Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...

Животът е една божествена измама...
Затуй живеем на земята все по двама.
Така си мислим, че живота е реален
макар, че той не ни е никак идеален.
Отрязък лош и е частица от безкрая, ...

Все още сме един до друг.
С едно мълчание, което не е тъжно,
ни радостно.
Е само липсата на звук.
От друго няма нужда. ...

Знам защо е така! Защото...
Аз не знам, дали светът е мястото.
А също и точното време за нашата среща.
Но знам, че там, в теб има частица,
която е топла. Дори е гореща. ...

Само тази любов продължава завинаги,
която след себе си оставя следа,
И разбираш, че живота ти е бил напълно празен,
преди да се родят твоите деца.
Само тази любов продължава завинаги, ...

На една тоалетна чиния
седи политик и размишлява.
И само се питам, горкия,
на какво се надява?
Може би да разкрие той тука ...

На жена ми
Вихром, ветре мой, свисти ми,
заглушавай стоновете в мен,
отнеси ми спомени красиви
в мрачините на угаснал ден. ...

3. Комендантът
Никой от нашето семейство не беше говорил още с коменданта. Когато случайно се разминаваха в двора, майка ми отговаряше на поздрава му със сдържано кимване, а баба Катина обръщаше глава на другата страна и се правеше, че не го вижда.
На сутринта след първото заседание на Народния съд ...

Този град е магическа дама,
тъй красива – ефир от деня.
За очите ми няма измама –
ще поканя на среща света.
Ще отворя небесните двери, ...

Откриха чантата на Вероника на кръстовището. Беше случайно забравена на спирката.
Преди половин час тя беше тук и разговаряше с Иван и Самуил. С Иван се познаваше още от детската градина, когато той още тогава имаше навика да плюе през 10, 15 секунди. Тя много се отвращаваше от това, но пък той си о ...

Събудих се.
Извиках те по име, но не чух да отговориш.
Погледнах моето легло, но и там не те видях.
Отидох да закуся с надежда да ми проговориш,
протегнал топла длан. ...

За първи път съмнение гризе
от вярата ми, като хищник,
събуден от въпроса „накъде“
при толкоз много „въпреки“ или „за нищо“.
Дали се уморих препъвайки се в погледи, ...

Излязох днес, оцет си купих,
а гъбата съдбата пак ще подбере,
да бъдат на душата мъките по-дълги
е грижата и днес.
Излязох днес и пиката потърсих! ...

Топъл летен дъжд,
плисна изведнъж.
Едри капки – дъжд,
тананикат на листата.
Едри капки дъжд, ...

I loved the watch on his masculine hand... But the most I liked for his watch was the moment when he takes it off, while staring at my naked body... Men always take off their watches when they do something important... and tonight he was gonna do me...

Пътува бавно лятото.
По хълма
катери се лениво
с тишината.
Препъва се по синурите, ...

Февруари е странен месец. Доста негови близки хора бяха предали последен дъх именно през дните му. Като че ли той самият се променяше тогава. Слагаше някаква защитна маска, затваряше се в себе си. Ежедневието му добиваше една отегчителна гама, в която контрастът бе задължителен за спасението му. Сам ...

Стрък със златна корона
озарява земните мисли
и разхожда по небосклона
любовта, с нейните истини.
Прецъфтява часът за кафе. ...

Невъзможности, грешки - стигат ни. Толкоз!
Подхвърлени реплики. Хладни очи.
И нощи, и делници, бременни с болка.
Небето е мрачно и липсват звезди.
Светът е голям и отчайващо малък. ...

Честит 25 май на политиците, чиновниците и цялото общество!
То си е за честитене – тогава отминава трудният ден на просветата и културата.
Денят, който изисква от всички нас да се правим на празнуващи, да споменаваме с добро радетелите за знание и съзнание, държавата дори с грамоти да ги награждава. ...

>
Преструвам се, че никак не боли,
ала не мога аз да спра сълзите!
Извират те от моите очи
и ме изгарят в нощите и дните! ...

Когато любовта е на парчета,
не се опитвам да лепя строшеното...
Затварям ѝ вратата на сърцето си
без сълзи и без капка съжаление...
Навела поглед, тъжно си отива. ...

На пейката пред къщата бяха седнали дядо Ради и съпругата му. Те се наслаждаваха на топлия майски ден. Поздравяваха минувачите по черния селски път. Някои се спираха пред тях, питаха ги как са и продължаваха всеки по своите пътечки в живота. Преди няколко месеца, в края на зимата, дядо Ради беше пол ...

Колко време убихме в разговори безсмислени,
колко много минути безвъзвратно изтекоха!
Пред мечтите си страстни, неподвластно орисани,
сред вселените властни в суетата се врекохме!

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една книжна мишка с главно "К" и главно "М".
Истината е, че когато навремето майка ми много държеше да се науча да чета преди да съм тръгнала на училище, всъщност не исках да се науча. Когато се прибереше от работа обикновено ме заварваше с гузна физионом ...

За буквите днес пеем и прославяме,
наш знак и име да не го забравяме.
Блестят като звездици ярки в небесата,
същинско чудо завещано от светите братя.
На Кирил и Методий дело и на техни ученици, ...

На мнóгая лѐта...
Отново във България е Пролет
и зеленеят китните лъкѝ,
момите за Любов отново молят
и къпят се във снежните реки... ...

Вече сме в самолета. Дори да искам да се впечатля, няма да мога, защото не знам кое е стандарт и кое лукс в тези машини. Тази е малка, поне така си мисля. Той не ме пита нищо. Благодаря! Запознава ме с хората, които са там, настанява ме и след малко сяда до мен. Стягам се в седалката, тук ли ще седи ...

Търновград, завиждам на реката ти
за вечността на нейната вода.
Сребърна снага извива Янтра,
сред спомени за древни времена.
Търновград, завиждам на небето ти, ...

Пред яркото небе се взирам,
във него твоите очи намирам.
Във земята нежна се допирам
и твоите ръце намирам.
Цял живот за теб мечтая ...

Аспарух заговори над Шумен:
„Възродете ме с тихо перо!“.
За владетеля, силен и умен,
от словата създавам гнездо!
Запомнете, че те изградиха ...

Човешкият живот е една одисея от раждане до оня миг, когато застанеш с пара в устата край брега на Лета в очакване на Харон с неговата ладия... за да те отнесе към мъгливия отсрещен бряг, потънал в тайнственост...
Това ми настроение, предхождано от опелото в църквата за упокой на душата на бате Миле ...

А КЪДЕ Е ЛЮБОВТА
В средата на месец май и в началото на месец юни 2013 година получих покана от Председателя на Международните литературни срещи на КНС – Ибрахим Османбашич – да присъствам на Шестите международни литературни срещи в Сараево, а така също да изпратя мои стихотворения на сръбски или на ...

Песен, с която аз и моите приятели искаме да покажем, че колкото материален, извратен и побъркан да е този свят, ние знаем кои са истински значимите неща и се стремим към тях!