вида ти ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: НОВА РЕАЛНОСТ
Елмбаум възнамеряваше да замине точно за Непознания квадрант, където беше малко известен факт, че имаше и една планета с напълно подходящи условия за живот. Страхът от космическата радиация и огромното, невъобразимо разстояние биха спрели всякакви смелчаци, к ...

Изяж ме, Вълчо! Изяж ме!
Точно такъв те искам – ужасен.
Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-
чак до земята.
Да поговорим – в леглото. ...

Тичам напред по поляната, със стъпки неоставящи следи зад мен.
Вятъра духа през разкопчаната ми риза и се врязва в гърдите ми.
Шапката ми отлита назад напомняйки ми за предишния ми провал.
В главата ми се върти въпроса:
Кога беше последният път, когато усетих сърцето ми да бие толкова бързо? ...

Повеля на Съдбата
В тази вечер щом си с мен
е Повеля на Съдбата –
аз да бъда откровен
и със смелост непозната... ...

Не идвай и наужким не пристъпвай,
ако не носиш глас
в разгара на излишното ми лято,
че този сън тежи като сълза на ангел,
която пада в огледалото, ...

Времето сега е неродено,
то е за отминалите ни деди,
а съзнанието ни победено
клетви тежки все за тях реди.
За всичко е тяхна вината... ...

Не се научих да гримирам делника,
но с толкова усмивки го живея!
Животът е една жестока мелница.
И мливото, и мелничарят съм във нея.
От всяко зрънце добрина си смилам нещо - ...

Толкова злини има на тоя свят,
толкова беди терзаят човека,
на болка и страх е богат,
напразно търси той утеха.
Цял живот гръб превива ...

Разсъмва се! Моите братя са будни,
събужда се български дух.
Назад остават дните трудни
песента се разнася, аз вече я чух...
Разсъмва се! В мрака нещо просветна. ...

Умря моята вечност
и аз бдя над нея...
Сезар Валиехо
Жената на моя баща любовно гледа
от снимката на минали години. ...

Няма да пестя боите, изписващи
усмивката на детските лица.
И в сговор пак четем познати книжки –
за Мечо Пух и... предани сърца.
Вълшебствата около нас празнуват! ...

Попитали радио Ереван - по какво се познават военните летци?
То отговорило: По това, че когато самолетът им пада не мислят за последствията!

Скришом бърше сълза,
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете ...

Загубих ума си,
случва се постоянно.
Не мога да повярвам всъщност стигнах до тук, опитвайки се да разбера,
че адския наркотик в мен си ти.
Толкова много страдам, ...

Интригата е силата на слабия. Даже глупакът има достатъчно ум, за да вреди.
Уилям Шекспир
Изкуството на интригата предполага ум и изключва талант.
Анри Бодриралар
Хадес, наши дни ...

Не е било случайно -
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче ...

Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица, ...

ДУМИ С ДЪХ НА ЛИПА
Аз мога и сама да си мълча
и не е нужно да сме двама.
Макар че тежка става вечерта,
когато другия го няма. ...

Тъмнее златото.
Среброто мрачно е.
На камъче
е черен диамант.
Убива времето ...

10. Място край школото
Има го край всяко училище, във всяко селище. До сами двора, удобно и близо, закрито от погледите на възрастните. Макар всеки да знае къде е то. И какво става там.
В случая – нищо. Мястото е до големия магазин, сред гъсти храсти, наоколо се валят фасове, но няма ученици. Малкит ...

Нападнат ли те подло в гръб,
застигнат ли те хорски хули,
ти сплав излята си от друг калъп,
изтрий сълзите си по свойте скули.
Не си от хората с първичен гняв ...