Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ...

България понастоящем е трагикомична гледка. Напикаващи се баби и дядковци с потропващи ченета, които при първото покашлюване изпадат или на масата или на неравно асфалтираните пътища на БойкоБориСе. За бабите както и да е. Ще приемем, че това им е едно предимство, предвид меките венци, за мечтано фе ...

Черни черници – зелени листа.
С тях засищаме гладните ларви.
Виж, запридат от нишките светлина
топли пашкули. Дано ги овардим.
Сладкия сън им люлеем, ...

„поет“ е мироглед

Ех, какво форсиране му падна
пред онзи дразнещ пътен светофар!
И юрна се събраната там банда
без зрънце мисъл и без капка срам
да гони Его, хвръкнало нагоре, ...

Чуваше се моторът на готовата за потегляне кола. Валеше ситно, на дребни капки.
– Къде си понесъл тази чаша с вода, татко? Навън е мокро, след дъжд.
– Небето плачи дъще, като душата ми! А водата в чашата е за вас, да е на хаирлия, за където тръгвате, да са ви отворени вратите- възрастния мъж ливна с ...

Щип, щип дупенце,
бабино детенце!
Боц , боц коремче,
дядово ергенче!
Кус, кус гладниче, ...

Когато тръгнете по пътят от Пловдив за Смолян, който лъкатуши по гръдта на Родопа планина, по някое време, ще забележите табела, на която пише "ЗАБЪРДО". Не се колебайте да завиете на дясно и да посетите това приказно място.
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали о ...

А казвахме си “Няма да го бъде -
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се ...

„…моето цвете е там някъде..."
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Малкият принц
Посветено на един от моите учители
Струва си да се живее! ...

Слънцето е вече на запад,
в заревото му чезнат лъчите,
любов и младост отиват си,
на бурен живот отброяват се дните.
В непрестанно състезание с времето, ...

Заспива Слънцето в прегръдка на Луната,
разперила изящните крила.
И звездни сълзи къса над Земята-
парченца влюбена душа.
Плаче и разказва как в небето, ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
Гост музикант: Маркар М. - цигулка
"Контури от миналото" 2019
#track#10

Композитор и изпълнител:Иван Дракалиев
"Контури от миналото" 2019
#track#1

Върху крило от сън рисувам с цветен тебешир парченце от любов.
Позна ли я - въздушният ни светъл замък с кулите от облаци...
Юргани пухкави от бял шекер-памук за нас - децата ѝ избраници,
поискали да заживеят в дом скициран от мечти. Изцяло нов.
Сега ме прегърни с прегръдката на изгрева, която обеща ...

За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дра ...

Изгарят ме желания необуздани,
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете ...

Когато някога затворя очи
и духът ми политне нагоре,
не ридайте мои мили души!
Невидимото ще проговори.
Ще се спуснат звездите над вас, ...

Музика и вокал- Никодим
Текст - Иван Бодуров
Инструментал - Детелин Йосифов
Това също го правих по поръчка за приятел,но си драснах едно вокалче за развлечение.Може би темпото трябва да се вдигне малко,че звучи меланхолично и протяжно.

Глава X
Слънцето тъкмо започваше да позлатява листенцата и да приплъзва капчиците между боровите иглички. Сега ароматът на смола беше най-силен, направо лепкав. Мъгла този път не скриваше горската красота, но беше и по-студено. Тук-таме се виждаха и първите запалени комини. Сгушен на такова местенце ...

Свидна си ми, теб желая -
ангел бял и чист от рая.
В прегръдките ми ти бъди
и спаси ме от беди.
Настъпва вън пролетта, ...

Време, не ме оставяй да се забравя
в твоите отмервания ритмични,
да мисля, че врата пред мен се отваря,
а дните са изречения многосрични!
Да забравя, че пътят ми върви надолу ...

Агнето Асен бърка си айран.
Бикът Борислав бишкоти пече.
А вълкът Васил ръфа вафла сам.
Гъсеничката Гери грах гризе.
Делфинът Дани реже си домат. ...

Иска ми се да можех без теб,
иска ми се бях свободна.
Но знам, че съм дала обет
към любовта ни някак прокобна.
Нямам сили аз да си тръгна, ...

Днес реших да те обичам
ни повече, нито по-малко -
точно колкото аз искам -
горчиво, сладко, натурално!
50 нюанса нелогичност ...

Върху Южния кръст ветровете изпукват по ставите,
на плещите си стари нарамили залеза нов.
Вие, златни небесни мушици, които се бавите,
разпознахте ли Малкия принц сред безкрая суров?
Той живее на място от няколко крачки изминати ...

Делата ми гърмят след мен,
набъбнали във гибелна лавина
а аз съм твърде уморен
и спирам.
Настига ме! ...

Розови ръце на новородено – в живота нова искрица
и повехнали жълти листа – ръце на старица.
Пресметливи, безпардонни ръце на скъперник
и търсещи хляб зловонни ръце на несретник.
Ръце на щангист, в които кръвта пулсира ...

Ето я, на пътя!
Стои сама - старица прегърбена.
Боята отдавна олющена,
вратата - заключена.
Плаче с немити стъкла. ...

От днес – нататък замълчавам.
Любов на глас не значи нищо.
Във друг живот бих отмъщавал.
Във този – стихове написах...
Дали по бреговете – пясъка ...

Все пак не е било напразно,
щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно-като всеки жив.
И се моля само да не онемее ...

Да се преборя със клещите на съдбата,
да избягам от безмълвна тишина.
Да изхвърля миризмата на тъгата,
да извадя аз мечтите от прахта.
Да плесна със ръце, да вържа здраво ...

Избягвайте да дърпате крокодила за опашката,
защото след секунда може да се окаже,
че той ви дърпа!

Ленчето - първа публикация
От толкоз мислене как да се регистрирам направо ми изпуши главата. Е и накрая взех, че си писах името – Ленчето. Ама... малко постно звучи. И току да се измъдря в сайта като Ленчето ми идва вдъхновение. Ленчето – фенчето. И рима има. А пък сайтът е поетичен, няма да е зле ...

Нося се - пчела бездомна,
прокудена от родният си кошер...
Нося се над ниви и поля,
над пролетни цветя,
над всичко, над света... ...