Глава X
Слънцето тъкмо започваше да позлатява листенцата и да приплъзва капчиците между боровите иглички. Сега ароматът на смола беше най-силен, направо лепкав. Мъгла този път не скриваше горската красота, но беше и по-студено. Тук-таме се виждаха и първите запалени комини. Сгушен на такова местенце ...

Свидна си ми, теб желая -
ангел бял и чист от рая.
В прегръдките ми ти бъди
и спаси ме от беди.
Настъпва вън пролетта, ...

Време, не ме оставяй да се забравя
в твоите отмервания ритмични,
да мисля, че врата пред мен се отваря,
а дните са изречения многосрични!
Да забравя, че пътят ми върви надолу ...

Агнето Асен бърка си айран.
Бикът Борислав бишкоти пече.
А вълкът Васил ръфа вафла сам.
Гъсеничката Гери грах гризе.
Делфинът Дани реже си домат. ...

Иска ми се да можех без теб,
иска ми се бях свободна.
Но знам, че съм дала обет
към любовта ни някак прокобна.
Нямам сили аз да си тръгна, ...

Днес реших да те обичам
ни повече, нито по-малко -
точно колкото аз искам -
горчиво, сладко, натурално!
50 нюанса нелогичност ...

Върху Южния кръст ветровете изпукват по ставите,
на плещите си стари нарамили залеза нов.
Вие, златни небесни мушици, които се бавите,
разпознахте ли Малкия принц сред безкрая суров?
Той живее на място от няколко крачки изминати ...

Делата ми гърмят след мен,
набъбнали във гибелна лавина
а аз съм твърде уморен
и спирам.
Настига ме! ...

Розови ръце на новородено – в живота нова искрица
и повехнали жълти листа – ръце на старица.
Пресметливи, безпардонни ръце на скъперник
и търсещи хляб зловонни ръце на несретник.
Ръце на щангист, в които кръвта пулсира ...

Ето я, на пътя!
Стои сама - старица прегърбена.
Боята отдавна олющена,
вратата - заключена.
Плаче с немити стъкла. ...

От днес – нататък замълчавам.
Любов на глас не значи нищо.
Във друг живот бих отмъщавал.
Във този – стихове написах...
Дали по бреговете – пясъка ...

Все пак не е било напразно,
щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно-като всеки жив.
И се моля само да не онемее ...

Да се преборя със клещите на съдбата,
да избягам от безмълвна тишина.
Да изхвърля миризмата на тъгата,
да извадя аз мечтите от прахта.
Да плесна със ръце, да вържа здраво ...

Избягвайте да дърпате крокодила за опашката,
защото след секунда може да се окаже,
че той ви дърпа!

Ленчето - първа публикация
От толкоз мислене как да се регистрирам направо ми изпуши главата. Е и накрая взех, че си писах името – Ленчето. Ама... малко постно звучи. И току да се измъдря в сайта като Ленчето ми идва вдъхновение. Ленчето – фенчето. И рима има. А пък сайтът е поетичен, няма да е зле ...

Нося се - пчела бездомна,
прокудена от родният си кошер...
Нося се над ниви и поля,
над пролетни цветя,
над всичко, над света... ...

Тази вечер е нова, но толкова стара.
(ананел) Нелиса
Тази вечер, избрах да те има до мене.
Да те искам. Да бъда. Да мога. Да знам.
Уморени копнежи стоят на колене, ...

На здравния работник
ориста е —
спасил животи,
Бог да величае!

Стъпва тихо на пръсти април,
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.
И с немирния вятър лети, ...

Косите – пясък руси,
очите – сини.
От погледа ти вкусила,
не искам вино.
Осанката на викинг – ...

Не търси с тува заглавие
стихче тук за СуперЧлен,
или за некакво изчадие!
Мажът - идеал е със курем!
С глава плишива, с училца, ...

Колкото всичко по-лесно става, толкова душата по без душа остава...
Добре, че е нетът, за да могат много хора да "покажат" инкогнито възможно повечето си лица!
За да си профил, не е задължително да имаш лице!
"Бъдете себе си!" - и всички се занадпреварваха да излеят насъбралата се "в себе си" мръсот ...

Виновен! Така отсъди съда някога.
Разведен. Далеч от мойте мили деца!
Дали това бе моята Съдба,
или грешихме заедно аз и тя?
И започна се една Борба, ...

Дивен букет от полски цветя
днес украсява моята стая.
И става света
омаен и нов,
ухае на здравец ...

Път, трън, рана,
не зная що стана.
Гръб, лице, тояга,
напомня ми за баба Яга.
Виждам, чувствам и ухая, ...

Защо жадуваш красотата тайно,
човек добър един не ти ли стига?
Очите в синьото и в мен потапяш,
копнееш въздуха си много тихо.
Сънуваш: тъмният ни бряг разлива ...

Усмихваме се. Жалостно ридаем.
Пътуваме в безпътица. Гадаем.
Събираме, разделяме се, плачем.
Гуляем, сетне бием се, обаче.
Отново се обичаме – до болка. ...

На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...

Дори да си отидат всички думи,
назаем от морето ще си взема.
И ще напиша с моливчета лунни
най-светлото писмо - до теб от мене.
Без звук ще пея и през смях ще плача, ...

Грозна действителност,
зрееща мнителност –
грееща бдителност
в страх предварителен.
Ние сме зрители – ...

Сега ще ви разкажа за един град, който беше известен надлъж и нашир по четирите посоки на света и никой не знаеше истинското му име, дори най-възрастните хора вече не си го спомняха. Но как така, ще попитате, как нещо може да е известно, без да се знае дори името му? Ами така, всички му казваха Слън ...

На външен вид те гледам - бяла, тиха, перлено красива
Отвътре - хаос, енигма
и рок енд рол, със малко суета пенлива
Прехласнато се вглеждам, без да зная
творя ли или пък проучване ти правя... ...

- Не знаех това - усмихна се Мая. Винаги съм мислила, че брустът е най-лесният и най-малко уморителен стил. Така и не научих кроула.
- О, не! - реагира Алфонсо. Брустът е труден и много изморяващ стил. При него движенията са силно насечени и дишането е спазматично. Анаеробното дишане при този стил е ...

Ивета седеше замислена – нейният бал наближаваше скоро. Семейство ѝ не бе богато, даже никак. От година мечтаеше как ще отиде на бала с една красива рокля, грим, прическа – цялото училище щяха да видят колко е хубава. Тя и сега беше хубава. Понеже нямаше по-лъскави дрехи и самата тя мислеше, че не я ...