Представям ви пилотната песен от дебютният ми албум ''Rhytm And Poetry/РАП-кази'' - един проект, обединяващ рапа и литературата, в който всички композиции са по мои авторски стихове и разкази. Тя е продължение на едноименното стихотворение от 2012 година, което можете да прочете тук: https://otkrove ...

Защото,
ако искаш да опазиш
едно племе:
създай му държава,
за да престане скитничеството ...

Каквото, казват е било, ще бъде...
Животът, пъстро колело,
Ще се върти и ще пребъде!
Напред и нагоре, или шеметен срив,
Животът е шумен и много красив! ...

Автор: Генка Богданова
Хей, отваряйте вратите,
идват празници честити!
Със сурвачка във ръката,
Новата е пред вратата. ...

За какво трупаш тия пари, човече,
сякаш ще си винаги жив на тоя свят!?
Нито си силен, нито пък си вечен,
не бъди егоист, мисли за своя брат!
Направиха ли те наистина щастлив, ...

Автор: Генка Богданова
Една мразовита ранна утрин, уличното коте Мър се събуди от ужасен шум. Нещо грубо разтърси кашона с вестници, в който се беше свило на завет през нощта, повдигна го и го захвърли сред купища боклуци в едно огромно, ръмжащо чудовище, което го понесе, незнайно накъде. Замаян и р ...

Съдия Мартин Стоевски влезе в залата и седна на мястото си. Чукна с чукчето и даде ход на делото. Делото беше за убийството на Лили Стоянова. Преди няколко месеца намериха жената прободена с касапски нож в дома и. Съпругът и беше главният заподозрян. За никого от кооперацията, където живееха не беше ...

Искам като Тате
Искам, като тате
да стана голям,
силен и сръчен.
Да поправям всичко, ...

Умът, е седмият прозорец, приобщаващ ни към върховната цел на съществуването ни – познанието. Само той може да съхранява сведенията идващи от другите прозорци, да ги осмисля и изгражда картината на действителността. Затова е важно не само колко ще са отворени другите шест прозореца, за да идват до у ...

Колко е голямо сърцето човешко,
колко може да носи болки и грешки,
дори безумно когато се лутаме,
или животът отнема ни скъпите,
и парче по парче от него отчупва, ...

Спи котката. В съня й сняг вали.
Припяват от камината дървата.
И пресекливо чайникът дели,
на ароматни залци тишината.
Мирише на канела. И на студ. ...

Самотниците често били меломани,
но по-интересни са ми тези, вслушващи се в Тишината.
Разтърсени, в живота мъдрости потърсили.
Успели да потънат борбено,
достигнали до дъното ...

Тя, Дъгата,
свързва небето
и земята.
Тя, Дъгата,
свързва реалностите ...

Предколедно е и се сещаме за тях,
онези - неуспелите и неудачниците.
Добре е май да почистим някой грях
с благотворителност... пред празниците...
Въздъхваме и ровим сред парцалите. ...

Павлин се събуди рано. Погледна часовника на стената и се усмихна. Първият ден от отпуската бе започнал с прегръдката на слънчевите лъчи, които минаваха през прозореца и стигаха до тялото на младия мъж. Той стана от леглото и влезе в банята. Изми лицето си. Погледна в огледалото. От там го гледаше и ...

Не искам повече да те измислям.
Отдавна знам за теб, че съществуваш.
Най-много ги желая тези истини,
в които раждаш се от блян, сънуван...
Тогава те разлиствам много бавно. ...

Нарисувай ми, художнико, любов.
Да е в тюркоазенозелено.
После , въздишка по него.
Нарисувай я в огненочервено.
След това в оранжево Надежда. ...

Обичам те, море! И ми прощавай,
че даже в ден като сега нелетен
така любовно ти се обяснявам,
че все едно ти посвещавам песни.
Вълните ти вълнуват ме и топлят ...

Сърповидната луна
погледа ми прикова,
здрач се спусна над града
и прихлупи го нощта.
Високосна самота ...

Единствената капка дъжд в Пустинята
на Марина
... Не бе валяло цели шест години,
децата не познаваха дъжда
и разжарена бе Великата пустиня ...

Хладна вечер, лек сумрáк,
Габрово притихва пак.
Вървиш си ти, другар те спира
да хапнете по бургер с бира.
Нима ще го оставиш сам ...

Запой по време на буря в Бермудския триъгълник...
(късни мемоари)
...петнайсет души във ковчега на мъртвеца.
Йо – хо – хо... И бутилка ром...
Макар налудно да се пада, ...

Прекарвах нощите с жени безброй,
ала усещах в тишината
в главата си безгласния ми вой
и той ме тласкаше към самотата.
И тихо другите като заспят ...

Приказна си мислех че си ти
Чиста, непорочна, непокварна
А чистота своя ти изми
Заради една парцалка
Своята непорочност оскверни ...

Най-накрая намери сили да прочете писмото. Стоеше на дъното в нощното ѝ шкафче почти година. Днес сънува баща си за пореден път и реши, че е настъпил момента, в който трябва да събере сили и да се изправи срещу страха си от неочакваното. Да прочете думите, които биха внесли у душата ѝ вихрушка от ем ...

Защо ли ти пиша? - ще питаш.
Защото не можех да кажа каквото си мислех.
По-скоро изгубвах проклетите думи,
заседнали нейде из мойта уста!
Не знам и сега дали ще успея ...

Листа мой отново взех -
болката дано приспя.
Болката, коя от всички,
родена пак от старостта.
Без път, без устрем, ...

Въпроси в Новият век...
Можеш ли да бъдеш све́стен
в Новият („объркан“!) век:
хем да си богат, и честен,
а – останеш и Човек!... ...

Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери ...

Ноември се изкачва по улука.
Разпръсква куп опадали листа.
Във мислите ни настойчѝво чука.
Показва ни най-тайнствени места,
където нощем ходим все на пръсти, ...

Небето приведе предсъннно зеници.
Мъглата се спусна с гарванов взор.
То впери във нея наивни зеници.
Към светлината търсеше коридор.
Ледени капчици се забиваха злобно. ...

Не бих посмяла
да напиша нищо за теб,
защото думите
ще бъдат неприемливи,
за да опиша скритото вътре! ...

Миг, откраднат в есента.
Спомен за усмивка.
Дъб с окапали листа.
Котаракът сивкав.
Двор, потънал в самота. ...