По трапа слизаха няколко човека. Напред двамина почти носеха под мишниците трети, следваха ги други двама, ненамесващи се в ставащото. Различията се виждаха отдалеч – първите бяха в моряшки униформи, следващите го – в елегантни костюми. Носеният не се отлечаваше от тълпите клеркове, изпълващи Лондон ...

Смъртта дали е страшна? Може би?
Но никой жив не знае. Ала даже
за това отвъдното мълчи.
Няма някой върнал се да каже.
Сигурно е много по-добре ...

Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана...
Действията ни от миналото последствия ли са или причина?Как можем да сме създатели и разрушители, каква е съдбата ни?Жертви на отминали животи, спасители и наранени...кои сме и от къде започва всичко. ...

дъх на липа се
зарея в нощта и я
с обич осея

Дори да чувствам страх, ще продължавам,
по пътя на житейските следи.
Опитвам се докрай да осъзнавам,
„безсмислието“ в „смислените“ дни.
Дори да чувствам гняв, ще продължавам – ...

Като хищни хиени дебнем плячката
нанасяме удари - раняваме в гръб,
отпускаме хватката - душата ранена е
и дебнем отново - нова жертва в засада...!
Хищници - живеем на хищна планета... ...

Пясъчен замък,
безкрайно красив,
бързо вълната
помете.
Нали го видях! ...

Добър вечер на всички вас,
кой ще поздрави душата?
Кой ще застане пред вас,
за да ви стопли ръката?
За да запеят сърцата, ...

ххх
> Бъдете в този свят, но не от този свят.
>
> Гълъбина Митева
Отивам си във моя свят. ...

И Кукувицата... е птица!?
Която обича свойте деца...
Но не иска да отглежда,
и да мъти, свойте яйца.
Тя старае се да бъдат ...

Със скрити от мъглата сива очи
се взирам през сълзи в битието.
Реални ли сме, или реално мълчим,
отдавна изпратени в небитието.
Заровили поглед в шепа стотинки, ...

На скалистия бряг на морето,
приседнала във вечерния здрач,
Русалка гледа морето,
със поглед замислен и благ.
Видя го тя в своето царство, ...

Мое крехко мълчание,
позвъняваш ми нощем,
на прозорец почукваш
да говориш в съня ми.
Като с човка на птиче, ...

Начало ново не е ли смъртта?
Когато със живота си приключил
и вече си на път към вечността
какво ли друго може да се случи?
Ще мине ден, ще минат два и три ...

Животът дълъг е за тези,
които вярват и творят,
които знаят как да падат
кога да тлеят и горят.
В отвъдното ни няма вече, ...

Малки палави прасенца
си играят във пръста,
мърдат розови ушенца,
правят грух-грух веселба.
А до тях пък мама Свинка ...

Беше ленив есенен следобед. Бурята току-що бе отминала, а плажовете бяха пусти и надлъж и на шир не се виждаше ни човек, ни лодка. Каква чудесна възможност да се доближа до брега, без да се страхувам, че мога да бъда видяна или дори хваната в нечия рибарска мрежа.
Плувах като делфин към сушата и в е ...

11. Стас
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...

- Баща си ли желейш? Недей така!
Не се обличай в тази жега в черно!
Жената ме държеше за ръка,
бе истински загрижена, наверно.
Не можех нищо да и кажа аз. ...

Демокрацията е вероятно един от най-големите абсурди пробутвани на класата управлявани, от класата управляващи. Естествено, абсурди в живота много, а конкуренцията - жестока. Но според мен няма по-очеизвадно абсурдно нещо, което в същото време е толкова общоприето за "чиста истина". Мнозина дори го ...

Сърцеприсвоителко,
Любов,
Людеспасителко!
Сърцеизкусителко,
Любов, ...

> "Но не е медицински случая..."
> Първан Стефанов
Животът е кацнал на жица...
Но момчето не знае;
и полетя, като птица ...

Моят дядо няма мѝра,
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее, ...

Като пламъците на нестихващ пожар
изгаря нашата любов.
Силна и неукротима, тя погубва
всеки мой първичен зов.
Сърцето ми изгаря неуморно, ...

Отвътре е тихо, дълбоко и празно.
Прозорците са отворени -
мирише на озон.
Проблясва отвътре светкавица
и за миг осветява самотата. ...

Глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ...

Носи си дните и нощите
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...

На плажа си намерих най-случайно,
изхвърлена бутилка от морето.
Послание загадъчно и тайно,
навито вътре бе в шишето.
Отворих го, но листът беше празен, ...

Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ...

Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.
И бурята - проклетница разчорлена, ...

Сега не мисли -
или отивай да спиш...
Утрото е по-мъдро,
но от какво...?
Спри да се питаш. ...

Отскубна се косъм от житата
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас. ...

ПОВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ
> И аз съм сам стопанинът на къщата,
>
> където не живее никой.
> ...

Тези жълти черничеви лѝсти
в късна есен до наш'та врата.
Тихо капят - мъниста златисти
и постилат килим пред дома.
Бурен вятър сърдито ги гони, ...