Усещам сянката на топлата Ти длан,
как мрачините в мен невидимо стопява
и виждам всеки идващ ураган
към Тебе, повече и повече ме приближава.
.... ...

Вярата е в твърдо състояние.
Тя е неподвижната увереност
за неща, не станали и станали.
Родственица близка на надеждата.
За нещата минали ни тя реди ...

На празник светъл долетя
разпери белите крила
и оттогава всеки ден
долита гълъбът при мен.
На прозореца стои сега ...

В разплакани очи, сега сълза съм –
съдбата се изля на малки пръски.
И слънцето дарява ме със блясък –
покривам за секунди нечии пръсти.
И ставам част от тялото на всеки, ...

Завидяха ми черните облаци,
че съм бял, че съм много добър!
И изпратиха тъмни светкавици,
да ме вземат, да ме махнат оттук.
Завидя ми и бурята прашна, ...

Обича нощта,
обича тъмата.
Дявол не е
и Ангел не е!
В печки се ражда, ...

КИРДЖАЛИ
В степях зеленых Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устье ручейка ...

Душата ми е изоставен храм.
Не влизат никакви енориаши.
Но някога внезапно "Дан!... Дан!... Дан!"
под купола заспали птици плаши.
Клисарят нявга виното изпи. ...

Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.
Хризантемите бели – от восък, ...

Обяснение.
Един случаен познат по шега на природата - братовчед, ме помоли да пусна разказа му, тъй като не може да си оправи регистрацията в сайта. А аз разказа го харесах, че и други го харесали - премиран е наскоро. Предлрагам ви удоволствието и на вас.
----
Пенчо Бординяшки - Борей
Сградата е ни ...

на живо с човек
съприкосновения
са несравними
с каквито и с него да
са изображения

Тялото се състои от физически, химически и биологични системи, които чрез своите полета са осъществили определени съотношения и взаимоотношения помежду си, а общото биополе – душата, ги обединява в специфична форма – тялото. То е продукт и притежание на душата. Тя го изгражда в майчината утроба, а с ...

Тя е различна от всички наоколо,
Притежава душа,
А и ледено сърце,
Но какъв приятел е...
Късаща нервите ...

Не забравяй нкога думите добри
Не унивай никога,даже и през сълзи
Чувствата дълбоко в теб ,ти запази
Не предавай сърцето си злото забрави
Любовта не умира ...

И никога повече не дойде; на следващия празник Дядо Мраз
миришеше на вино, а Снежанка беше с черен грим под очите.
Агоп Мелконян "Платинената пантофка"
Той слезе от корицата в едно горещо утро.
Беше точно в десет сутринта. ...

Знам, че съжаляваш и го виждам
очаквах, че ще дойде този ден...
И няма за какво да ти завиждам,
ти сам избра лъжата вместо мен.
Съмнявах се във всяка твоя дума, ...

Палаво ми е, ами сега,
кой ли ще го отнесе?...
На кака сложих на игра
аз на столчето яице,
а тя дори не го видя... ...

Вечерта остава с нас само няколко часа,
идва след залеза, в уют ни облича.
Подрежда звездите, ето - украса,
на светло се вижда, кой ни обича.
Хората, заедно вкъщи събира, ...

Ти няма да си следваща, нали?
Мен сякаш ме обичат по сценарий.
Признавам, че ми писна от лъжи
и от фалшиви, безлюбовни драми...
До гуша ми дойде от повторения. ...

Уморена съм и пленена съм!
Душата като че сто живота живяла…
Огорчена съм и ранена съм
и в грешния, пустия свят овдовяла…
Празни селца, страхливи сърца, ...

Той е родом от Перник,
но роден с философия:
Всеки празник и делник
да пътува до София!
Кара Голф - яка тройка, ...

Петльо шарен, ти не бягай!
Само репетирам.
Утре първи път сурвакам.
Затова тренирам.
Имам суровачка дрянова. ...

Звездите гледат към земята,
а тя заспива мълчаливо,
тъй вперил поглед към душата,
очакваща нещо красиво,
аз будна ще я задържа, ...

По прашни улици вървя, не спирам
към теб съм тръгнала в нощта,
в луната непрекъснато се взирам,
тя пътя ми показва в таз тъма.
Не може мен да ме уплаши тъмнината, ...

Имаше един сериал навремето, италиански. Казваше се „Веществени доказателства“ (на италиански заглавието беше по-скоро нещо от сорта на „несъвършени престъпления“, но за творческия превод друг път). Спомням си как тогава припадах по синеокия капитан Вентури, шефът на криминалната лаборатория, която ...

Безплътни призраци пълзят изпод земята.
Във черната утроба спотаени.
Безмълвни писъци се губят във мъглата,
в безстишието от думи упоени.
И хората превръщат се във сенки. ...

Безчувствена,
а сякаш е и няма,
мистична,
но и някак оптимистична.
Пристига от свят непонятен, ...

Вълшебен сън. Дочувам звън
на сребърни звънчета.
Вълшебна нощ. Рояк звезди
ни гледат от небето.
Свята нощ – родил се е Христос. ...

Широко скроените хора
слушат гласа на сърцето си.
Отглеждат душа сред пороя
от изгреви светли в ръцете си.
Широко скроените хора ...

Всички, които го бяха виждали какво прави, го мислеха за мил човек – просто излъчването му бе такова – мило. И проявяваха съчувствие към него заради мъката, която той явно изпитваше. По външния му вид личеше, че е съкрушен. Очите му винаги бяха тъжни, раменете – леко приведени. Никой обаче не го заг ...

В ЦЕЛИТЕ СИ
В целите си щастието не включвам.
Те сега са земни - съвсем прозаични.
В мечти илюзорни свят пропътувах,
но за щастието... бях твърде безлична. ...

И тази зима закъсня,
на пролет есента играе.
Ала ще дойде вече тя,
така върви светът, това е.
Облаците гони северняк, ...

Черен петък...
Наричат всички петък черен този ден,
не знаят колко е вярно за теб и за мене,
денят в който за първи път се срещна с мен,
но днес няма ме и затова – ти е черен... ...