ГЛАВА ВТОРА: ВИДЕНИЕТО
В първият момент, когато човек умре, не чувства нищо. Той е безплътен, той е нематериална енергия във целия този вакуум. Той е едновременно навсякъде и никъде. Точно такова чувство имаха и нашите герои. Всъщност те нямаха и най-малка представа къде точно бяха попаднали.
- Къде ...

Бергамот – цитрусов плод, разпространен в областите Калабрия и Ломбардия в Италия. Според някои легенди името му идва от град Бергамо, където за първи път се е продавало извлеченото от плода масло. От есенцията се прави чаят Ърл Грей и тя е съставка в много парфюми. Използва се също в аромотерапията ...

Така автоматизирано времето тече,
ни как роботизирано изваяно сече
минутата без крясък жал
остал е днес денят –
ще викам безмълчание, безмълвно ще крещя: ...

Умората по чашата се стича,
стаява се в утайка - от танина
и се кълне, че много ме обича,
след третата си чаша силно вино.
Прегръща ме и всяка кост е болка, ...

Разлика между женската и мъжката логика. Женската: “Ти спа с мен, значи си ми длъжен”. Мъжката: „Аз вече спах с теб – какво повече ме интересува?”…
Постъпило е предложение върху цигарените кутии да се отпечатват задачи, таблици, уроци, карти и цели книги с цел подобряване на образованието…
Елен, зап ...

по Лулу
Развял крачол на панталон
из градскио сокак,
съм срещнал Вас, шери миньон,
ударил бодро крак. ...

(la versione italiana di “Used to You”)
------------------------------------------------------------------------------------
Аннализа Скароне - Бих могла да свикна
(италианската версия на „Може да свикна с тебе”)
--------------------------------------------------------------------------------------- ...

Каквото е имало, няма го вече,
на всяко начало, идва му края.
Има ли по-хубаво в юнската вечер,
от една топла дума, кажи ми, не зная.
Нека вали, дори да не спира, ...

Полетели копнежи към Слънцето
за косите ме дърпат нарочно.
Всеки косъм в неясното бъдеще
се страхува от следващо робство.
Неподрéдени кичури гласност ...

odia
Ноеми Скопелити & Фиорела Маноя - Когато любовта се намрази
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Marco Ciappelli & Diego Calvetti
---------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Сънена търсех милувки,
клепачите тежко тежат!
Ококорих се! Няма я мама, ...

По мост осеан със лампите на обичта си краче И прескача сенки-стъпва там където светло е. Този аз, голия, който нивга ще заплаче! И гордости съблякох, И трезва умисъл одавна все. “И помниш ли?” в такт по мостта казвам си. “Помниш ли колко красиво бе?” “Помниш ли?” пак повтарям си- Да си птицата съзр ...

Любовта е ... живота на плът...
Под космичния знак...
а след време отлита отвъд...
И завръща се пак.
Щом пристигнал си тук на света – ...

Когато от живота си се скриеш...
когато спреш да бъдеш и човек
тогава по добре предай се на своите страхове.
И не пиши...защото ще затънеш,
не в друго а в свойте ....... ...

Не е важно какво е трябвало...
Всички пътеки са затревени.
По дървото ни - гнили ябълки,
а пък здравите - някой взе ги...
Не е важно какво съм искала... ...

Нищо
от мене повече не ще получиш.
За други даровете на съдбата
във сребърния съд на чистотата
денят приготвил вече е. ...

Пътеката ме води все нагоре
към Райските палати или Ада
и в мислите ми нещо ми говори -
недей да се предаваш и не падай!
Изкачвам се по стръмните усои ...

През гънчица на времето, отдавна
душата ми най-нагло се промуши.
Младежкия ми дух и жар открадна
и от тогава - никого не слуша.
Изтичаха години монотонни. ...

Застинала заключена врата,
и чакаш без да знаеш до кога,
тъй както залезът стъписан на върха
замрял за миг е пред нощта...
Заслушан в ударите на прибоя, ...

За тях в огъня съм влизал -
с рани в душата съм излизал...?
За тях от сърце съм давал -
дар - разочарование съм получавал...?
За тях работа съм вършел - ...

Под мойта неспокойна стряха
годините ми днес се спряха.
Живота те да ми обсъждат
и без мерак да ме осъждат.
Дали е времето настало ...

В прегръдките ти нежни....
искам да заспивам
да чувствам ритъма на твоето сърце.
От леките ти тръпки да се будя,
обгърнала те нежно с ръце.... ...

Пристигнах в кампуса след два часа пътуване с влака. В купето се поуспокоих и тракането на влака по релсите ме унесе.Трябваше да приема живота такъв, какъвто става. С голямата промяна от днес. Колкото и да ритах срещу съдбата, нямаше полза. Като го проумях това, започна да ми олеква. Затворих очи. З ...

В света голям се изгубих
или теб не можах да открия?
Сърцето гръб ми обърна,
защото години от него се крия.
Платих си цената отдавна, ...

Ви моля, си вземете пеперуди,
които ми напускахте в ума,
очите не съзират образ други,
а тъй гореща в мене е кръвта!
Ви моля, приберете ги сега, ...

След като всички се убедиха, че няма отърване от малкото ревливо чудовище Жади, животът потече в старото русло. Донка се скъсваше от работа в шивашкия цех и въртеше къщата, Симо отново пасеше “биологични единици“ и си пийваше от любимите си „облаци“, а потомството им неудържимо избуяваше. Най-видимо ...

Последната дума, която изписа дъхът ѝ, беше толкова нежна, а ме прониза. Сякаш все още не бях готов да повярвам на Диана. Все едно бях попаднал на калпав анестезиолог – чаках да заспя, а упойката само ми замотаваше главата.
След цяла вечност очакване ръката ми най-сетне внимателно опипваше влагата ѝ ...

VIII
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На ...

Нещо внезапно се е случило с този сайт. Сякаш ядрена катастрофа е помела всичко живо - и администраторите, и многобройните потребители, дори хлебарките, които живеят на топло под генератора на гигантския компютър... А на екрана, неизтощимо, продължава да тече информация, създавайки усещане за актуал ...

ГЛАВА ПЪРВА: ПОХОДЪТ
Този човек беше различен. Макар че на пръв поглед той приличаше на другите, той не бе като тях. Той не можеше да плаче. Нито веднъж през живота си не бе го правил. Дори когато държа в ръцете си изстиващото тяло на своя командир генерал Джейкъб Уолъс. Това бе станало при прочутат ...

Възможно ли е времето да върна
и отново в прегръдките ти да заспивам?
Вечер да ме притискаш до себе си,
а сутрин да се будя за теб и любовта ни.
В страстта ти цяла да изоря, ...

9. Земята в краката ни
Нима нещо може да се промени? Счупената ваза да остане цяла? Думите да се върнат назад като в детски измислен език? И къде ще остане изначалният смисъл, в коя реалност ще остане? Или ще се лута в безвремието изоставен, без форма, безстопанствен... Отдалечаващи се пеперудени кр ...

Често аз при теб гостувам
в твоят топлострастен сън,
нежно устните целувам,
че съм любовен таласъм...
И танцувам, и ти пея ...