Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко ос ...

Седим с кучетата в двора на изоставеното поделение. Слънцето преваля, небето започва да лилавее над зелените корони, полюшващи се от топлия майски ветрец.
Мятам черната си кама по едно от дърветата. Нервна съм до побъркване, и въпреки, че не го показвам, той ме усеща. Последната седмица забелязахме, ...

Бъди металът, който огънят размеква!
Не се страхувай да звънтиш,
под ударите на ковача!
Стигни докрай,
от магмено до черно, ...

Ау-у-у какъв вълшебник! И образован и кадърен!
В България вълшебници – дал Господ! Нали е българин… Дори ги изнасяме!
Как ми трябва един комплект вълшебници! Съвсем по К(х)ристиянски да ми помогнат! Един вълшебник, например, да хакне защитата на някоя банка и да ми прехвърли 4-5 милиона! Може и пове ...

Все не мога да реша:
колко да ви разкажа-
колко много грешах,
колко много отложих!
Колко много любов! ...

Имало една страна,която се намирала далеч от тук.Тя не била голяма,но била богата .В нея се криели скъпоценни камъни,злато и нефт.Това било и най-старата земя на планетата ни.Когато Световният океан се е отдръпнал за първи път, се е показала тая земя.Там живеели много и различни животни.Даже и такив ...

Миг от вечността
сме - у дома,
тя плете, аз спя,
нявга беше така...
Днес е различно ...

Капанът
Динко Донкин живееше в малка, схлупена къщурка на северния край на селото. Отпреде ѝ той беше подредил китна градинка с най-различни цветя и зеленчуци, а в задния ѝ двор един до друг се гушеха нисък обор и кокошарник. Единствен обитател на обора беше шарената крава Петя, а в кокошарника се р ...

От първата ни глътка въздух
и чак до края на света
Душата търси непрестанно
импулсите на любовта.
Сърцето и душата на човека ...

Ти ли беше? Почудих се кой
във тъгата ми смело нахлува
и на всеки помитащ порой
още първите стъпчици чува.
Живородни небесни реси ...

Подаръци не искам в този ден.
Достатъчно е Тебе, че те имам.
Последния, такъв - Рожден,
във който има те, но няма да те видя...
На Го̀спода се молех. На съдбата. ...

Няма да ми се случи никога повече...
Ще си разменим с него няколко шеги в чата,
ще ме пита през свободното си време какво правя,
ще посрещнем пишейки си някоя нощ зората,
и в тази нощ за първи път ще те забравя... ...

Мечо - лакомник голям
сладък мед така обича,
че във кошериге сам
чесго за медец наднича.
Но пчеличкиге не спят. ...

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира.
Него жалеят земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…”
Христо Ботев ...

В бабината ферма всичките животни
кротички са, верни и много работни :
кравички,теленца, пиленца, петленца,
патенца, жребченца, агънца,козленца.
Страж си имат верен - волен Шарко черен, ...

Защо си мислиш, че съм обидена,
за това, че вниманието си ми търсил,
за това, че по неведоми пътища,
при мен си искал пак да бъдеш,
за това, че ръката твоя търсеща, ...

ВРАТА КЪМ НЕВИДИМИ СВЕТОВЕ
На 13 и 14 юли 2019г в залата на Сити Марк Арт Център се проведе заключителната сбирка на Академия Музика и бе оповестен краят на първия сезон с един нестандартен интерактивен концерт. Йордан Камджалов ни представи музикалния педагог и терапевт Катарина Флюкигерс. Тя е щве ...

За всичката ми болка ще си плащаш,
дори и някога да бъда твоя.
Забравям те под дни безумно прашни
все повече и няма все виновни.
Понякога си мислех, че ме искаш ...

Бе сам прекрасният Адам.
Залязваше копнежът на Луната
да скита вечно с него. Там,
където близостта е в сетивата.
Загледан в забраненото от Бог, ...

През една "болнава" зима
сред дъждовните гори –
Диспансер в една градина
някой спешно построи.
Там Лъвът, като директор ...

Оставих маратонките под седалката на колата и я паркирах на една пресечка преди хотела. Влязох и видях Боб с питие в ръка на лоби бара. Усмихнах му се зашеметяващо и пристъпих към него. Той беше весел. Нали нещата с жените се нареждаха. Хареса новата ми рокля и ме целуна като седнах до него.
- Лия, ...

Повярвай ми... Аз пак ще ти се случа...
Но в друго време... В някой друг живот...
И пак ще е вълшебно, звездно, юлско...
Безумна младост... Лудост от любов...
За кой ли път ще бъдем преродени... ...

Достоен наследник на славните си предци,
строителят-реформатор Ювиги Хан Омуртаг,
изгражда нови крепости, храмове и дворци,
побеждава с мирен договор византийския враг,
опожарената до основи Плиска възстановява, ...

Старите кладенци на Пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните -- ...

Пълнолуние в нощта на Персеидите...*
Тихо... Тиха вечер лятна...
Самолет буботи горе...
Хлуе хладина приятна –
влюбено гнездо бърбори... ...

Докосвам те с реално разстояние,
а толкова съм вярна на очите ти
и губя светлина, за да ми липсва
от дъх на дъх в илюзията Пламък.
Побирам те в безсмъртни очертания ...

Грешни мисли в Свята нощ...
Екзистенциално
1.
З а г а д к а т а: на своето създаване
едва ли някога ще проумеем!... ...

> В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Христо Фотев (,,Предчувствие")
Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необрати ...

част
- Спомних си всичко, Су Я - самураят стреснат погледна към източника на гласът. Очите му се срещнаха с тези на ЧуКа Сам, който го гледаше с печално трезви зъркели, а в ръцете си държеше главата на ОтЗаДзе - спомних си всичко, Су Я, и се срамувам от себе си. Аз не се оказах достоен господар за т ...

Затръшнах отдавна вратата,
светът ми побира се в стая,
задави се с ключа тъгата,
пред прага ми тихо ридае.
Сърцето, искрица - в камина ...

Ти никога не идваш като дар.
Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...
Защо тежи ни пътят, Свобода,
дори до избирателните урни?
И влачим си така синджира робски... ...

Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,
кой те обсеби да си отрицание?
Имам си свои съображения,
както и чести встрани отстъпления.
Екстра си! Аз съм наполовина ...

Мое свършено лято,
мое есенно цвете,
моя възраст, когато
не гориш, а пък светиш.
Мое делнично чудо, ...

С тези скъсани обувки за жалост,
странна буболечка съм в гнездо,
на пърхащи пчелички в радост.
Черната овца в милионно стадо.
Любовта за мен е чак на луната, ...

Не се научих да съм прилежна домакиня,
но пак намирам ред в моята си бъркотия.
Не се научих да съм нечия робиня,
вбесиш ли ме, знаеш, ще те набия
без окото да ми мигне даже ...