Целуни ме. Ще бъде последно.
Този мрак ще го мразим. До болка.
Щом до днес си ме нямал,е редно
да превърна мечтите си в точка.
Часовете , в които те чаках, ...

Летящата калинка на желанието…
изгладняло от чакане…
Хаосът в клетките… всичките…
когато пристигаш…
Ароматът на твоята вита… ...

намазо̀лено
и третото око от
глад за знание
.....................................
алтернативно: ...

***
Аз всеки ден намирам за какво
да кажа:– Господи, благодаря ти!
За люспицата слънчева любов –
която щедро озарява пътя. ...

И какво е животът:
три листенца надежда,
твойте стъпки да гоня
из пустините нежност.
Ех, какво е животът - ...

VII
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...

/Напомням - главите са условни, чете се и без последователност. Хаотичен хаос - като в главата ми и наоколо./
Глава седемдесет и трета
За парите, разбира се
А после пак си седнахме в кафене-барчето и заприказвахме сладко-сладко. Докато дойде време за отлитане. Митето се разбърза да каже последно сло ...

Остави душата ми да гние, както остави сърцето ми да бие. Живот остана в мен след смъртта човешка. Очите ми не се затварят, нито дъха ми ще да спре и пулса ми яростно започва да бие. Като че ли живота тепърва след смъртта предстои.
Празен, самотен, но щастлив. Без близки около теб - идва самотата. Б ...

Часовникът отмерва полунощ.
О, Господи! Кога ли стана вече!?
Изгубвам си и втория галош,
а първият... изхвръкна надалече.
На срещата пристигам запъхтян. ...

Идва лятото с игрите –
сладка радост за душите.
Свърши вече с … „ученици“,
ту с четворки, ту с шестици.
Следват дългите разходки ...

Ще ме видиш такава,
каквато повикал си.
Създавам си слава
на момиче от приказки.
Фея съм – честно! ...

Обичах да
те улавям сутрин
с подпряна глава на прозореца
да мечтаеш за сняг
и някак по детински ...

Събудих се във стая с тишина
и в нея нямаше прозорци,
обгръщаше ме само самота,
разстелена във мътно-бели облаци.
И толкоз празно е във тази тиха стая, ...

Напълнено бурканче със светулки
прилича на среднощен полилей.
Луната грее, сякаш млада булка,
ухаеща на миро и елей.
И рондо извисява пак щурчето, ...

Пъстротата на света в и около нас е безкрайна и истината е, че всеки цвят може да ни приляга достатъчно добре и да се чувстваме щастливи в него. Често се опитваме да вкараме строга символика в цветовете вместо да се оставим сами да съставяме асоциации, с които да ги свързваме, пречупени през нашата ...

Искам слънцето да взема в мойта длан,
за да мога после да го дам
на някой като мене неразбран,
за да не е вече сам.
Искам да откъсна две звезди, ...

Полека, скъпи! Не така!
Прокарай пръстите си нежно!
За друга нека бъде похотта.
А мен... - Играй! Докосвай ме небрежно!
Погледай занемял в ръжта, ...

Пак вали. Този дъжд е като сто водопада.
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...

Дошъл на този свят безумен,
макар, че с риза съм роден,
не се оказах сладкодумен
и от живота вдъхновен.
Живях със своите връстници ...

Силно съм впечатлен от още неиздадения роман "Томление" на Владислав Тиков. Изключително удачно подбрано заглавие, напълно съответстващо на авторовия замисъл. Главният герой - Младен Красимиров, разказва своя странен житейски пъзел. Той е орисан да пише и по драматизъм образът му е сравним с този на ...

Глава III
Двамата се изкачваха нагоре през гората- тя пред него, той по нея. Гъстотата на боровете, ги криеше добре, въпреки че слънцето търсеше лицата им.
- Како ти избега̀ брат ти?- попита Силимарина.
- Тия дни ние трябва да вардим селото. Слизахме надолу, кога видехме около една дузина от ония бе ...

Забрави ли, как жена се обича?
Помниш ли? Май беше сам,
като безумен, към нея затича.
Забравил си. Тя още е там.
Още с мисъл нощта разсъблича ...

Всичко свърши.
Погребах мисис Елън два дни преди края на годината. Равинът каза молитвите си в притихналата синагога. Десетина човека я изпратиха в последният й път. Вървяхме бавно и мълчаливо. Снежинките се въртяха като пеперуди и се сипеха по очите ни. Бях като черен гарван в тази белота. Изглежда ...

Аз имам начини хиляда да обичам!
Но тебе любя само по един -
такъв, че цял живот ще се обричам
на твоята любов до старини...
Изглежда, че ще мине дълго време. ...

Над морето изгряват звездите
по небосвода една по една,
разбива тяло в скалите
след устрема си всяка вълна.
Погалва ме бриз по лицето, ...

"Всички истински лица в тази история са измислени,
само измислените са истински"
ГГ
Барът, където той прекара предната вечер, беше и мястото, където се опитваше с кански мъки да изцери махмурлука си, който с нож дялкаше главата му. Лежеше в пълно неутрализирано действие на тялото, а до него, на маси ...

Лунни капки се стичат на восък,
по заспалите улици.
Лунни капки се леко търкулват,
в мрежите на белооки паяци.
И те се разсънват, с нощните ...

Ела, любов, и с мен танцувай,
с безсрамни мисли ме целувай,
това е миг и няма още,
една красива нощ е.
Обичай ме и си отивай, ...

Животът направи ми няколко финта
и стисна ме като питон.
Нахлувам в казиното с двадесет кинта,
купувам едничък жетон.
Сума голяма дължа на лихвари. ...