Дъщеря ми е отвлечена с подводница. Подводниците се използват за транспорт и от обикновените хора. Качи се на нея с целия клас от училище. Съществото ми е писък. Аз съм вик. Целият съм зов за помощ. Последното, което виждам, е как плавателният съд започва бавно да се потапя и изчезва под водата. Пол ...

Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...

След толкоз обиди и скверни слова,
след толкоз неради, след толкоз борба.
Дали, ще намеря в себе си прошка,
дали, ще успея без жлъч да простя.
Дали, ще съм същия, както преди, ...

Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...

Понеже все любов не ми достига
и нямам дом във нечия душа,
неведомите пътища събират ме
със нечия подобна мен, съдба.
Сред някакво измислено море, ...

От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да с ...

Виж се, колко си празен,
ти човеко мразен.
Зависим от гнусни пари,
лишен от морал и ценности.
Грозно е твоето тяло, ...

Мислите ми – гладни змийчета, спотаени в тревата.
Откъсвам им малко от моята плът, за настървяване.
Замирисва на кръв, на перверзия, на предателство. Подлудяват.
Защото точно тази примамка са чакали.
Плъзват се по смрадта. И по пресните кървави дири. ...

Тя не е Пепеляшка, макар да прилича на нея,
насред нечии думи, по-празни от счупени грънци.
Сред околните вещици нито една не е феята,
но със старата тиква все някак ще стигне до принца.
И ще хлътне в познатата приказка, вече изгубена, ...

И живея аз така!
Понякога трудно,
понякога мудно,
понякога напук!
Страстно и разпалено очаквам ...

Огърлицата е много скъпа,
огърлицата е златна, златна,
да внимава всеки и да не я настъпва
чухте ли, повтарят многократно.
Огърлицата е за стената, ...

Май забравих да ти кажа,
че първо съм жена...
Мога да прегръщам нежно,
страстно да целувам,
да ти правя палачинки ...

грешките не са
ли — и развитието
го грози застой

Толкоз болка то изтърпя,
толкоз сълзи и самота
и не можех аз да спя,
че не ми даде топлота.
И при все това не мога ...

Написах ти писмо. Отново.
Не мога да престана да ти пиша.
Не, няма нищо ново, нищо ново,
а просто мисълта ми те обича.
И не е важно, че не ти ги пращам ...

Когато слънцето усмихнато изгрее,
с букет от бляскави танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в слънчева картина,
любовта на две камбанени очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...

Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца, ...

ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...

Цяла нощ от свистяща тръстика,
тъжен вятър кошове си прави.
Мокър нос във ръцете му тика,
нощен дъжд. Та плача да забрави.
А звезди, като пилци се скриха, ...

пролет след пролет
клоните по-натежават
от цвят и надежда
*
опустял град ...

Мръсницата във мене проговори,
заспала беше петвековен сън.
Заспивах със невинността на бебе,
леглото ми простенваше за мъж.
Но някой викна и тъпан удари... ...

* * *
...Внимателно провря тънкото си тяло на момче в пролуката между ръждясалата решетка и грапавата скала. Пое дълбоко въздух, но тихо - искаше да остане незабележим. Сякаш си даваше сметка, че с някое необмислено движение може да събуди забравените си страхове, притаили смразяващ дъх нейде пред н ...

Днес не съм ти симпатична
Днес, навярно ще мълчим.
Не е страшно. Имам книга.
Слушам даже глас любим.
Да горчи ми, но е тръпка ...

Вирус страшен плъзна.
Българин от дума не разбира,
със хартия гъзна
той реши да го стопира.

Недейте да вините ветровете,
ни бурите, ни луднало морето,
че дива мощ с енергия напира,
а сетне болка в яростта прозира.
На битието и небитието ...

Човече, спри се! Бързо остаряваш –
в амбиция за власт и за пари.
Косите твои рано побеляват.
Очите уморени погледни!
Но ти не можеш! Днес са ослепели. ...

Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.
Не ми остана нищо за раздаване.
Оставям ти бурканче светещ прах,
от паднали звезди и Лунни камъни.
Поисках да остана, вярваш ли? ...

Таз "корона” украсена с добродетели,
потъпкана е днес от лъжесвидетели.
Но истината е кат' дневна светлина,
рано или късно огрява всяка душа една.

Аз и ти – едно цяло,
но аромататът на шоколадов рай
ни отведе към свят на нежности и
пъстри мисли един за друг.
Ти бе реален, а аз – ...

Реално, аз съм ничий.
Напразно ме превземат.
Изгубен крясък птичи,
в неписана поема.
Реално, съм самотен. ...

Бих искал да можем
със теб да вървим
от тук до края на дните!
Желание имам, но нямам сърце!
Уви, то навек е пленено! ...

Впивам твоите устни,
цветовете сляха се в синьо
като чисти мечти.
въздухът на глътка.....
топло е в прегръдката ти, ...