… Така… Сега финт, отдясно… Подмина го като влак малка гара… Ето – вижда съотборника си на фланга. Но там има двама съперници… А от другата страна е мярна крилото. Сега ако литне напред… Пас! Ухааа…
Чу се свирка. Играчите свалиха шлемовете и се спогледаха. От малката стаичка с компютъра излезе водещ ...

Педро Инфанте - (Кукурукуку̀...) Гълъбче
------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Tomás Méndez
------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Томас Мендес ...

Две дечица си играли
сред тревата свежа, росна.
Боси, даже без сандали,
гонили се и се смяли.
Но за миг от таз игра, ...

Направих си дръвче от клонки сухи
и вазата във вкъщи украсих.
Прекрасно е, макар и с вени кухи,
аз с бели лампички го осветих.
И сякаш вдъхнах му живот, то грейна, ...

Думите пристигат тихо,
с валящите цветя от небосвода
И бледосини се изписват,
върху платното свое-на живота.
Думите танцуват буйно салса . ...

от надпревара
за „място под слънцето“
ад се отваря

Крещя през решетки железни,
провесен над адските пещи.
С всяко киселинно вдишване,
душата ми вие, бълбучи, пръщи.
С дима от нечутата болка ...

Литна Вранка над полянка
и съзря едно дърво.
С гъст клонак, дебела сянка-
идеално за гнездо.
От пътечка грабна клечки, ...

Лятото отмина. Ирина облече черната престилка, сложи баретата и тръгна към гимназията с онова нетърпение, което бе трупала през цялата ваканция. Видяха се и в душите им разцъфна пролет. Колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив и само този, който рядко среща щастието, може да го оцени исти ...

Вечер е- тъмна и тиха е нощта,
мигваш и няма я- дошла е сутринта.
Бързаш за работа, грабва те деня,
наредили са се грижите една, подир една.
Останал без сили се прибираш у дома, ...

тъмнините ми трептят
щурмуват произволно
не могат да ме уязвят
така със огън
или дъжд ...

Където и да си,
бъди щастлива!
И нека щастието ти
в любов прелива!
Където и да си, ...

Народ без вяра е мъртвило...
Болезнено захвърлил своя идеал.
Забравил подвизи на Българи Велики!?
Продал без време...Майка си дори.
Боже, моля те, пази децата наши. ...

Недей да криеш нищичко от себе си
във спомена и закъснелите сълзи.
Животът сън е ! И сега е времето
да се събудиш. Смъртта още спи.
И още Писаното можеш да преписваш, ...

Една жена
Една жена, която друг обича,
виновно гледа те сега.
Една жена в любов му се зарича,
а в нея срива се света. ...

Свирете сирени, надайте вой,
плачи, Българийо, за своите чеда,
плачи за незнайните герои,
дали живота си за твойта свобода!
Смирени, под тъжните отонни звуци, ...

Лежа си на плажа.Слънце, шум на вълни. Идилия! От време на време я нарушават подвиквания „ Излизай вече от водата” и детски протести и молби за още малко. Рея се на границата между реалността и съня. Мелодия ме изтръгва от там. Заслушвам се. „ I am feel, I , m growing older” … О, Боже! Телефонът ми! ...

Съжалявам за отношенията след сношения, които съм пропуснал.
За недопушените цигари и недопитите чаши (последните не са толкова много).
Съжалявам за разбърканите мисли и разместени спомени.
Знам, изпуснал съм си някъде усмивката.
Съжалявам и за лъжите, които не съм казал.... ...

Още в далечните средновековни времена,
славела се нашата прекрасна, слънчева земя,
с мъдри, смели, родолюбиви български чеда.
В битки неравни враговете си побеждавали,
името на България достойно те защитавали ...

Минута мълчание. Времето спира.
От упор ни гледа. И отговор чака.
Балканът легенди във шепите сбира,
а кобният изстрел потъва във мрака.
Препускат неказани толкова думи. ...

На една много желана жена
Събличах те в съня си много нощи,
целувах с устни тялото ти аз!
А ти повтаряше ми: още, още!
Повтаряше го тихо с нежен глас. ...

Трябваше да си тръгна
За да те търся във всяка следваща
И никога да не успявам да те намеря

С теб жестоко ни смачка животът.
Разностранни съдби, интереси.
И различни по брой обороти.
Както някои казват: "Добре сме! "
Ти сънуваш през цялото време, ...

Една сова ми разказа:
Имало едно време двама братя. Те живеели високо, високо в планината, където не бил стъпвал човешки крак. Всеки ден водели спор помежду си:
- Човеците, които живеят долу, под планината ме обичат повече от теб - разпалено говорел Лошото.
Те обичат караниците, клюките. Всеки ден г ...

Мелодията е простичка, но трябваше да я изкарам от главата си по някакъв начин.

(Превод на руски превод)
Вълна̀ с море в разлъка
Вълна̀ с море в разлъка
покоя не познава.
Избила в пенест ручей ...

Billie Eilish - The End of The World *
Breathe the air again
It's a beautiful day
I wish this moment would stay
With the Earth ...

/втори вариант на превод/
Текст: Костас Балахутис
Музика: Христос Пападопулос
Изпълнител: Стаматис Краунакис
Влез, казваш, не оставяй днес ...

Billie Eilish - I Love You
It's not true
Tell me I've been lied to
Cryin' isn't like you, ooh
What the hell did I do? ...

Ботев - преди и сега
Колко тежко и нетрайно -
Ти да вярваш, че си вечен?
И Те предават, обичайно,
робството им Ти завлече. ...

ВЯРА
Днеска за Светлото Утре ще пиша,
също за Своята Вяра в Човека:
Вяра, която в гърдите ми диша;
Вяра, която проправя пътека, ...

Светът в мен се разпада...
нямащ вяра в нищо и никого...
нямащ абсолютно никаква надежда...
неспособна да мисля...
неспособна да чувствам... ...

Вечер без Спомените...
Вечер... А необичайно
тихо ми е във Душата –
Спомените някак тайно
ги отмъкна Необята... ...

Вечер...2
Огънят в камината загасва
и изстива бавно пепелта –
в нея със усмивка тъжно-ласкава
въгленче трепти, мъжди едва... ...

Романизиран коктейл от реални необичайности.
Част 4
Нооо…
Спомена явно яко ме бе сграбчил в прегръдката си защото пак мисловно се връщам в зоната на Ориента. А то към тогавашния момент си бе разбираемо, че след толкова рискове в пътуването до Суец и то тъмна личност от класа като Иракчанина, започна ...

Юнак с чета сърцата
слезе на брега козлодуйски.
По волята на съдбата
след битка с тирана турски
без страх падна в борбата, ...

Спомен в залеза...
Една през бури минала корвета,
в платната – вятър и плющящ, и галещ...
Бе някъде из Южните морета,
а фантастичен там е всеки залез... ...

Този народ знае само едно -
Да страда, да страда, да страда,
сред малко добро, в много зло,
поел, изглежда, пътя към ада.
Векове е бил тъпкан и роб, ...

Бог е бил самотен, адски самотен!!! Нервите му не издържали и Той се пръснал във всички посоки на вселената! Именно така е възникнал Големия взрив - и ей ни нас, децата Му... имащи се за нещо повече от Него.