Целуна ме морето
с очи зелено-сини.
Любовта е където
няма нужда от рими...

От звездното небе пълната луна хвърляше мека светлина върху безлюдния булевард, над който крайпътните дървета бяха протегнали дългите си клони. Между тях, тук там светеха уличните лампи с дрезгава светлина. Раздрънкана ,,Жигула" с мъждукащи фарове се движеше бавно по него. В нея четиримата мъже пъту ...

В огледало от сълзи,
отразени слънчеви лъчи.
Спомените избледняват,
съдбата озаряват. По пътя
черен ще вървиш, съдбата ...

Първи септември,
две хиляди и деветнайста.
Поредно земетресение,
с магнитуд степен осма.
На дълбочина два сантиметра, ...

Конче мое, хората говорят,
че не си ти буен вихрогон.
Конче мое, няма с тях да споря,
ти си моят чудодеен кон.
Конче мое, клюка те осмива, ...

Сънувах сън красив.
Жена обичаше ме лудо!
Не съм бил никога така щастлив!
За нея бях най-чудно блюдо.
Силно и Истински ме обичаше. ...

В тази вечер късна
аз искам да се откъсна
от гняв, злоба и страх,
вместо ръце криле да разперя
и при теб да кацна - ...

Това е път без цел и без посока -
от онези, дето просто трябва да вървиш,
и от нозете ти да капе кръв и огън
да те кара с всяка клетка да гориш.
И все виниш Вселената - как всичко започна ...

Камино де Сантяго*
Понеже всеки път е поклонение
със свой мотив във всеки пилигрим
да търси за душата си спасение,
то Пътят е: копнеж необясним... ...

Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото ...

– ...Отношение.
– Не ви разбрах?.- Каза изненадано младежът, гласът му отекна в празната гора, отрази се мълчаливо в дървета и се върна обратно, на хиляди парчета.
– Отношение.- човекът със странните дрехи си потърка очите- Вие ме попитахте и аз ви отговорих. Не обичам дългите разсъждения, а това е ...

ЩЕ СЪМ С ТЕБ
Ще съм с теб... аз знам,
дори земята да ме погълне!
Ще изгарям от плам,
щом с ръцете си ме обгърнеш! ...

Не бързай, приятелю! Спри!
Тя, лодката, още в проект е.
Дъските сурови са, виж!
Лодкарят пък с друго зает е!
Попей си сега от сърце. ...

Грях ли е
да те обичам
дори с любов
прикрита, забранена
грях ли е ...

НАЯВЕ СЛАБАК , НАСЪН ЮНАК, ВТОРА НОЩ: СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА И ЗАКЪСНЕЛИЯТ ПРИНЦ
Когато Милян излезе от градината на чичо си Стоян, чу весела музика и радостни гласове. Приближи се до една групичка хора, които оживено обсъждаха нещо.
– Извинете, ще ми кажете ли какво е станало?, попита той.
– Не знаеш ли? ...

Здравей, моя любов!
Четох писмата ти. Препрочитах ги отново и отново. Сълзите ми често се стичаха, докато четях думите ти. Знаеш ли колко много ми липсваше през тези дни, през които даже и не можех да те виждам. Изпратих си снимките ти по тайното си дневниче, за да мога да те виждам поне на снимка. ...

Спри да търсиш някой,
който страстно те съблича.
Който сутрин рано,
душата в огъня обрича.
Всички цели и мечти, ...

Когато работата е пълен бардак,
а ти не можеш да подвиеш крак.
Да редактираш вече май ти писна,
а настроението взе, че се вкисна.
Краен срок ти чука на вратата, ...

От къде идва семето на това усещане, което не ни носи друго освен мисълта за човека,обект на вниманието ни? Как се посажда и кога порасва не разбираме, не усещаме, но вибрациите от плодовете му са неразделна част от всяка минута, от месеците, и годините ни/оценени плодове! Коя е тази хранителна почв ...

Изпепеляваща! Извиваща! Гореща!
Стенание в безлунна звездна нощ.
Оголена, а толкова човечна…
Пламтяща и разрязвана! Ранявана…
от острието огнено на нож… ...

Нощта бавно се спускаше над земята. Последните лъчи на величественото слънце вече едвам докосваха лицето й. Денят вървеше към своя край. Но това щеше да бъде край, поставящ началото на нещо ново. Ярките и различни по своя размер звезди, вече започваха да изпълват със светлина притъмняващото небе. Пт ...

Всеки път очаквам някаква промяна.
Да завали дъжд и всичко с него да изсъхне,
но винаги се случва една и съща размяна,
която кара душата ми отново да въздъхне!
Аз се разменям с дъжда, ...

Какво съм аз?
Зелена малка точка на екрана.
Ти също си зелена малка точка,
но за мене си голяма,
събрала няколко вселени, ...

Аз не съм героиня от филм.
Всяка прилика с мен е случайна...
Имам своето влюбено минало
и по женски пазени тайни...
Колко пъти разбиха сърцето ми... ...

Завръщането на Есента... 2
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също
глутници свирепо-зли... ...

Измислих си друго небе,
по - синьо и по-романтично.
Създадох си нова планета,
по - мирна и по - обичлива.
И хора по-мъдри създадох, ...

Есенен мираж
Навярно Вятърът нощес
е влачил облаци, мъгли,
че също както есенес
отново ситен дъжд вали... ...

сърцеусмивка
се навред разстеля по
на Бог повеля

от обич дни и
нощи озарени и
благословени

Във теб се влюбих - окумŷш* момиче,
дарено с ум и много красота!...
Разбира се, че още те обичам,
макар да не говоря за това.
Животът многолик е, туй е ясно, ...

Димитровчета в сълзите цъфтят,
в усмивката напъпва хризантема.
От стих препънат, пада пак денят,
в изтъркана от употреба тема.
От злато изтъкан е този стих, ...

Научи ме да пия до дъното:
от потока на срички разместени,
от смирените брястове сънени
и от сенки на дивите кестени.
Научи ме да ходя по пясъка. ...

От тъмното, под дланите си скрий ме,
а восъкът от свещите да капе.
И в роба от камъш с нега увий ме...
Дери нощта! Полей със люта грапа
гърлата за взаимност зажаднели, ...

Джада самадхи. Така се нарича състоянието, в което изпадат йогите, постигайки вита минима. Историята е съхранила случая с йогата Харида, престоял 40 дни в това състояние под земята. След "възкресяването" му, току-що отворил очи, той се обръща към провокиралия го с неверието си към този подвиг раджа ...