Аз не познавам майчина целувка,
и не познавам бащиния глас!
Аз не познавам майчина милувка,
и нейната прегръдка в труден час!
Израснах сред тълпа от непознати ...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лорелей не чувстваше нищо. Това беше просто сън. Кошмар! Но този път нямаше надежда да се събуди. Като в мъгла си спомняше какво се случи, след като сестра ѝ изпищя. Всъщност, имаше доста пищене, ...

Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън. ...

Под одеялото на топло скрити,
на нашето детско креватче,
двамата сме до глава завити
с моето малко братче.
В камината огнени езици ...

Няма театър, няма кино,
има ресторанти.
Явно моята Родина
пълна е с таланти.
Който прави магистрали ...

В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...

Недейте ме поглежда с този плам!
На друг са вече устните ми сочни.
О, цялата потънала съм в срам!
Обзехте мислите ми непорочни.
Измъчвате ме в този лунен час. ...

Имам ли, Боже, сметка,там, горе?
Всичко ли по нея е платено?
Трябва ли да се тревожа, Боже,
Че ми е лошо ЦКР ето?
Тук, уж много се старая, ...

Да ви е честит 24 май - най-българския от всички празници!
Учителю, не си отивай още!
Край чиновете прави ний стоим
и чакаме вратата да отвориш
за сетно сбогом да те поздравим! ...

Като единоравни на апостолите на славянските страни
Истина азбучна в писмо и слово прогласихте
Радост Богомъдра в сърцата просветихте
Историята ще помни вас навеки
Ликът ви светозарен от икони ще сияе ...

Ще яхна бялата си шия.
Дано не ме споходи старостта.
И да ме отърве от тия.
Безумия.
Откъснати цветя. ...

Защо всеки път, когато пожелаех да пиша за теб химикалът спираше?
Имаше мастило.
Сменях го с нов, но и той след първите няколко думи спираше.
Така и с друг...
И със следващ... ...

Сега, когато пръстите ни тичат
по черните клавиши, за да кажем
на близките си колко ги обичаме,
а няма как да ги докоснем даже...
Сега, когато само на екрана ...

Буквите са ни очите.
Те ни водят надалече.
Тайни ни разкриват скрити
и ни правят по-човечни.
Пишем всяко светло име ...

Покрай нас шета вирус коварен.
Обществото е парализирано.
Емоциите спихват трайно.
Ограничаваме се организирано.
Опустяват училища, детски градини... ...

Само вълците имат право на пълнолуние.

Дойдох веднъж в съня ти... Чак от ада.
И пламенно обвих те с две ръце.
По теб преминах сякаш бях перце,
а ти мъгла обгръщаше с наслада...
А призракът ми, дълго бил на клада ...

Една ръка поема всяка сутрин
длан мъничка на сънено дете,
отваря своето сърце и вътре,
на столчетата сядат всички те.
Усмихва се, погалва ти косата ...

Толкова много крадци
на илюзии,
ми създават проблеми
във претъпканите тролеи,
особено пред НДК. ...

Ще подадеш ли ти ръка
на човек в беда, в нужда,
ще утешиш ли друг в тъга,
или думата "добро" за теб е чужда?
Би ли предал приятел ...

ЖИВОТА СЛЕД ДЕВЕТИ
6 / В Христова възраст бе баща ми,
а аз бях във четвърти клас,
когато русите дойдоха с „нами“,
и за командваха у нас! ...

Всичко ми даваш, Господи! От нищо не Си ме лишил! Дал Си ми утрото, та като стана от сън с птиците да Те възпея. Дал Си ми изгрева, да се отворят очите ми и да Те прославя, че и този ден Си добавил към живота ми. Дал Си ми светлината на слънцето, за да почувствам, че светлината е битието на сърцето ...

Някъде... на три и триста
километра от Бургас,
е градче на име Бристол
в моя старичък атлас.
Там живее момък - Петър! ...

Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.
Заслепява суетният блясък зениците празни.
А лукавият своите мрежи подмолно плете...
И невидим разпръсква в света смъртоносна зараза…
Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки. ...

Нощно капричио...
Звездите, Космосът, Безкраят,
държа във моите ръце
и не от студ трепери, зная,
до мене твоето телце... ...

Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе.
Ще взема да се възгордея, че да видите… ...

Заслушах се и чух светлината.
Чух музиката на буквите.
На буквите, композирани
от Светите солунски братя.
А вие, чувате ли мелодията им? ...

Прекрасен, слънчев ден на май!
Той винаги ще бъде ,,най",
че с наша азбука сме горди
и тачим Кирил и Методий.
Изтупани на първи ред ...

ЛОВЕЧ
Ловеч е един от най-древните градове в България. Възникнал е върху развалините на тракийското селище Мелта и римския град Президиум. Той е свързан с много исторически събития, отнасящи се до великото минало на България. На територията на Ловеч са намерени много археологически находки, които св ...

На Любовта не са ѝ нужни криле,
само попътен вятър...

Поетите са странни хора.
Поетите са странно племе.
Полумъже, полужени.
Полудобри и полупроклети.
Само съпругите им знаят, ...

Можете ли да посочите пример на четири последователни цели положителни числа, произведението на които увеличено с 1 да не е квадрат на цяло число?
Бел.1 на автора. В условието на задачата изрично е указано, че числата са цели и положителни. Това означава, че числото 0 не е включено в разглежданията. ...

Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...

В една абсолютно равнинна страна имало повече от 10 на брой различни градове. От всеки град излетял самолет и кацнал в най-близкия до него град. Имало ли е град, в който са кацнали повече от 5 самолета?
Бел.1 на автора. Когато говорим за разстояние между два града, ние приемаме, че градовете са факт ...

Днес на буквите е празник
и на тяхната съдба.
В думите ни няма празно,
а любов и светлина.
В думите ни има радост, ...

Умря най-после бай Иван…
Кой бай Иван ли?
Тук авторът запъна. Ха сега де – как да го опише ясно, точно, кратко и въздействащо? То всичко е лесно, освен краткостта. Защото за бай Иван трябва – няма как, трябва! – да се използват всички глаголи и описания , изобразяващи… Меко казано – гадост…
За бай И ...

Настана утро.
Вдишах. И издишах.
По задуха разбрах, че теб те няма.
Дъждът размазва
смисъла ми тихо ...