Пухкави кадели, облаците бели...
но от тях незнайно градушка заваля.
Цялата реколта отиде под леда...
Ами сега, кой виновен е, не знаем?
Кой ще каже аз сгреших... ...

Сърцето ме боли
Сърцето ме боли,синко,сърцето боли,
а казват то било е само мускул дали!
Когато си тръгнах, аз останах с вас,
далеч,но за вас мислех всеки час! ...

Видя се в гръб. Сам. Приведен, прегърбен, с побеляла коса. Със същите вехти износени дрехи. След толкова години... Същата стая, същите поочукани мебели, покритият с петна килим, пожълтелите стени, пукнатото стъкло на прозореца, същият унил пейзаж навън. Явно все още пушеше, защото пред него на малка ...

Усещам се някак свършен,
и няма вече тревога!
Живота ми е прекършен -
това искам и го мога!
Аз избрах друга посока. ...

Така във градската природа,
милички , деца , любими ,
има си една порода
от пернати индивиди .
Баба Лена ги нарича - ...

Когато си отида от света
едва ли някой много ще тъжи?
Напразни ще са всичките слова
които мой приятел ще държи!
Въздишките излишни ще са, знам! ...

любовна логорея
на земята се изсипва
дъждът прониква в нея
след снощната тиха молитва
капката капва върху сухата пръст ...

Когато искам да съм зла
и просто ставам себе си,
когато се направя на красива
или се крия с дни от слънцето
когато нямам грим ...

Изоставена в двора ей там
лежи стара стомна - столетница.
Много видяла е и преживяла
малката тумбеста клетница.
Нявга от майсторски ръце ваяна, ...

Жадувам за сърце, което обича.
Искам да отпратя самотата.
Сирота душата ми мечтае
за тази нежност що гали,
за обич силна, безгранична. ...

Експериментално мултимодално обучение с участието на родителите- един възможен модел на приобщаващо образование
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в Първо средно училище „Свети Седмочисленици”- град Търговище
The article deals with an experimental model for inclusive education through multimodal appr ...

Разпитвам уморени ветрове
за пътя на доброто и на лошото.
Страхът ми да узная се е свел
до смелост да намеря и най-мощния,
останал си с едната милост божия. ...

Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори. ...

Значи, за глобалното затопляне
не е виновен старият котлон
с честото готвене,
нито пък заклетите пушачи.
Загнездил се е в душата ни озон, ...

Някога ще се превърна във вълнá.
Ултра. И нискочестотна.
Без никаква парадоксалност,
само с промяна на ъгъла,
ще знам абсурдната развръзка на ...

О,как убийствено обичам,
Как слепотата е залегнала в
умът ми, засенчен от сърцето!
Като присъда на съдбата
аз приех да те обичам и не съжалявам, ...

Разлиствам пориви с ухаеща стаеност
и с много обич в цъфнала душа,
мечтая в тихи сутрини да пея
и да оцветявам своята дъга.
Сега наричам си ...

Ще се срещнем! Зная. В късно време.
Някога. И в някой друг сезон.
Когато ще съм още лятна нежност.
А, ти, все още - с млад и луд копнеж.
И целият ни свят ще е вълшебен. ...

Усещам, ще подпали залезът
изписания лист на този ден
и там ще изгорят онези бунтове,
които търсят страсти и оръжия
в очите ми, родили субективност. ...

Препуска бивол из Балкана.
И аз - едно момче сираче,
на черния му гръб съм смаян.
Изтръпвам аз.
И плача. ...

V
Не съм те аз докосвал дори със стръкче цвете,
от обич, за прегръдка разтварях си ръцете.
В живота ни съвместен не съм изневерявал...
И лошите ти думи с любов съм опрощавал. ...

О, знаете ли, как душата се пие
глътка, по глътка от чашата свята...
от болка безконечна как глухо вие...
и пак пълна остава... но уплашена...?
Знаете ли, как се къса от душата ...

Разказ от Георги Гълъбов
Горяха къщите на Долната махала, чуваха се изстрели, но след пладне всичко затихна. В селото настъпи суматоха, хората се събираха на малки групи, шептяха изплашени. Никой не знаеше причината, поради която днес се бе изсипал турският гняв. Едва късно след полунощ по пътчето с ...

Снегът затрупа вече двора,
мълчи чешмата в леден сън.
Навред е пусто, няма хора
и тихо, тихо е навън.
А в мен сърцето без умора, ...

Глад за пари... Глад за имот...
Всеки е гладен в този живот!
Всеки ламти - да трупа, да има,
сякаш живее живота на трима...
Няма насита бесният глад ...

Две щастливи ръце...
Хванати за една друга...
Аз, ти и синьо небе...
Щастието колко струва?
Усмивки и смях... ...

Ако ти си моето утре
дълго мога да съм силна и сама.
Ако ти си моето утре мога
да съм страшно много твърда.
Ако ти си моето утре ...

Никой не ми е казвал какво е мистрия, а и започна да вали. Обичам да слушам как вали. Това всъщност е навик на който ме научи брат ми. Баща ми не ми се разсърди. Вместо това отиде и сам взе мистрията. Строител от както го помня.
Бях се решил за първи да дойда с него на работа. Разбира се от него чув ...

За мен си...
като къшей хляб за премръзнало врабче,
оня примамлив фьон край косите ни
и дантела на дъжд по тъжното ми лице,
щедра мъдрост от епохата на дедите ни... ...

Червенеят отдалече.
Единици още зреят.
Радват с червени дрешки всеки, който мине.
Ех, на сладост бият враговете!
Шоколадът им отстъпва. ...

живея в една котловина
на седмия етаж на едно общежитие
от прозореца виждам далеч планина
(над нея има облак)
и всяка вечер се случва странно събитие ...

- Можеш да ме отведеш и на край света. Винаги ще те следвам - с пламтящи от силното чувство страни, прошепна Диди. Алфонсо я погледна така, че тя усети как погледа му бръкна до дъно в душата й, а после отчетливо и със странен глас произнесе:
Неправилно се изрази. Ще те отведа до края на световете! О ...

Бавно слънцето залязва,
и докосва морския пейзаж,
от морето блясък се показва,
сякаш е един мираж!
Залез, като картина ...