Нарисувай ми
с букви и думи
образа на Любовта!
Нарисувай
Мама - ...

Старият чемшир отдавна веч го няма,
годините взели са своя дан...
Но бащината къща, прихлупена и стара,
за мен с готовност отвори своята врата...
И върнах се в детството, ...

Мразя се! Не мога да спра да се мразя.
Искам дъхът ми да спре
и в друг свят да ме отведе.
Сърцето ми да засече
и най-после тишина да ми даде. ...

- Коя е тази, петата или шестата? - попита бабата на Виктор и Роси когато ги видя пак да тършуват в калъфката на поредната възглавница.
- Петата е!- веднага отговори Роси- И вече намерих нещо! Я, свирка! Каква ли е тя и кой ли свири на нея?
- Това е свирката на злия цар Саргон- отговори баба й.-Той ...

Изгарям
Изгарям от любов и желание сега,
отдавна не съм се чувствал аз така!
Страстта тече по вените мой,
огъня избухна от тлееща жарава. ...

Доброто свое разчупвам
като прясна погача
и солта на сълзите си слагам
до него на масата.
Ако искаш сестра бъди ми, ...

Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми изтръпнаха. Цялата ми нахаканост изчезна на часа. Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?
Мафията , полицият ...

Духовност, мъдрост, бъднина
светите братя ни дариха.
Озари ни тяхната светлина,
духа ни те извисиха.
Гордеем се с 24 май, ...

Върви, народе заблудени,
към светли западни страни;
от алчност днеска сме пленени
и славим робските си дни!
Върви към Запада сияен, ...

Абитюриенти
Отново розите в България са нацъфтели,
отново птиците строят гнезда,
а в пролетните нощи подлудели -
отронва се понякога звезда... ...

Нощен влак. Във купето влетя самотата.
Беше тиха и светла и чиста
като лунния вятър.
А на тръгване ми остави
рецепта за сладки, два листа пожълтяли. ...

Той е моят симпатяга!
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо! ...

Тиха, ароматна и омайна нощ.
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ...

От твърдите жени съм...Знаеш ли...
Отвън съм тънка, крехка и чуплива.
Душата ми, обаче, е стоманена.
Зад твърдост своята ранимост скривам...
От силните жени съм. Не прощавам ...

На толкова неща не се научих...
Не се научих да си премълчавам;
да бъда примирена, малодушна;
двуличие и злоба да прощавам...
Лъжата разсъбличам безпощадно ...

Нещо в мен се пречупи
и погледнах с нови очи на света.
Толкова ми е смешно!
Мравките стъпват все грешно,
по следите на лъва. ...

Забравих как се пише за раздялата,
защото плачат липсите изстинали.
Забравих даже да затопля стаята,
но Вие, струва ми се, не сте и идвали.
А ние никога не сме се срещали. ...

Доктор Щрък бе много стар,
от града омръзнало му беше.
И дочу от младия хлебар,
дето хляб в пещта печеше.
Зъболекар търсят във гората, ...

Любима моя книжке, държа те с две ръце
и всеки ден от теб разлиства, с обич моето
сърце. Чета за приказни герои, за кралства
и дворци и там някой, някъде се бори, с добро,
доброто да дари. Как да кажа колко те обичам, ...

Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към подиума със съда и подсъдимия, нито встрани към охранителите, нито назад, където семействата ни бяха се струпали в грамадната кошара за публика.
Само ръката ми стърчеше нагоре. Не сама, разбира се. В коле ...

Спомням си го това магазинче за сладолед... Беше на върха на хълма - такава една малка постройка – малко странна. Покривът ѝ боядисан в синьо над входа започваше отвисоко а се спускаше към задния край. Отдалече приличаше малко на глава с нахлупен отгоре каскет, така че козирката да стърчи безгрижно ...

Изхвърлете балтóните!
Якетата изхвърлете!
Изхвърлете запалките!
Цигарите - смърделите!
Джапанките - изтритите ...

Днес ми е топло и светло.
Днес ми е чуден денят.
Снощи сънувах баща си.
Снощи той беше до мен.
Снощи бе светло и топло. ...

Ейприл беше най - жизнерадостната душа в това селце. Първа и единствена изтичваше, когато слънчевите лъчи огряваха хижите. Тичаше с пълна сила към Изгрева и викаше: " Слънце, слънце! Обичам те!". С виковете си събуждаше всичките жители, които никак не бяха доволни от това. След това Ейприл се спуска ...

Всяка буря във утрото носи покой,
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе. ...

Правдата и Кривдата от деца били големи приятелки. Винаги ходели навсякъде заедно, дори в училище седели на един чин. Делили радости и тревоги през ученическите години, но тяхната дружба свършила на абитуриентския бал. Той бил последното стъпало по стълбата на тяхната взаимност. След него всяка поел ...

И този
ден
бавно
гасне,
като ...

Посвещавам го на моята Майка и моята Баба ,
благодаря ви от сърце!!!
Пораснах мамо, вече съм голяма,
книги отдавна почнах да чета .
Дано да бъда гордостта ти най-голяма, ...

Равномерно неприлично,
сбоклучено привично
падам като фас на паважа
Много важно!
Инфарктно идилично, ...

Рано ранила мома Росица,
рано по ранина,
слънце още не ранило,
мома Росица нозе умила
в росна тревица, ...

Страхът ми,
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща, ...