Пушеци. Чернилки... Задух страшен!
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...

Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...

Криеш ме от себе си дори -
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря да ме вае.
Криеш ме, но аз съм в твоя дъх, ...

Протягам ръчички към твойто лице,
компасът показва - на изток!
В мен будя навярно заспало дете
и събирам букет от лъчите ти.
Таланта на мим ме намери така - ...

Es muy difícil
de ser diferente.
Estoy solita
solo con pluma y mi mente.
Estoy sentado aqui ...

Слънчев лъч се шмугва покрай вдигнатите ми на бюрото крака и се спира върху папка с гриф "Несвършено". От месец насам тя набъбва с темповете на външен дълг, но не това ме безпокои - безпокояг ме двамата типа на терасата отсреща. Единият е с телосложение на стик за снукър и лице на мишелов с хранител ...

И ето го момичето което
днес нарусувала е сякаш пак морето.
Където да отиде, фотос щом изпрати,
морето съществува като фон в душата.
Обича тя морето, брегът дори и пуст, ...

Бъди, каквато си искаш,
обичай, когото решиш,
с яда си морето разплисквай,
но само недей да мълчиш.
Защото това ме убива, ...

Малко поводи ми останаха вече да се гордя с това, че съм част от младото поколение на България. За жалост чуваме за все нови и нови примери на деградация сред младите. Живеем във време, в което нашата младеж сякаш се самоубива.
Всеки ден се сблъсквам с парадирането с финансови възможности и почти пъ ...

„Точно сега ли трябваше да ми се обади Мария?“, мислеше си Теодор докато пътуваше към най-добрата си приятелка.
- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
- Какво стана със Стела?
- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, ко ...

Смъртта е вълшебница. Нейните стъпки насищат сърцето със свободата да се отвори и да приеме децата си - чувствата, дори и да не са напълно негови. Танцът й върху жаравата омайва съвестта. Гласът на черната танцьорка връща, макар и за кратко, тази блудница при стопанина й. Песента й насища безводните ...

Звезди се белеят с плътта си нетленна.
В оксиженни пирамиди и плеяди
пустинни.
И мръщят се птици, в горска зеница.
Че вятър нахапва небесен светилник. ...

Видях за миг безкрая на вселената –
един фрагмент от стихнал път,
по който тихо бутах камъка на славата,
между строени в глутница надежди,
житни ниви и горящ на клада студ. ...

Вечер на брега на Мѝконос...*
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...

3.
Френцов пристигна пред внушителния дом на семейство Ганеви. Пространството пред къщата беше семпло, но поддържано. Имаше единствено райграс, без никакви цветя или храсти. Самата къща беше просторна, двуетажна, точно в центъра й бяха разположени мраморни стъпала, които водеха към двукрила врата с ...

Всеки август по същото време
се пилея без цел из полето.
Яхвам слънцето смело, без стреме
и прегръщам самотни дървета.
Чучулиги ме водят напряко, ...

На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Кога ...

Магьоснице красива, остаря ли?
С помръкналите старчески очи,
прочете с мъка прашните скрижали,
магията ориса - да мълчи.
Затвори в клетка пеещия славей, ...

Понякога мечтая да ме няма,
но някак без светът да го узнае.
Годините минават и изчезвам.
Душата ми разбира, че е земна.
Любимият сезон: прохладна есен, ...

И сякаш вятърът - пастир безумен,
подгонил облаците като стадо,
опровергава нечии спорни думи,
че чувствата остават вечно млади…
Разкъсани, копнежите ми плуват - ...

Чисто бялата покривка
не хареса нещо, Мимето,
и я украси с усмивка
със на мама си, червилото.
Нарисува и звездички, ...

....
Ще тръгна по света с едни обувки,
с едно вързопче само,
ще откривам нови светове,
а може би и някъде,приятелско рамо. ...

Парещо чувство с връх на игла
нежно бродира по мене чрез устни.
Приказни трепети миг издълба
в моето време със обич изкусна...
Още се крия стаила мечти ...

И въпреки големите различия
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...

Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. ...

Привлича ме магнитно неочакване.
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница, ...

В града, на площада,
сред хора, а сам.
Дарява с прохлада,
малък фонтан.
Красива картина край него се ражда, ...

Koгaтo xвъpляш кaмък във кaлтa,
нe oчaквaй дa ocтaнeш чиcт.
Koгaтo чуcтвaш злoбa към cвeтa,
нeдeй дa я изливaш въpxy лиcт.
Зaпиcaнa тя тpae вeкoвe ...

Лерна се върна тъкмо когато навън звездата на планетата започваше да изгасва. Странно беше тук, на Земята. На Проксима Центавър Д7 нещата бяха далеч по-различни. Там, когато ти се приспеше, просто затваряш соларните панели на купола и вътре става тъмно. Хем си произвеждаш енергия докато спиш, хем на ...

Посвещавам на Стефка Манева
Камък ми е легнал, майчинко,
на сърце ми, на душа ми.
Камъкът - олово, майчинко,
огън, разтопена лава. ...

От всеки облак взимах капка дъжд,
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...

Комитетът на българите в Чикаго се бе събрал на извънредно заседание. Дневният ред се състоеше от една единствена точка – обсъждане на ситуацията в България. Пръв взе думата председателят Харолд Карагьозов. Човекът изглеждаше доста притеснен. Прокашля се и каза:
– Боя се, че в нашата татковина се сл ...

Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и отпусне в прегръдките на новия им дом. Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут н ...