Във своя замък , каменен и стар
Сър Пърсивал спокойно спеше.
в прекрасна спалня – като крал.
Прислугата му пред вратата бдеше.
..из песента ...

Виж правдата - и меч ти бе и щит,
а днес е с нова маска - лицемерие.
И казва: Ха! Поет? Изчезащ вид,
наивник, търсещ обич и доверие.
Виж любовта - за нея би умрял, ...

Връщай се ми викат, не милее
чуждата държава – чужда!
Мила Ро́дино, защо пилееш
и децата си прокуждаш?
Тридесет години след завоя – ...

Упойката ви, скъпи доктори е май фалшива?
Менте ли е? Китайска? Нищо чудно!
Терапевтично стадото, човешкото приспива,
а шепа луди, режат ги " на будно".
Май казах скъпи? Не е всъщност грешка на езика. ...

Седни да си починеш. - ми казваше, правейки ми място на сепарето, до него.
- След малко, сега не мога. - отговарях, държейки халба с бира, или чиния с храна.
- Почти ти изядох дробчето, не се стърпях, извинявай. Да ти поръчам ли друго?
- Недей. - казах. - Може да си хапна от твоите хапки.
Той се усм ...

Върви един по улиците и крещи:
Върнете ме на моята планета...върнете ме на моята планета!
Срещат го двама, от онези с белите престилки и го питат:
Коя е твоята планета, че да те върнем там?!
- Как коя - разкрещява се перкото. Аз съм от планетата на маймуните! ...

Крачка по крачка, подир баир.
Човеци образуващи форма на змия,
криволичат по неотъпкана земя.
Пълзят между старостта и младостта,
шест красиви души, но там са една. ...

Дойде чаканият ден.
Те поканиха и мен
като пръв добър приятел
на мечетата в гората.
Раниците им тежаха, ...

Времето не заличава
от сърцето твоя лик красив
и прекрасните моменти,
избледняващи в делника ни сив.
Липсваш ми ти, мила мамо, ...

Пари. Направо ме изгаря
и с две ръце руши моя свят.
Като угарка от цигара
ме изгаря и гори като същински ад.
Мъка ли е? Нима се забравя? ...

По ръжено хлебче със топла душица,
след дрямка в следобеден час,
разстели ли баба ми слой лютеница,
очичките светват тогаз.
Закършват танц ален пиперки, домати, ...

Нима съм аз? Не знам!
Изтъкан съм от въпроси
за битието и онзи срам,
човек за човещина да проси ...
Когато се събуждам сутрин, ...

Младостта си отива
с наведена глава.
Болките в краката , бялата коса-
накратко старостта.
Гостенка е нежелана. ...

седя и плача
любя те, любих те, любя
представям си твоето лице в здрача
сълзите капят като прецъфтели теменуги
водопад от чувства в мен напира ...

И само вечер щом затворя очи
и изчезне всичко в забрава.
Само вечер във мойте мечти,
образът ти пред мен се явява.
Тихо сгушена в ъгъла аз ...

Има хора, които не харесвам още в началото. Усещам ги като чужди и не пресичам пътищата с тях. Но има и такива, които още от пръв поглед ме грабват, без да знам как, или защо и имам усещането, че ги познавам от много отдавна. Той се оказа от втория тип.
Не помня коя година беше, трябва да съм била н ...

В мъгли забулен или пък огряван,
покрит със сняг или с открита гръд,
Мальовица - върхът и днес изправя
снага си насред Рила... с поглед твърд.
Легенда най-отдавнашна споделя, ...

НЕКА ТЯ ИЗБИРА
Лек повей на космическия вятър
усуква времето на нашата земя
и объркването в земния театър
посоките подменя на света. ...

Няма ги, няма ги вече
хората с топли сърца.
Спомен е, спомен далечен,
светлата, блага душа.
Няма го, няма го вече ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЧЕТВЪРТА, НЕПОСЛУШНИЯТ ПРИНЦ ОТ КАНАЛА
Тримата братя тръгнаха към Европа, но отначало трябваше да пътуват със самолет до Лондон, където щяха да останат два дни и да разгледат града. Решиха да направят така, защото Мануел беше спечелил стипендия за един прес ...

Lets play a game.
I'll be the bad one and you'll be the good.
You'll run and I'll chase you.
Is that feeding your ego?
Tell all our friends that I messed up ...

Адашчето и неговите истории -
1 история
Адашчето бе като нас, бачкатор или подчинен, както обичаха да се изказват някои, с голям стаж в професията, изключителен професионалист и добър колега, можещ да те развесели по всяко време на денонощието. Всъщност доста странни неща се струпваха около него, по ...

Може би беше начина, по който говориш
Може би беше начина, по кайто се смееш
Може би беше начина, по кайто се усмихваш
Не знам какво е
Но знам, че не искам това да приключи ...

И Бог създаде света
за шест дни,
на седмият си почина.
И все още
почивката му продължава. ...

Сух, ситен скреж, смразяваща сплав
между спирт, сълзи, страх и смях,
студена синева, сипваща смисъл,
сред сърцевината от спомени, сочещи
сатир свирещ на стройните съдбовни ...

Рисувам за теб
кървави макове.
Не ме питай "как е?"
Как да е?
Всеки път брой до пет: ...

Добър вечер, студенина!
Съпътстваща ме през нощта,
но не от температурата, от
моята душа.
Добър вечер, тъмнина! ...

няма нищо случайно
което думите изричат
от устните ти
голотата на лицето
в аления изгрев ...

Вземи си я, Господи, тази любов,
която убива сърцето ми
и после прати ми любов - благослов,
която да топли и свети.
Подобно светулка във тъмната нощ ...

Сега не помня как започна всичко.
Дали шумът от падащи звезди
ми беше станал сух и безразличен
не знам. Но чух, че почна да валиш.
Започна да валиш съвсем лежерно- ...

Уморени са крилете ми
от толкова летене срещу вятъра.
Превиха се и раменете ми,
а аз съм все така, както някога.
Задъхвам се от скритите си болки ...

Първи ден. На закуска изпих две кафета без захар. На обяд, както винаги – в ресторанта с колегите пихме по бира и обядвахме шницел. Беше вкусно. Никога не ям следобед. За вечеря – секс, а след това – свинска пържола и пържени картофи. Без хляб. Чаша вино.
Втори ден. За закуска препечена филийка с ма ...