Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост, ...

Аз съм българче и силна
алчност в мен се е вселила,
с хубости, блага обилна
мойта родина е била.
Аз съм българче. Обичам ...

Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не ...

Луната е лимонов резен,
а хълмът е парче от диня.
Звездите са кристална захар,
нощта е хрупкава и синя.
Очите ти са две къпинки, ...

It was a freezing winter on Sunday
When frost and ice reigned upon this world.
It was a morning, at the dawn of day
And a young family was blessed with a girl.
A son was wanted. Yet he didn't come. ...

Ruins long ago left behind
When first I saw them,
they reminded me of the forgotten past.
Deep in myself I knew it wouldn't last
because time forgives no one. ...

Избледняха спомените,
като цветовете на едно младежко лято
и очертанията на отлитащото ято.
Повехнаха мечтите,
като дърво, прекършено от вятъра ...

Днес беше тъжен ден – 1 февруари, Ден на загиналите от комунистическия режим.
На този ден преди 75 години народният съд осъжда на смърт 2730 души - сред тях трима регенти, трима министър-председатели, 33 министри, 67 народни представители, 47 генерали, всички областни и околийски управители и полице ...

В сборника „Вечери в Антимовския хан“ е поместен Йордан-Йовковият разказ „Другоселец“, в който се осъществява досег до централните проблематични звена, заложени в богатото творчество на писателя. Роденият в Жеравна класик на българската литература рисува цялостен и ярък портрет на човешкото добротво ...

Майките са за това.
Щом ви заболи глава
или жулните коляно,
бдят да е преодоляна
всяка болка, всеки страх. ...

Помните ли момичето
с очите на сърна и чаровната трапчинка,
което винаги ви гледаше като рицар-спасител
и се вкопчваше в бронята ви от
празни обещания? ...

Под кестена си казахме нещата
и после всеки тръгна сам нататък.
И всеки свойта болка сам прегърна.
И никой след това не се обърна.
И бяхме заедно, но разделени, ...

„...не сте виновни... моя е вината,
че злото и обидите прощавам...
да съм натрупала приличен бонус -
не съм... тъгата ми го знае... „
„Тъга“ от Katia Kremser ...

Малкият се загледа в момчетата на пейката, защото беше далеч, а имаше късогледство. Под предлог, че му пречат очилата, не обичаше да ги слага и напомнянето, което бе ужасно, го караше да избухва като вулкан вътре в себе си. Освен този не особено труден проблем за разрешаване, имаше и други подобни, ...

В очакване
Дъждът вали. Графичен пейзаж.
Задава се денят - наметнат в сиво.
Навън - градът като мираж.
Наоколо - мъртвило. ...

„Винаги“ е дума – инструмент,
с твърдостта на истинското вричане.
Не е ласка, нито комплимент.
Колко си отива със "Обичам те"!
„Винаги“ е дума на кадем, ...

/ в памет на баба ми Й.К. /
Птичката веднъж на рамото застава -
всичко в този миг на прах и пепел става!

Ти пак седиш до мен
и чувствам ... напрежение
Ти млад, красив ... кретен
пo мoйтo cкрoмно мнeниe...
Загадка съм за теб ...

Разхождах се... сред хората...
и стана ми студено.
Опитах да се сгрея
над разпален куп изписани листа.
Загаси ги вятър от ръцете на лилит, ...

Тя е като розата,
символ на истинската любов и уважение.
Тя е шофьора на моите чувства,
тя е сърцето, с което я чувствам.
Тя е най-красивата на света, ...

Политиката е бизнес и в бизнеса има много политика. Голяма част от двете полета се припокриват.Бих казала, че много приличат на играта шах. Мнооого стара, трудна и не за всеки игра. Политиката съществува от времената на неписаната история. Малко, или много, всеки трябва да я разбира, ако иска не про ...

Щом бурите са с женски имена,
то ураганите с какви са?
Като ураган премина
през моята душа
и прогресията от музика разбърка… ...

Във своя замък , каменен и стар
Сър Пърсивал спокойно спеше.
в прекрасна спалня – като крал.
Прислугата му пред вратата бдеше.
..из песента ...

Виж правдата - и меч ти бе и щит,
а днес е с нова маска - лицемерие.
И казва: Ха! Поет? Изчезащ вид,
наивник, търсещ обич и доверие.
Виж любовта - за нея би умрял, ...

Връщай се ми викат, не милее
чуждата държава – чужда!
Мила Ро́дино, защо пилееш
и децата си прокуждаш?
Тридесет години след завоя – ...

Упойката ви, скъпи доктори е май фалшива?
Менте ли е? Китайска? Нищо чудно!
Терапевтично стадото, човешкото приспива,
а шепа луди, режат ги " на будно".
Май казах скъпи? Не е всъщност грешка на езика. ...

Седни да си починеш. - ми казваше, правейки ми място на сепарето, до него.
- След малко, сега не мога. - отговарях, държейки халба с бира, или чиния с храна.
- Почти ти изядох дробчето, не се стърпях, извинявай. Да ти поръчам ли друго?
- Недей. - казах. - Може да си хапна от твоите хапки.
Той се усм ...

Върви един по улиците и крещи:
Върнете ме на моята планета...върнете ме на моята планета!
Срещат го двама, от онези с белите престилки и го питат:
Коя е твоята планета, че да те върнем там?!
- Как коя - разкрещява се перкото. Аз съм от планетата на маймуните! ...

Крачка по крачка, подир баир.
Човеци образуващи форма на змия,
криволичат по неотъпкана земя.
Пълзят между старостта и младостта,
шест красиви души, но там са една. ...

Дойде чаканият ден.
Те поканиха и мен
като пръв добър приятел
на мечетата в гората.
Раниците им тежаха, ...

Времето не заличава
от сърцето твоя лик красив
и прекрасните моменти,
избледняващи в делника ни сив.
Липсваш ми ти, мила мамо, ...

Пари. Направо ме изгаря
и с две ръце руши моя свят.
Като угарка от цигара
ме изгаря и гори като същински ад.
Мъка ли е? Нима се забравя? ...

По ръжено хлебче със топла душица,
след дрямка в следобеден час,
разстели ли баба ми слой лютеница,
очичките светват тогаз.
Закършват танц ален пиперки, домати, ...

Нима съм аз? Не знам!
Изтъкан съм от въпроси
за битието и онзи срам,
човек за човещина да проси ...
Когато се събуждам сутрин, ...

Младостта си отива
с наведена глава.
Болките в краката , бялата коса-
накратко старостта.
Гостенка е нежелана. ...