Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 057 резултата
Лилии и две сърца...
Помня те с букет в ръка.
Падна над града нощта,
без гласа ти - самота.
Пет лъжички сладолед, ...
  1039 
Пролет е...
Мирише на окосена трева, на дъжд, на Любов!
Ухае на акация и липа! Ръката ти е в моята! Малка, тръпнеща, но...Всевластна!
Бих дал мизерното си съществуване за Нея!
Мизерно ли казах? Това е само метафора! Имах предвид невъзможността на Живота си, без Нейно Величество Любовта! ...
  728 
Пухкави кадели, облаците бели...
но от тях незнайно градушка заваля.
Цялата реколта отиде под леда...
Ами сега, кой виновен е, не знаем?
Кой ще каже аз сгреших... ...
  419 
Сърцето ме боли
Сърцето ме боли,синко,сърцето боли,
а казват то било е само мускул дали!
Когато си тръгнах, аз останах с вас,
далеч,но за вас мислех всеки час! ...
  259 
Видя се в гръб. Сам. Приведен, прегърбен, с побеляла коса. Със същите вехти износени дрехи. След толкова години... Същата стая, същите поочукани мебели, покритият с петна килим, пожълтелите стени, пукнатото стъкло на прозореца, същият унил пейзаж навън. Явно все още пушеше, защото пред него на малка ...
  656 
Усещам се някак свършен,
и няма вече тревога!
Живота ми е прекършен -
това искам и го мога!
Аз избрах друга посока. ...
  582 
Така във градската природа,
милички , деца , любими ,
има си една порода
от пернати индивиди .
Баба Лена ги нарича - ...
  411 
Когато си отида от света
едва ли някой много ще тъжи?
Напразни ще са всичките слова
които мой приятел ще държи!
Въздишките излишни ще са, знам! ...
  457 
  1308 
любовна логорея
на земята се изсипва
дъждът прониква в нея
след снощната тиха молитва
капката капва върху сухата пръст ...
  1615 
Когато искам да съм зла
и просто ставам себе си,
когато се направя на красива
или се крия с дни от слънцето
когато нямам грим ...
  657 
Изоставена в двора ей там
лежи стара стомна - столетница.
Много видяла е и преживяла
малката тумбеста клетница.
Нявга от майсторски ръце ваяна, ...
  634 
Жадувам за сърце, което обича.
Искам да отпратя самотата.
Сирота душата ми мечтае
за тази нежност що гали,
за обич силна, безгранична. ...
  688 
Експериментално мултимодално обучение с участието на родителите- един възможен модел на приобщаващо образование
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в Първо средно училище „Свети Седмочисленици”- град Търговище
The article deals with an experimental model for inclusive education through multimodal appr ...
  2275 
  1549 
  1117 
  1005 
  1083 
Разпитвам уморени ветрове
за пътя на доброто и на лошото.
Страхът ми да узная се е свел
до смелост да намеря и най-мощния,
останал си с едната милост божия. ...
  855 
  2174 
Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори. ...
  675 
Значи, за глобалното затопляне
не е виновен старият котлон
с честото готвене,
нито пък заклетите пушачи.
Загнездил се е в душата ни озон, ...
  597 
Някога ще се превърна във вълнá.
Ултра. И нискочестотна.
Без никаква парадоксалност,
само с промяна на ъгъла,
ще знам абсурдната развръзка на ...
  1037 
О,как убийствено обичам,
Как слепотата е залегнала в
умът ми, засенчен от сърцето!
Като присъда на съдбата
аз приех да те обичам и не съжалявам, ...
  440 
Разлиствам пориви с ухаеща стаеност
и с много обич в цъфнала душа,
мечтая в тихи сутрини да пея
и да оцветявам своята дъга.
Сега наричам си ...
  657 
Ще се срещнем! Зная. В късно време.
Някога. И в някой друг сезон.
Когато ще съм още лятна нежност.
А, ти, все още - с млад и луд копнеж.
И целият ни свят ще е вълшебен. ...
  466 
Усещам, ще подпали залезът
изписания лист на този ден
и там ще изгорят онези бунтове,
които търсят страсти и оръжия
в очите ми, родили субективност. ...
  462 
Препуска бивол из Балкана.
И аз - едно момче сираче,
на черния му гръб съм смаян.
Изтръпвам аз.
И плача. ...
  566 
V
Не съм те аз докосвал дори със стръкче цвете,
от обич, за прегръдка разтварях си ръцете.
В живота ни съвместен не съм изневерявал...
И лошите ти думи с любов съм опрощавал. ...
  673 
  853 
О, знаете ли, как душата се пие
глътка, по глътка от чашата свята...
от болка безконечна как глухо вие...
и пак пълна остава... но уплашена...?
Знаете ли, как се къса от душата ...
  253 
Разказ от Георги Гълъбов
Горяха къщите на Долната махала, чуваха се изстрели, но след пладне всичко затихна. В селото настъпи суматоха, хората се събираха на малки групи, шептяха изплашени. Никой не знаеше причината, поради която днес се бе изсипал турският гняв. Едва късно след полунощ по пътчето с ...
  665 
Снегът затрупа вече двора,
мълчи чешмата в леден сън.
Навред е пусто, няма хора
и тихо, тихо е навън.
А в мен сърцето без умора, ...
  607  13 
Глад за пари... Глад за имот...
Всеки е гладен в този живот!
Всеки ламти - да трупа, да има,
сякаш живее живота на трима...
Няма насита бесният глад ...
  2616  11 
Две щастливи ръце...
Хванати за една друга...
Аз, ти и синьо небе...
Щастието колко струва?
Усмивки и смях... ...
  544 
Ако ти си моето утре
дълго мога да съм силна и сама.
Ако ти си моето утре мога
да съм страшно много твърда.
Ако ти си моето утре ...
  535 
Никой не ми е казвал какво е мистрия, а и започна да вали. Обичам да слушам как вали. Това всъщност е навик на който ме научи брат ми. Баща ми не ми се разсърди. Вместо това отиде и сам взе мистрията. Строител от както го помня.
Бях се решил за първи да дойда с него на работа. Разбира се от него чув ...
  648 
За мен си...
като къшей хляб за премръзнало врабче,
оня примамлив фьон край косите ни
и дантела на дъжд по тъжното ми лице,
щедра мъдрост от епохата на дедите ни... ...
  550 
Червенеят отдалече.
Единици още зреят.
Радват с червени дрешки всеки, който мине.
Ех, на сладост бият враговете!
Шоколадът им отстъпва. ...
  1024 
живея в една котловина
на седмия етаж на едно общежитие
от прозореца виждам далеч планина
(над нея има облак)
и всяка вечер се случва странно събитие ...
  848 
Предложения
: ??:??