Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.6K резултата
Нощ в Пустинята...
Нощ в Пустинята...
На залеза великолепието диво
раздухвано от вятъра пустинен,
догаряше първично и красиво
като в олтар на Бог, във здрача анонимен... ...
Бях просякът светец, измолващ грях
от твоя поглед ангелски пречистен.
И след душата ти нагоре полетях
към най-възвишената и неземна истина.
Поисках да сме част от вечността, ...
В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО
Небето ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Хана вдигна навъсен поглед нагоре. Бе тръгнала за гъби сутринта, когато слънцето грееше на безоблачното небе. А чак сега стигна по-отдалечена и рядка гора с много манатарки, масловки и други вкусни гъби. И трябва ли да остави всичките и да ...
Разплитам си мислите в главата,
натъпквам ги в гърлото си и се мъча,
мъча се да ги глътна,
да млъкнат...
И разкопчаните дънки се смеят със зъбите си, ...
Никога повече няма да пиша така!
Тази нежност, която така разпилях -
като капки роса изпари се
по пътя си бляскав
и последва лъчът отразен от очите ми взряни в звездите! ...
- Лек път, миличка!
- Чао, мамо!
- И много да се забавляваш! Все пак ще си с деца на море! – пошегува се мама. – Обичам те!
- И аз теб! – махнах и от влака.
Е, най-после заминавах. След шест часа щях да съм в Слънчев бряг на новата ми работа като аниматор. Нямах търпение да пристигна. Обожавах морет ...
На гости съм на Третата планета,
и по-далеч не искам да летя.
Избягвам междузвездните морета
и Ярката, Всевиждаща Звезда.
Че тя, дори в съня ми не изгрява, ...
В чаша протяга се август сънливо.
Мърка следобедно в нея отпуснат.
Капка кафе е за устни парливи
още готови по лъч да се спуснат
с бавна лежерност на ласка събудена, ...
Инициативата е временен фактор, но много често именно тя решава съдбата на шахматните битки. Владеещият инициативата се чувства точно като сърфист на гребена на висока вълна. Необходим е отличен усет за шахматно равновесие, за да не се получи обрат в играта. Важно е да се знае, че настъпват моменти, ...
Част 2
Решаваме че ще го приложим. А в мига в който тя се успокоява, нежно но и малко лукаво ми прошепва:
- Знаеш ли има и още нещо което ми е омръзнало! И за него също имам идея!
- Брех! Днес си пълна с идеи! Какво е? Да не би да искаш управата на хотела да смени пердетата в стаята?
- Неее! Тях дор ...
Луната слабо осветяваше уличката. Олег беше приклекнал в храстите. Приятелят му Неджатин премяташе въжето през оградата. Бяха се запознали в затвора и сега, когато и двамата бяха на свобода, продължиха дружбата си като сътрудничество с криминален характер. Обирите, които извършваха, бяха дребни и вс ...
Здравей, приятелко от далечна Чукотка,
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най- ...
Тя лежеше, взираше се в нищото и се чудеше:
На Малдивите или на Хавай?
А, джобът й крещеше:
Стига глупости! Няма пари! Край!
Тя дори не го погледна... ...
Страх ни е да се гледаме.
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...
Ти ще тръгнеш ли сега по пътя,
безкрайни нощи, които си мечтала?
Или ще скочиш, ще се приземиш,
Пред нежността на нечия целувка.
Ти трябваше сега да полетиш, ...
Пълзи със нас животът по земята
на гръб с късмета крехък и съдба.
И всички дни ги времето премята
пред погледа на битова борба.
И падат от стената календари ...
Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...
Когато паметта изневери
и в нов живот, и в ново тяло даже
сърцето чрез душата ще подскаже,
че любовта ми пак за теб гори.
Забравата не ще ни покори ...
Пораснахме, не сме малки деца,
да вървим искахме само нагоре,
изменяха се вечно нашите сърца,
за бъдещите планове говорим.
Детски сърца, силни детски сърца, ...
Ако беше рана, щях да я лекувам.
Океан да беше, щях да го преплувам.
Позор, ако беше, щях да го изтрия,
даже тъмна тайна – щях да я прикрия.
А пък то е треска, нийде непозната. ...