А́гата...
(каприз)
Буря?!...
... Вятър ли стихиен,
ѝли ураган изригва?... ...

Живяла в Елищица, Златка мома-
за чудо и приказ, но горда,
в село красиво под връх в планина,
с душа на птица свободна.
За нейната хубост се знало навред, ...

Животът ни е невидима пътека
по, която вървим със затворени очи.
Краят ѝ къде ще бъде
единство Бог ще отреди.
Понякога стъпвайки по нея ...

Имай ме, подобно връхна дреха -
да те пазя в рукналия дъжд.
Приютила капчици утеха
в думи от един обичан мъж.
Имай ме, подобно огърлица - ...

Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...
Преди от крехките ти кълнове ...

Не се страхувам, ако брули есен
мечтите ми, увяхнали без време.
Един олтар, във Святото принесен,
Небето се надявам да приеме.
В живота иждивих вода и огън. ...

Не зная,
да се върна ли назад?
Зад мен остават мисли и Преди.
Пред мен стои Морето в сив контраст
и се разбива в моите очи. ...

Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После ...

Черупчица от орех заотплува,
във езеро синее тиха лодка.
Шумът на есен засънува,
безшумност в своята походка.
Сезоните оглеждат се в листата, ...

Заключен в гадната паст на акулата
зад зъбите остри, обезумяващо силни,
добре ли се чувстваш след заблудата,
че можеш да отнемеш моите години?
Ти мен заключи в клетка луксозна. ...

През пролетта на третата година, откакто беше станал господар, Али ага посрещна високопоставен гост, пратеник чак от Цариград. Дервишът пристигна точно на Великден. Али ага го посрещна още от портата на сарая си. Въведе го в градината с храстовидни цветя, настани го в разкошна беседка и го почерпи с ...

Разкъса се сърцето ми на две,
море от черна кръв оттам изтече,
обгърна ме със алено перде
и вече даже мъката ми не ми пречи.
Застинали са във очите две сълзи, ...

Измисли нещо и я сложи да си ляга,
кажи и да не пита, приспи я и ела!
Бъди егоист и една нощ с мен избягай,
оставил съвестта си у дома...
18.09.2019

Майка стара, седи и чака.
Свое чедо да се върне.
С мъка, плаче под чардака.
Кога ли пак ще го прегърне?
Що хлябът, се рони без пир, ...

​
Да те обичам нямам сили​.​
​Н​ито за ​мир,​ нито за война​.​​
За ​мир​ трябва вяра​.​
За война кауза​.​ ...

Глава XXVII
Взорът му надхвърляше умишлено свалената рамка на тъмните очила. Гледаше ги много съсредоточено и не изпускаше нищо от очи- особено нея. Надменният му хищнически поглед я поглъщаше, а в ума си мислено я прегръщаше- притегляше, стискаше, притежаваше я... във филма, който се разиграваше в ...

Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...

Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...

Клонче от ясен,
стръкче от роза,
корен от кестен.
Лапа от тигър,
око на бизон. ...

една страна — тъй
стара по духовност — днес
уви — в немара

Прости, че не знам откога те обичам!...
Не помня добре оня първи момент...
Навярно той не е бил с нищо различен
и не е подсказвал за чудото с мен!...
Навярно е бил във деня ми, когато ...

Ще си тръгна тихичко, без да се усетиш. В един обикновен, спокоен ден. Ще си тръгна... От теб, от нас, от нищото което сме. Ще ме потърсиш, няма да ти отговоря. Ще разровиш в себе си за спомените, скрити зад лъжите. Ще разлистиш времето назад, в опит да разбереш причините. Няма да повярваш, ще отрич ...

Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...

За влюбените – време за раздяла,
за труженика – само нов работен ден.
Зората е вълнуващо красива –
пошушва моят поетичен ген.
Ний гледаме с очите, ...

Сънувал съм кошмари по нощѝте,
но този бе наяве. След събуждане.
С ръце изплаках. После със очите.
Теб няма те. И чувствам се ненужен.
И сам. И изоставен. И излъган... ...

Зрее в двора тишина – помня, че е същата,
дето нарисува пътя, а край него – къща.
Драсна в плитките треви с пръсти непохватни
и което бе живяно, върна се обратно.
И което бях изтрила с вкоравени длани, ...

Между изтока и запада разпънат,
с пирони приковани в кръстопът
и търсещ своите духовни духовни истини,
един народ стои и търси път.
В историята си има вдъхновение, ...

И няма буря дето да ранѝ
смирените очи на ветровете.
Мени се всичко, ние се меним...
Различно бие всеки ден сърцето.
Под стъпките, по твърдата земя ...

...
Така се получи – далече е,
отплува по „речните“ устни
със своите клетви за вечност,
с мечтите, които пропусна. ...

Зеленото от моя сън върни.
Тревата нека е зелена.
И там където стъпиш ти –
на пролет да се сменя.
Напръскай в синьо моя сън. ...

Ще дойде време да вали...
От очите ти вина ще бликне.
И таз вина ще заплатиш,
защото така е в живота, баланс има.
Но аз не ще те укорявам. ...

> Светът ухае на летище.
>
> Б. Ангелов
Летя и падам, падам и летя.
Не чувам и не виждам нищо ...

Слушай ме сега, парче –
аз орел съм, не врабче.
Ще ти пратя съобщение
за любовно намерение.
Чат ли си? И без кавга, ...

В неделната сутрин, в кафенето имаше малко хора. То отваряше рано и в осем идваха първите кленти. Възрастни хора, от една компания, които се събираха на чаша кафе един път в седмицата. Времето бе топло и есента показваше своята красота.
Цветан влезе в заведението, огледа се и се запъти към една от м ...

> Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от скучното, сиво ежедневие.
>
> Артър Конан Дойл
Винтчето обичаше да мисли за много неща и когато цяло обичаше да мисли, но не намираше това винаги за лесно. Понякога не е лесно, когато всички мисли в главата ти са различни и идват едновр ...

И ето, поредната сутрин в която аз се събуждам до теб...
Безпомощна и гола
Легнала в леглото ти... леглото на звяра
Ти отново правиш каквото си пожелаеш с мен
Аз отново мълча... и хапя устни ...

Обичала ли си кажи момиче някога поет,
разхождали ли сте се заедно сред звездите?
Понякога е тъжен, скромен, понякога е напет,
но винаги замечтан, усмихвал ли ти е дните?
Забързан идвал ли е с листи под ръка, ...

Боли ме, че те няма
и в сърце рана голяма
терзае душа млада
и приживе съм в ада.
Като люляци увяхнали, ...

Мисли черни бродят в мрака
гласове шептят в нощта
карат гения да страда
да се бори със смъртта
Да упорства но защо ли ...