Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 404 резултата
Сърцето ми трепва...
На асфалта лежи премазано куче.
В очите му - небе...
Минувачите го подминават с безразличие.
В очите ми - очите на кучето...
На асфалта лежи премазано куче.
В очите му - небе...
Минувачите го подминават с безразличие.
В очите ми - очите на кучето...
582
1
5
526
4
327
2
1
В сърцевината на чувството...
Ухая на сънища. Най-защитеното безвремие.
Сънувам падаща звезда – умираща за сбъднато желание...
Думите скрити в мълчание се чуват силно... Дишат...
Пулсът на моя свят е опиянен от предстоящи мигове... ...
Ухая на сънища. Най-защитеното безвремие.
Сънувам падаща звезда – умираща за сбъднато желание...
Думите скрити в мълчание се чуват силно... Дишат...
Пулсът на моя свят е опиянен от предстоящи мигове... ...
588
1488
1
8
1174
2
3
Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх, ...
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх, ...
627
1
5
Притчите на нашия Господ Исус Христос имат за цел да насърчават, изобличават и да предвещават събития в някои случаи. Образите в тях много често са събирателни и всеки слушател би могъл да се разпознае в тях. Основната им цел е да достигат до най-малките кътчета на нашето сърце и когато достигнат до ...
2570
3
Космическият кораб - целият опушен там, където лазерите на извънземните се бяха врязали в корпуса, кацна недотам плавно на площадката за приземяване. Отвътре излязоха мъже, жени и деца. Бяха пораздрусани, но все пак добре. Пристигаха на станция Ескобар, а Злобинките кръжаха безпомощни в орбита около ...
765
1
4
Не съм от тези – ярките жени,
признавам си, от всичко не разбирам!
Не харча безразборно за "мечти"
и в малък свят от обич се побирам!
Умея да се сливам с тишината ...
признавам си, от всичко не разбирам!
Не харча безразборно за "мечти"
и в малък свят от обич се побирам!
Умея да се сливам с тишината ...
612
13
18
Казват,
че нищо не взимаме със себе си на онзи свят .
Но все пак взимаме нещо... !
Пътят ни, когато свърши драги,
само спомени ще отнесем във гроба. ...
че нищо не взимаме със себе си на онзи свят .
Но все пак взимаме нещо... !
Пътят ни, когато свърши драги,
само спомени ще отнесем във гроба. ...
557
4
И виж ме - раните ми заздравяват.
За теб сега по-малко ме боли.
Не знаеше ли, в мене оцеляват
и в мрак бездънен ярки светлини.
Сега сърцето ми самó пулсира, ...
За теб сега по-малко ме боли.
Не знаеше ли, в мене оцеляват
и в мрак бездънен ярки светлини.
Сега сърцето ми самó пулсира, ...
809
7
7
Тъжна бях, когато мислех за теб,
не можех да намеря никакъв лек.
В главата ми бушуваше буря,
в сърцето ми - безспирна любовна струя.
Но не, не плача повече за теб. ...
не можех да намеря никакъв лек.
В главата ми бушуваше буря,
в сърцето ми - безспирна любовна струя.
Но не, не плача повече за теб. ...
504
Клетва
Къс земя ми стига,
за да се почувствам твоя,
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига ...
Къс земя ми стига,
за да се почувствам твоя,
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига ...
505
6
1323
1
5
Недей го гони, остави го още малко
Изгониш ли го ти, ще бъде много жалко
Не го погубвай , моля те недей
Без него няма вече да си чародей.
Ще загубиш много запомни ...
Изгониш ли го ти, ще бъде много жалко
Не го погубвай , моля те недей
Без него няма вече да си чародей.
Ще загубиш много запомни ...
1486
1
(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
1043
2
3
Докосна ме. И ме сгря.
А как бях забравил какво е то огнище,
на нему гледах вече като грях,
а на топлината му, като на пепел от въглища.
Докосна ме и дъхът в устата ми се спря, ...
А как бях забравил какво е то огнище,
на нему гледах вече като грях,
а на топлината му, като на пепел от въглища.
Докосна ме и дъхът в устата ми се спря, ...
631
813
1
1
Не знам през колко небеса
преминах да те срещна.
Дали бях зла или добра.
Дали бях грешна ил безгрешна.
Дали по тръните вървях ...
преминах да те срещна.
Дали бях зла или добра.
Дали бях грешна ил безгрешна.
