Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 258 резултата
Усетих те в сънят си тази вечер
събрал във себе си безброй слънца...
Понесе чувството, дори и не попита
за сенките и страховете през нощта.
Превърна ме в студени капки нетърпение ...
  695 
Твоя свят е леден и самотен
северен, полярен край....
Ти далечен и сиротен
не разбираш моя рай.
Моя свят са огнени пожари ...
  788 
Над смълчаните полета
съхнат приказни мезета.
Писана шейна премина.
Пълна е със вино.
Зън, зън, зън, ...
  3338 
Как искам да съм благ мехлем,
да излекувам всички рани
и детелина - за кадем,
под камък злото да остане.
Как искам шарена дъга, ...
  1609  20  20 
опъртѝнва през
всяко годишно време
една любовта
***
една ...
  374 
В самия край сме на поредната година,
осмисляйки житейския си път, дела,
постигнахме ли всичките си искания,
направихме ли по-добър света?
Дали като човешки индивиди ...
  660 
Прораснал плод съвсем недоброплоден,
прогниващ, като стъпкана черница.
Отгризнат лъч любов, неблагороден,
сляп, като на слънцето - къртица.
С мними правила успех бележи ...
  1422 
Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...
  571 
Магията на празничната нощ
в душите и сърцата ни изгрява,
очакващи да звънне в полунощ,
часовникът с тържествена обява.
Със заредени маси до откат, ...
  1574 
Роден съм в селска къща,
в бедна стая - маса и легло...
Там господар е той - Гладът
и всеки ден е мъка и теглó.
Там мойте майка и баща ...
  358 
А вярно ли красивата дъга
от слънцето изплетен е венец цветя?
Неспирно мигащи звездите -
на ангели очите,
килимът от тревата - ...
  1468 
Секундáрникът на часовника бърза,
за да си почине за секунда при своите
сестри - стрелките,които го чакат търпеливо
на Дванадесетия час...
Милиарди човешки очи следват пътя му в очакване на Новата Година... ...
  643 
Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.
И с две ръце, като криле на лебед – ...
  1055  15  12 
На Зимата премръзналите чувства,
намотах ги в кълбо от заскрежени нишки.
Сърцето, вледенено от студените въздишки
го скрих под покривалото от искреност в молитва.
На Зимата премръзналите пръсти, ...
  1447  26 
О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир? ...
  772 
Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам? ...
  935  12 
Мечтая да съм облачно - лирична.
Във хребета на думите ти да се спъвам.
От тях да ставам цветно - иронична.
В мълчанието ти въздишки да огъвам.
Да те обвия в слънчево одеяло. ...
  923 
Засмяна, зимна месечинка
блести насред небето
и като сребърен прашец
снежец се рони леко.
Търкулне ли се топла питка ...
  1241 
Sanremo 2017
---------------------------------------------------------------------------------
Ермал Мета - Забранено е да се умира
Санремо 2017
------------------------------------------------------------------------------------------ ...
  1821 
Внезапно, две врабчета долетяха,
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.
*** ...
  1566 
Чакаше ме дълго време, чакаше ме да се върна.
Много ме обичаше, но любовта в лъжа превърнах.
Не те обичах, а ти беше влюбена.
Загубена в погледа ми долен и погубена.
Доволен бях, не защото те предадох и разплаквах. ...
  1067 
ОКРАИНА БЫВШЕГО ГОРОДА.
Где-то возле Белграда, может Суботицы, Нови - Сада или другого прежде близкого города, человек в мятой фуражке, рваной майке, в брюках с обрезанными выше колен штанинами, мокрый от пота и россыпи воды, которой прибивал зараженную пыль натовских ракет, покорёженной тележкой вы ...
  874 
Боли ме много,
но аз сгреших,
аз нараних
много приятели,
но разбрах, че не са за мен. ...
  511 
Била ли съм...преди последните
отронени лъчи на слънцето да ме докоснат?
Сън ли съм?Или наистина живея и съм тука!
Защо мълчим когато в нас крещи душата
и иска нещо да ни каже...Живях ли истински? ...
  598  13 
Понякога като два пръста
сняг си ледена...
Но винаги с огън сърцето
гориш...
Знаеш ли колко мъки ...
  758 
Безкръвна изчезна луната
и остави небе без звезди.
Нецелуната тръпне земята,
яхнала облак с бодливи юзди.
Бездомно търкаля се времето. ...
  928 
Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син. ...
  1231  11 
Стояхме на една и съща пейка- дървена, с прогнило дърво. Пред мен стоеше едно дете с камъче в ръка. Вглеждаше се в него така внимателно, сякаш би му проговорило. Започна леко да шава малките си червени устни. Явно шептеше нещо на своя детски език. Може би го питаше нещо, и то с такава силна вяра, но ...
  591 
Хубаво
Тя не беше ничия,
(всички я желаеха)
но беше хубаво
да ме оставя понякога ...
  1014 
Не ме подреждай и днес,
заради снежните преспи
от зимните бури
в душата ми.
Преплувах дългото мълчание ...
  936 
  1194 
Тези твои прекрасни очи –
две прекрасни, дълбоки и сладки морета
събудиха жажда неистова в мен.
В самотата на утрото хлябът горчи
и соли ми жестоко захарта във кафето... ...
  488 
ЗА МНОГАЯ ЛЕТА
Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице. ...
  625 
,,,
Никога дали е свършен вид
или е бъдно. Зная само, че
мечтата е в сегашно време.
Ако греша, подковите хвърли
на пътя за късмет. Разкъсай стремето. ...
  326 
Не беше мое онова,
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа, ...
  1333  16 
Минувам по туѓи виножита
си ја преселувам душата
во еден мал куфер
и заборавам на сите камења
што дошле од блиску ...
  536 
Клюкарка
Да знаете, не мога да свалям жени. Трудно ми връзват. Почти никога, де.
Това е!
Цъкам си на клавиатурката в нета и се чудя в кой писателски сайт да влезна, че да се запозная с някоя красива жена.
„Ето в този сайт за запознанства ще се регистрирам – си казвам – и поглеждам условията.“ ...
  1471 
Беше един от онези дни, които разтърсваха душата до основи и не й даваха никакъв покой (запомнящи се, болезнени), защото не винаги нещата се случваха така, както искаме...
Бесните кучета в мен се бяха разбудили и ожесточено напираха да излязат, и да разкъсат всичко около себе си (най-вече мен)
Опитв ...
  1544 
Носеше се
памучената и душа
като снежен пух
през май.
Разстилаше я ...
  397 
Прекърши се,
уморен от това да си прав.
Пресече пътя, ще те прескоча
нека продължа, докато
ме стигне моят скършен момент. ...
  356 
Предложения
: ??:??