Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 295 резултата
ТИ БЕШЕ ВСИЧКО И НИЩО
Ти вятър беше,
галещ нежно голата ми шия.
Но понякога ехтеше.
Минаваше през мен като стихия. ...
  302 
от погледа на
шерпа и усмивката
му сили черпя
  326 
От болка къса ли ти се душата?
От мъка иска ти се да умреш
и таз болка, толкоз не позната,
че вече ти се иска да се предадеш.
И болката изпълва ти сърцето. ...
  285 
да следваш мечтите си.
Да се опиташ да бъдеш свободен да подредиш мислите си и да си собственик на времето си.
Свободата да надградиш себе си, да излезеш от тясната рамка, в която сам си се или някой друг те е набутал.
Свободата да смениш коловоза, да започнеш от начало, да бъдеш себе си, да рестарт ...
  2069 
Какво си спомням всъщност – радост само
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът ...
  429 
В банков офис влизат трима клиенти, които се смеят от току що приключения разговор помежду си и застават на първото свободно гише:
- Ние сме за получаване на дебитни карти. - казва първият.
- Добре, кажете си името, господине!
- Фрацил Вълков. – при което служителката го поглежда, и продължава да тъ ...
  1152 
Всеки човек иска да живее, да вярва, да се радва и да бъде щастлив. Но често се случва и да си мисли за това, което ще стане след като напусне този свят. И тайничко се надява да попадне в рая, където добротата е навсякъде, няма пари, злоба и завист и има всичко, което толкова трудно се намира на зем ...
  407 
Третият ден отмина бързо. Мими беше в очакване на вечерта. Та, нали при нея пак щеше да дойде тя, феята на сънищата. Свечери се. Днес денят беше мрачен. Небето беше покрито с облаци и залез така и нямаше. Болницата притихна. Настана онова спокойствие - прехода между деня и нощта. Прехода между реалн ...
  1288 
Не се сърди, че слънцето залязва,
нито че дъждът вали,
и когато от теб си тръгва някой...,
винаги боли.
Като шалове носени от вятъра ...
  472 
ХЛЯБА НА МЕЧТИТЕ МИ
Многократно притисках сърцето си.
Стисках го в шепи като женска гръд.
Но мляко от него не можа да потече.
Бавно, топли се нижеха капките кръв. ...
  279 
Загръщам те с любов ...
И топло е.
Безкрайна нежност
натежала от безсъние.
Безмълвна нега ...
  1246  17 
Изпрах с белина всички спомени.
Изтърках тъмните петна.
От подлости ме хвана скомина.
Подробности ...ще ви спестя.
Изрязах всички недоверия ...
  393 
Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...
  1500  11  10 
С Теб мога всичко!...
Да прегърна небето,
да докосна звездите!
Да се слея със слънцето,
да полетя с вятъра! ...
  646 
1. В час по български език и литература учителката изпрати една съученичка до книжарницата на входа на техникума да провери има ли тълковен речник на българския книжовен език. След няколко минути Нели се върна и каза:
- Не, няма. Има само на А и Я.
- Как така на А и Я?
- Ами така: на корицата пише " ...
  685 
В стаята влязох, ти се бе покрила
с копринен розов цвят – красив воал.
А вътре в мене струната засвири –
въздигнат ли съм или оскотял?
Погледна ме – очите ти кристали, ...
  439 
ОСМА ГЛАВА
Да ти умре конят от смях! Ей, така се чувства една жена, когато мъжът, когото желае, който и е съпруг и който слабо казано я е дарил с определени наслади, ти заяви, че ще си извади сърцето, за да си пожелаеш нещо. И това нещо е два билета за Земята – за теб и приятелката ти. Ти искаш да с ...
  944  13 
МИЛА РОДИНО
(превод от сръбски)
Обичаш ме с румената си зора,
със зелените си полета и с безкрая.
Светлина си, която ме води през нощта. ...
  1998 
  1264  12 
  1004 
  1174 
  2571 
Йосиф Бродски (24.05.1940-28.01.1996)
Нобелов лауреат за литература 1987 г.
ЩО ТРЯБВА ЗА ЧУДО? КОЖУХ ЗА ОВЧАР...
Превод: Мария Шандуркова
М.Б. ...
  1312 
  976 
Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...
  838 
Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...
  3613  72  70 
Косите ти ухаеха на сняг
сред смугла ноемврийска вечер,
на бухващия търпеливо хляб,
на житено мълчание обречен,
на огън, който кротичко пращи, ...
  2750  24  32 
Здравей, читателю! ☺
Чудесно е, че сега си намерил мъничко време за отмора след дълъг работен ден и си решил да прочетеш моя скромен разказ за едно съвсем обикновено момиче, но изразяващо по свой личен начин своят простичък живот в този толкова непредсказуем и тежък за живеене свят.
Един живот, една ...
  1544 
1/ ХВАЛИПРЪЦКОТО
/почти истински случай/
Той все се удряше в гърдите...
Кънтеше, мъжката му гръд.
Хвърчеше той и над орлите... ...
  1092 
Когато в нощта звезди изгреят,
когато те погали нежна луна,
когато птички волни пеят,
за мен спомни си, жена.
Ти идеал си, ти си блян, ...
  633 
Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...
  3481  35  39 
Вече аз на нищо не приличам,
отиде си от мен и ме забрави,
но за миг не спрях да те обичам
и знаеш ли какво направи?
Остави ме сама и след което... ...
  523 
Не флиртувай със мен, слънчев лъч,
вплел в косите ми пръстче усмихнато.
Прекроиш ли живота веднъж,
той до края остава в аритмия.
Не догонвай мечтите ми, сън, ...
  1490  26 
Някой тропаше упорито. Не по вратата. Будеше Душата. Приличаше на огнен змей, ала сякаш имаше гърбица като камила. От устата излизаше не пламък, а дим. Сивочерен.
Девойката беше заспала на дивана. Шумът приличаше на Сън. Навън – звезди. Луна. Лято. Тропането продължаваше. Приличаше на леки удари по ...
  1020 
Боли ме - защото не сме близки, колкото ми се иска.
Боли ме - не защото не си с мен,
а защото си с някого, който ти носи само болка.
Боли ме - защото казах, че те харесвам,
а тази дума бледнее пред чувствата ми. ...
  438 
НИЕ СМЕ...
Ние капки сме в безкраен океан,
ние сме и океана също,
ние сме създадени с неведом план
от незнайна сила всемогъща. ...
  646 
Оскотял от бита,
изтощен от тегóби
безучастно следя
как превръщам се в спомен.
В колабирали мисли ...
  996 
Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка, ...
  627 
Тази нощ те сънувах
как ти пращам писмо
от онези подробните
и излишни.
Тази нощ те сънувах - ...
  1002 
Понякога, ако чакаш на опашка в банков салон, и слушаш комуникацията между служител и клиент, може да чуеш страхотни диалози, и да се чудиш дали случайно не си на друго място?
Диалог между красива служителка и клиент, който плаща на гише:
- Да Ви кажа ли, какъв Ви е остатъкът? – пита служителката.
- ...
  1203  11 
Предложения
: ??:??