Дали по тръните вървях ...
838
2
3
Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми... ...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми... ...
924
3
Августовското слънце поливаше безцеремонно с небесната си лейка изпружени телеса на плажа. Всеки различно се опитваше да избегне грубото посегателство върху телесния си екстериор... Едни бяха се скрили под чадъри, други под сламени капели, трети бяха зачулили горните си мислещи части под пешкири. Им ...
716
Промъква се
тихо
в ума ми като
сянка на хищник,
като ...
тихо
в ума ми като
сянка на хищник,
като ...
803
4
Лети, отлита
времето... Лети, но без
на стих насѝта!
Лети, отлита
времето... Но без откъм ...
времето... Лети, но без
на стих насѝта!
Лети, отлита
времето... Но без откъм ...
299
2
ГЛЕДАМ ГО В УПОР
Посрещнала шамарите рано,
лицемерието и подлостта,
видях над мен небе раздрано
и на Сатаната черната ръка. ...
Посрещнала шамарите рано,
лицемерието и подлостта,
видях над мен небе раздрано
и на Сатаната черната ръка. ...
286
2
Къде отиде любовта?
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии. ...
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии. ...
981
4
Ти виждала ли си ме как ти пиша стихове?
Как всяка дума през сълза съм подредил.
Аз, всъщност щях да ти мълча на живо,
защото устните ми в твоите съм ще съм ги впил...
Така, че с мен не си го причинявай! ...
Как всяка дума през сълза съм подредил.
Аз, всъщност щях да ти мълча на живо,
защото устните ми в твоите съм ще съм ги впил...
Така, че с мен не си го причинявай! ...
622
4
2
доста комична гледка
мен ако питате
лудият и проститутката
как само се сдушиха
как ги събра улицата ...
мен ако питате
лудият и проститутката
как само се сдушиха
как ги събра улицата ...
356
2
1
1. Всяко споразумение е за предпочитане, пред най-мъдрото еднолично решение.
2. Не болката ни плаши, а неизвестността от това, което идва след нея.
3. Решаването на всяка задача изисква последователност и самодисциплина.
4. Най-често се разочароваме от разминатите очаквания.
5. Вълшебствата ни привл ...
2. Не болката ни плаши, а неизвестността от това, което идва след нея.
3. Решаването на всяка задача изисква последователност и самодисциплина.
4. Най-често се разочароваме от разминатите очаквания.
5. Вълшебствата ни привл ...
688
2
Спи ми, спи ми, рожбо мила,
под юрганчето на топло.
Мама теб те е родила,
мама твоя е закрила.
Спи ми, спи ми, златно слънце, ...
под юрганчето на топло.
Мама теб те е родила,
мама твоя е закрила.
Спи ми, спи ми, златно слънце, ...
748
3
8
На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими, ...
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими, ...
2449
1
2
Да те обичам СЕГА,
това ти обещавам.
Да съм до тебе,
когато се разпадаш,
за да събера частите и да ги залепя ...
това ти обещавам.
Да съм до тебе,
когато се разпадаш,
за да събера частите и да ги залепя ...
595
При вида ѝ,
думите с езика ми започват да се бият,
трепетите в изобилие,
но зад мълчание се крият.
Обрисувам картина - ...
думите с езика ми започват да се бият,
трепетите в изобилие,
но зад мълчание се крият.
Обрисувам картина - ...
584
3
1486
1
7
919
1
3
Ослепих очите си, за да не виждат
усмивката и твоите очи.
Така сълзите няма да прииждат
и от солта им няма да горчи.
❤️ ...
усмивката и твоите очи.
Така сълзите няма да прииждат
и от солта им няма да горчи.
❤️ ...
1148
5
8
19.
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...
842
3
8
Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...
859
6
25
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
1036
9
5
Зимата на нашето недоволство
Страхът от неоценката на другия не прави ли пътеката на живота ни по – къса? И не сме ли по – сами като заключваме сърцето си за другите? Знаем ли накъде да вървим, ако с избора си сме направили слепци от себе си? „И душата си къде ще пуснем на заспиване?! Към торбата на ...
Страхът от неоценката на другия не прави ли пътеката на живота ни по – къса? И не сме ли по – сами като заключваме сърцето си за другите? Знаем ли накъде да вървим, ако с избора си сме направили слепци от себе си? „И душата си къде ще пуснем на заспиване?! Към торбата на ...
743
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
