Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее. ...

Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...

Стари чувства. Пъстър карнавал.
Приказки от ракла на тавана.
Някога щастливо съм мечтал
своята любов неразпиляна.
Дим и огън. Цвилещи коне. ...

Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...

Аз съм майка по дънки,
с "бяла" тениска. С кок.
Чиито нервички тънки
често бие ги ток.
С малко диво зверче - ...

Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...

Полунощ е, луната е изгряла,
навред царува тишина,
сгушила съм се на поляна
в прегръдките на майката Земя.
Вперила съм поглед към звездите ...

На гроба ми носи
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите ...

Щъкат напоследък едни хора...
Не приличат много на водолази.
Ще да са властолáзи!?

Дошъл е циркът в крайградската ни кал. Към него се клатушкат Надеждата и Песимизмът за печал. Тя все така красива, Той - малко остарял.

/Наркоманите са продукт на нашия
провал, като родители, и като общество/
Чухте ли милионите стъпки,
горе, там в небесата
и тътена на пурпурни облаци ...

Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти ...

...
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича. ...

Направил съм кафенце, възгорчиво,
направо да се сгърчиш, елексир!
Два часа го варих. Варих го търпеливо.
Прецеждах го през тройният пластир.
Да се събудиш ще те чакам. ...

Лежа си, гледам тавана, по едно време дочувам шуртене. Бре, сепвам се, да не съм забравил душа на дебит? А то какво - комшията ми източва базата данни от компа. Ама точи с големия маркуч направо. Викам, Сашкооу, ти ли си хакера на блока бе, ти ли ще ми правиш мониторинг на хистърито? Аз толкова ти в ...

Кестени, кестени,
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...

Наричаха ни "Светата Троица". Всеки по-различен от другия във всеки аспект. Но обединени от нещо по-могъщо от различията ни. Съдбата. Минало, настояще, бъдеще. Каквото и да се случи в бъдещето, колкото и далеч да сме един от друг, колкото и сърдити или разгневени да сме един на друг, общата ни съдба ...

Белочелият влак, който идваше късно, не мина.
В залинялата гара се трупна пияният хмел.
Не завърши художникът своята свидна картина.
Някой Петър на глас се отрече и чу се петел.
На последната спирка не слязох. Не казах и "сбогом". ...

Влязох в големия магазин. И зяпнах – сергии, стоки, хора…
Много хора. Тълпят се някъде, оглеждат, избират. А някои направо грабват първото попаднало им. И високо, уверено и внушително разправят – абе, какво да му търсиш и мислиш? Фирмата е позната, само качествени неща пуска на пазара, вярваме на чо ...

То на Въто всичката му е такава – в събота след Великден, както викат у нашето градче. Все се сеща по-сетне, все е с оня, задния акъл. Винаги знае какво да се направи – ама след като е станала белята. Преди това – кротува си и трайко си кибичи. Щото не е баш сигурен.
Така се и ожени. Една вечер кака ...

Добро утро, мадам,
аз съм майстора ви и ще дам
всяка своя дарба надарена,
но да сте докрай задоволена!
Ще прегледам дето има влага, ...

Казино „Византия“...
„Византия“ се казваше казиното
на острова във Мраморно море,
където често спирахме в годините
щом бурята със злост ни подбере́... ...

ВЪГЛЕН ЗА РАЗДЯЛА
Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.
Върху смълчаните гори
да слиза есента ли зърнах? ...

С теб летяхме над реки и над полета.
Борехме се с другите врабчета!
Гушехме се зиме зад комина...
Бяхме винаги двамина!
Къде изчезна, мой врабец?! ...

Разбирам, че вече е късно,
да стана лъжец обигран.
Лъжата е цяло изкуство,
ще стана веднага за срам.
Под път и над път днес се лъже, ...

В живота няма неща непростими,
всеки от нас е човек и греши.
Дори любовта, описана в рими,
не може напълно да ни утеши.
През цялото време всички копнеем, ...

любовта била
преди началото на
всички начала

Забравих за себе си.
Не зная коя съм...
Една Непозната жена.
Тъгата прикрих.
От болка отрекох се. ...

Клоунът
Клоунът най-тъжният човек в мрака,
далеч от манежа, от бляскавата светлина.
Размаза, се маската с усмивка,той плака,
сърцето го заболя а можеше да почака! ...

Тези стъпки пред мен - ту избързват и хуквам да стигна,
ту усещам в гърба и уплашено търся посока.
Светофарът обърква зелено с червено, премигва
и се лута шеснайсет-годишен в самотност жестока.
И море до колене е всичко, което ме чака, ...

Така желал бих в снежно-зимен ден
с милувка да събудя нежна роза!
Да се стопи жестокостта родена в мен,
в поезия да се превърне всяка проза!
И като утрото, в сребриста сивота ...

Пътувам по света
скитам се, творя.
Мечтая себе си да споделя
да бъда ценна, да горя!
Рисувам, пея в красота, ...

Sanremo 2004
---------------------------------------------------------------------------------
Паоло Менегуци - Погледни в моите очи (Моля се)
Санремо 2004
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Покажи ми Света тази сутрин -
сред висящи градини с цветя!
Мъдрият Свят,в който без думи
бих намерила Жива вода!
Да си гребна роса от очите, ...

Смокиново мляко набъбва в гръдта ми.
Кърмачета звездни да храни с мъгли.
Пари в сърцето дълбоко скръбта ми.
Мъка накърмих със клюките зли...
Ала невинни заспиват лъжите. ...

Изпращала съм есени и хора,
посрещала съм тежки зими.
Очаквала съм пролетта на двора
лета са ме събличали незрими.
В ръцете ми са плакали мъже ...

От скрина се обажда дървоядът.
Припомня ми за тленните неща.
Лежа и слушам скърцаща тирада
във три и половина през нощта.
И някак си във мрака лумват думи ...