Нима не е красиво, усетило любов?!
По устните разливат се вълните
и плискат своя нежен,
тръпнещ зов.
Покой намерило сърцето, ...

Какво ако
животът е просто пауза
между несъществуването ?
Какво ако
имаме два живота ...

Като това малко кученце бях -
весела, невинна, красива.
Поставиха ми безумна цена.
Сресана – ето ме примамлива.
Никой не попита, какво аз ...

Пустинният дъжд...
Във Пустинята веднъж,
ей-тъй както си вървях:
заваля внезапен дъжд –
освежѝ ме и се спрях... ...

Когато паметта изневери
и в нов живот, и в ново тяло даже
сърцето чрез душата ще подскаже,
че любовта ми пак за теб гори.
Забравата не ще ни покори ...

Пораснахме, не сме малки деца,
да вървим искахме само нагоре,
изменяха се вечно нашите сърца,
за бъдещите планове говорим.
Детски сърца, силни детски сърца, ...

Ако беше рана, щях да я лекувам.
Океан да беше, щях да го преплувам.
Позор, ако беше, щях да го изтрия,
даже тъмна тайна – щях да я прикрия.
А пък то е треска, нийде непозната. ...

Целувка – холограма.
Очите ти на свещи
изглеждат по-горещи,
но денем пламък няма.
Герой си от дорама, ...

Искам да ти кажа само:
- Стига черно мислене!
Позволи ми красотата на живота да ти покажа. За това че не подозираме как всичко около нас сияе когато сме заедно, позволи ми да ти разкажа.
- Диалектиката определя човека!
- "Искаш, но не можеш да обичаш или обратното"? От липсата на логика в държанието ...

Дупе, дупе, дупе, Дупница,
вино, вино, вино, руйно, руйно.
Идват пак туристите на глутница,
питат, питат де е село Долно Уйно*.
Всичко е в голямата реклама, ама, ...

Не те събужадам, преди да е съмнало.
Не те отричам, току-що напъпила.
Нагоре съм...Нагоре съм по стръмното...
Не те оставям, още ненастъпила...
Хлапето съм с разрошени коси ...

Раз, фва, три... Народа наш се умори!
Да бъде лъган, той не ще...
Напусна нашето море, дори от баните
избяга, сякаш гонят го с тояги.
Казват,н или сме богати... ...

От любовта най-много боли. Тя създава пукнатини върху душата ни, сърцето ни, устните ни. Желанието за любов е толкова объркващо и способно да ни лиши от разсъдък, че бихме могли сами да се запокитим в най-адовите дълбини. Любовта е глупост и същевременно най-великото нещо на света. Никой не се пази ...

Защо пак плачеш във нощта?
Нима не си разбрала? Няма смисъл!
Забравена е твоята следа,
и след нея никой повече не тича!
Защо пак стенеш във нощта? ...

Пърхаше пеперудата –
бяха крилцата й като платна.
Първо я взех за цвете в градината.
С крайчеца на окото си зърнах пулса й –
береше душа. Миг преди да оплоди ...

Аз знам, че пак ще дойде зима –
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още, ...

Да се помолят прашните ъгли
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец, ...

Цигарен дим рисува херувим.
Зависимост, горчива. И раздяла.
И молим Бога, пак да полетим,
в изпепелена, черна катедрала.
Иконите са станали на прах, ...

Когато някога мигът назрее,
когато тръгна към звездите горе,
аз няма да заплача... Аз ще пея!
И нека с песен ме запомнят хората...
Ще пея за приятелите верни, ...

Катедралата*
- Кой драсна клечката?... Не зная...
... Но Катедралата горя!...
Сега какво?!... Дойде ли Края?...
Далѝ Историята спря?... ...

Всички травми идат от момента,
когато си се валял в пелените
и на целия живот (като на лента)
протичали са покрай тебе дните.
Има една нищо и никва дума във езика, ...

Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс ...

това е моята песен
пълна с шарени листа
с шепота на вечер
с дивата луна
в първия куплет се пее ...

/Приказката е написана по картината Вълшебната планина на palenka /Пепи/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/vylshebnata-planina
Живеело едно малко плъхче в полето със своето семейство. Родителите му го пазели и не му давали да излиза на открито. Понеже било любопитно плъхчето не ги слушало. Вечер тай ...

В дишането между две цигари
те открих и те загубих.
Дим рисува падналия ангел,
който от небето се страхува.

Звездите обичам
защото си в тях
в олтар се обричам
с душа те видях
решетките чупя ...

Синьо небе, синьо море.
Корабче бяло
в душата ми плува.
Само вода е,
къде да се спре? ...

Рисувам с пръсти в пясъка сърце,
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...

И Обичта, и
Любовта — закрила са
от Бог и сила!...

Под робството на
синята кръв — червена
шурти ли, шурти...

Че изневяра
наранява, Бòже, уж
не осъзнава...

Остани при мен
да помечтая още малко
като във филм
макар и с друг герой
Не искам! ...

Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава.
След него летен аромат остава
в душата, надарена с милост.
То не търси жадно отмъщение. ...