Срамувам се пред тебе да застана.
Срамувам се от жалките си грешки.
Дори да ми простиш, ще се разпадна,
дори да ме обичаш, ще е тежко.
Едничко само в цялото ме плаши ...

Както мога, така ще се втурна,
да замитам банални проблеми.
Той, Сизиф, е търкалял, но мъртъв,
а на мъртъв какво да му дреме?
Както дишам, така ще се смея ...

Аз не вярвам, че има луна
в туй небе, дето носи градушка
и звездите не яздят коне,
нито слънцето мрака разчупва.
Не познавам цвета на зора, ...

Ухае ми на есен.
Ухае ми на детство.
На дъжд. Носталгично.
Захладнява и е някак романтично.
Събират ми се жълъди, ...

„Празнувам“ неочакван юбилей –
петстотин стиха споделил съм вече!
Не съм Сизиф, ни даже Прометей –
аз бродя със блещукащо фенерче.
Дали разсмях поне един човек, ...

Мила, подай ми лява ръка.
Колко много посоки в нея:
вярно, има и пътека с тъга,
но и дълга слънчева алея!
Там ще търсиш своята любов- ...

Когато без допир аларми звучат,
когато прозорци, мазилки се пукат,
прасетата луди из двора квичат
и всички гугутки престават да гукат.
Когато от пъкъла идващи звуци ...

Магия от танц-
тяло за грях.
страст и илюзия-
изпепеляващ копнеж!
Музика, спомен - ...

Играем си със огъня защото,
пожарникар ни води за ухото.
Той трябва да ни води май за друго,
но ако се случи, ще е чудо.
Къде у нас такова друго нещо? ...

Стоян се събуди. Отвори очи. Утрото отдавна беше настъпило. През отворения прозорец влизаше различна информация от събуденото село. Петел изкукурига, магаре изрева, след тях изблеяха няколко овце. Две комшийки разговаряха, като викаха една към друга преодолявайки по тоя начин разстоянието от двата д ...

Такава съм –
суетна по-малко,
закачлива по-много.
И нищо човешко не ми е чуждо.
С годините съм се променила ...

Отдушник на човешката помия -
това бе той, горкия.
Поемаше от другите най - лошото
и с усмивка опитваше да го пречиства,
а признанието продължаваше да липсва. ...

В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ, ...

Заведѝ ме, където поискаш...
Аз през целия път ще мълча
и в ръката си вяра ще стискам.
Тя е цяр за разбити сърца...
Покажѝ ми какво те тревожи, ...

Ти дали не си илюзия, любов?
От човешка потребност навярно си родена.
И тъй сляпо вярва в теб човека,
Пред тебе се прекланя,
вълнува се, копнее. ...

Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!
Нея вечен мрак я обгръща.
Виж колко пътища-светли и леки,
а който тръгне по лунна пътека,той се не връща."
Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека! ...

Ден съм, няма да живея чрез нощта,
раждам се отново, и отново
чакам стъпки пред отворена врата,
а гнет съблича ме и гали ме жаловно.
През очи ми жарки тлее светлина, ...

очите ми
течен карамел
по туптящата ти кожа
е залепнал
и не мога през прозореца ...

Към доброто копнеж чуден -
туй са нашите светли мечти.
В живота ни мрачен, труден,
светлина започва да блести.
Надежда за правда и красота ...

Здравей!
Хей, здравей, човече!
Хайде да се запознаем.
Да се почерпим с по едно геврече,
с думички да си играем. ...

Разкажи ми, море,
колко тайни в сърцето си носиш,
ти си тук с векове,
аз за малко, но с много въпроси.
Разкажи ми поне ...

Родино моя,
сълзите ми сега превръщат се в реки
как за теб умряха герои забравени от всеки.
Сълзите ми сега превръщат се в порои,
че позволихме да охулят тези герои. ...

Докато те науча да обичаш мене,
ще си направя кът за битовизъм.
Ще озаптя стрелките, за да имам време,
а ти ще ми изгладиш ризата.
Не се старай. Отгоре и отпред. ...

По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо ли точно полунощ избра?
Не съм отдавна приказно момиче.
Пантофки от стъкло не нося аз. ...

В стремежа си да видя аз човека
за миг очите си затварям,
но страшно непознат е силуета,
стоящ във ъгъла на тази стая.
И чудя се, защо не мога да го видя? ...

(По Никола Вапцаров)
Начесто нощем идвам в твоя сън,
ала вратите вечно са залостени;
стоя отчаян и самотен вън –
като нечакан и неискан гостенин. ...

Колко личи болестта на нашето време –
затварям очи и виждам изтръпнали устни,
все някой крак набива във стреме,
изтръпнал от тяга – набити сълзи,
усмивка без обич – картинна скованост на бремето. ...

Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато , ...

Дотолкова си втренчен в мен,
дори смутен,
че ми призлява от подобно откровение…
По-истински е делничният ден,
когато все си помечтаваме промяна ...

Спънах се.
Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Търкулнаха се мамини милувки…
Ръцете ѝ - дали ще ме утешат? ...

Реката Стикс
От Атанас Маринов
Пристъпвам тихо и заставам кротко –
там в грубата тъма затворен.
И виждам приближава лодка ...

Хладно вя на трамвайната спирка
късен сняг сред зелени жила
и танцуваха с вятър подсвиркващ
клюн и клон с безконтактни тела.
Термометърът даде "заето" ...

Липите корони поклащат,
уханни посрещат нощта.
Липите копнежи изпращат
на моята крехка душа.
Защо ли ухаят липите ...

[the English version of “Eppure sentire (un senso di te)”]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Елиза Тофоли - На една стъпка разстояние
[английската версия на „Все пак чувствам (Едно чувство за теб)”]
------------------------------------------- ...