Островът
- Майко, защо си ме кръстила Кармина?
- Името ти означава Градината на Господ. Исках да си красива и плодородна като нея.
- Нашият остров ли е тази градина?
- Да, тук сме в Рая. ...

Ела, любов.
Ела да ти разкажа,
как луната спи във тишина,
и колко тъмни са звездите,
колко черна е нощта, ...

Казват, че е лесно да даваш любов, а защо тогава това е толкова трудно на практика понякога? Кое ни пречи? Понякога се чувстваме лишени от това чувство и му обръщаме гръб съзнателно. Сигурно това е продиктувано от болка, гняв, разочарование или друго негативно усещане, което изпитваме. Защото човек ...

Енрико Ниджоти & Джана Нанини - Съучастници
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Enrico Nigiotti & Gianna Nannini
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Енрико ...

Докосвай ме. Сега. Недей престава.
Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината си, да не ранява...
Измяната ми все покой не дава, ...

И като кости в паметта белеят,
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...

Вървим по пътя, а той лъкатуши и става все по-стръмен. От двете страни се извисяват могъщи дъбове и буки, преплели клони и листа като стражи, охраняващи лоното на Странджа. Храсталаци ни се изпречкват пред очите и сякаш неотстъпват да минем нагоре. Задират ни дрехите, дърпат ни по ръцете и препречва ...

Цял живот бесовете отвързвах,
и премитах след техния пир,
кротко в кутия после ги връщах
и поставях отгоре им кръст с тебешир.
„За последно!“ – така си наричах. ...

Дописвам недописаната ни история върху белия лист, попиващ мастилото, стичащо се от сърцето ми…
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разк ...

Неразбран...
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека. ...

Този текст се появява сега, за да запълни един мой пропуск. Едно мое мълчание още от далечната 2015-та година. Недопустимо мълчание. Ала днес, когато не съм сигурен, че ще имам утре на тази мила планета наречена Земя, когато рискувам да се събудя на непознато място, където няма да мога да напиша тез ...

Вятър леко вее,
лъха нежно майката земя,
славей хубаво пее,
аз за теб мисля, жена.
Вън е приятно, хладно, ...

Въпрос на риск е.
Мога ли да те прегърна?
Ръцете ми не смеят да попитат,
единствено копнеят да са пълни.
Да прочетат с върха на пръстите - ...

В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...

Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга, ...

Разресана, Вечерницата плъзва
косите си по мократа безбрежност,
надиплени вълните се разпръскват
изправили телата си кокетно.
Загледана във златната звездица, ...

Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,
до горе натъпка я с пареща жар.
Със сълзите, капейки от високо,
загасих този, нестихващ пожар.
Крилете си мои... и тях не опазих, ...

В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...

Обади ми се!
Как си?
Да се видим по Скайп.
Неплатените такси
ще оставим за май. ...

Слънчев лъч със друг се сплита.
Сойка пее гласовита.
Любов навсякъде прелита,
в душите влиза, без да пита.
Маргарит цветчета сплита, ...

Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...

Рисувам си гора от многоточия,
скицирам нервно, като на пожар.
Случайността избистря се нарочно в тик–
безсъние, прерастващо в кошмар.
По дънерите се натрупват лишеи, ...

Мойто бързане спря.
И земята престана
някак нервно да тръска вулкани.
Онзи облак ирландски
е само следа ...

От всичките сестри и братя,
баща ми се родил най- млад,
и от това по-късно патил,
макар на всички , че бил брат…
На дядо Слав му провървяло, ...

ПРЕНАПИСВАНЕ НА ПРИТЧИТЕ
И тебе те е страх от тези чувства,
защото няма никой да ти каже:
– Върви, люби я, тя ще те напусне,
преди да свършат зимните миражи. ...

Мечта за хоризонта...
Ранно утро... И морето...
Тя – момиче, аз – момчето:
искахме зад хоризонта
да отидем... (Ясно помня!...) ...

Рекох си: „Точно когато
бях под карантина,
нейната дума от злато
към мене замина.“
Вчера бях адски самотен, ...

Шшшт! Тихичко! Тихо! Не спя.
Сега съм луна кръглолика.
В небето звездите броя.
Защо ги броя ли? Не питай...
До една, като ярка мечта ...

Ей, не съм такъв циник,
че да пиша за това,
което, знам, във този миг,
върти се в вашата глава.
Просто съм от селски род, ...

ххх
Подари ми любов ... само миг!
Нека нищо за теб да не зная!
Нека кратка е ... шеметен вик,
полетял и докоснал Безкрая. ...

Ако искаш, можеш да ми се случиш.
Накрещях се. Измолих. Изплаках.
За два живота напред се научих,
че толкоз те нямам, колкото чаках.
Вече не скитам по пълните гари. ...

Нощта е лека като дим
и сенките не изпреварват
човек по лунния килим,
когато с Господ разговаря.
Нощта намира точен лек ...

Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
благодарните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни в нас слънчево пее,
от нищо и от никого непобедима с бял огън грее. ...

Харесваш роклята ми на цветя и пеперуди,
походката... и във очите топлия ми гъдел...
гласчето, което точно в полунощ те буди...
С всички странни части сглобяваш моя пъзел.
Парченце по парченце страстно ме събираш ...

- Защо бе, червейче мазно,
пълзиш така вълнообразно?
- Аз нямам, чичко вина,
пътечка е туй към властта!

Търсихте ме?
Намерихте ме.
Долу в избата.
Наполовина счупен,
разпаднат от влагата, ...

Здравей татко,
колко хубаво е да те видя,
в тишината люлякова да ти благодаря.
Зад скрита в риза
умората намига, ...