Какво да направя, когато не чуваш!
Когато не искаш да знаеш дори...
Когато говориш, че само преструвка
са моите думи изляти преди!
Когато съзираш парад от девици, ...

Люшкам се от сутринта във влака за Бургас и ту се унасям, ту се стряскам. Пътувам към любимия си мъж, който съм виждала само на снимка. Снимката е пожълтяла. Той стои едър и разгърден със зелена риза и къси гащи на фон на море. От ризата му се подава златист, окосмен тен, косата му и тя е чуплива и ...

Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...

Няма купа, няма титла но няма и тишина,
смели сме, силни сме, ние сме Червени сърца!
Още от дете ЦСКА запали нашето сърце,
и огъня гори в мен, гори и в моето дете!
Сами срещу всички и отново сме до върха, ...

Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...
Навярно всякое начало е обречено, ...

Вълните страстно бушуват,
небето все така синее.
Хората пак негодуват,
слънцето все така аленее.
Животът продължава, ...

На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което Диди и Алфонсо мислеха в момента. Обратният път беше достатъчно ...

Животът е усмивка и неволи,
преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,
и силно чувствата във нас третят.
Веднъж във сънищата си живея, ...

аз съм пазителят на книгите
писмена на много грехове
всякакви прашасали папируси
са минали през моите ръце
по Хеопсовата пирамида руни съм редил ...

Виновна си, виновна си и затова мълчиш,
по-добре така е или безсрамно ще звучиш,
мълчи виновно и аз също ще замълча,
ако ти кажа нещо жестоко ще звуча.
Виновна си, виновна с хиляди лъжи, ...

Влегувам во срце од планина
таму каде не оди секој
кога ќе заминеме
од нас ќе украдат само сенки
не враќај ми кусур ...

Да бъда себе си...!
А, коя съм аз...?
В огледалото ли гледаща ме...?
В сърцето ли,
вечно изтръпващо от преживяване...? ...

> Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...

Очаквате от мене да съм друга -
с усмивка кротка, да прощавам грешки,
да съм почти безупречна съпруга,
почти светица в образа човешки...
Очаквате сълзите да прикривам ...

Докосването на душите ни е магия!...
Някога, много отдавна, когато ни излъчи Великия Източник, бяхме сродни искри! Същества с един пулс, с една аура, с един стремеж, с една любов, с един дъх! Полетяхме заедно, в стремежа си да дарим Любовта на Великия на всичко, и всички които срещнем по пътя си! И. ...

В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. ...

За разлика от приказката ни позната
Али Баба живее вече край реката.
Когато вчера се разхождал
съзрял играещи русалки във водата.
Отсреща била пък гората – ...

Понякога съм изморен до смърт.
Дори я търся сякаш, като изход.
За миг ако душата ми без плът,
лиши виталната за мен, безмисленост -
тогава бих поискал за последно - ...

То бяха лъжи,
словесни потоци
ефирът трептеше,
червеше от срам
който говореше-чист ...

Очите на града са разноцветни,
неоново примамливи блестят,
а в уличките малки неусетно,
мъгляви сенки тихо се тълпят.
Нощта върви с полюшваща походка ...

Много гари има в света,
но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.
Много гари има в света, ...

Натежала глава,
поприведена настрана,
с поза полуанфас,
в пепелника додимява
генералски фас, ...

С хвърчащи хартийки в косите
пилея досадни фуркети.
Душата ми къдрят вълните,
а буря в очите ми свети.
Умът ми копнеещ побира ...

И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Биан ...

Тези облаци били ли са...
А аз,дали съм бил...
Кога съм бил?
Къде съм бил?
Били са облаците! ...

Ейприл влачена и бутана от тези червеи заспа.
Когато се събуди видя срещу себе си червените очи на червеите. Те бяха наредени на дървени ниши. Най - отпред стоеше десетметров черей. Той гледаше втренчено Ейприл. И тъкмо,когато щеше да погълне Ейприл, нещо грабна момичето. Тя видя един огромен клюн. ...

След теб, не прекалявах с алкохола, само два литра бира и три уискита на нощ, дори пиех уиски, когато бях на работа. Не прекалявах и с мъжете, само четирима, новия ми, един бивш онлайн, и двама нови без секс. Цигари не пушех, само по две кутии,дебели цигари... А кафе ли, малко, най-много, четери на ...

Слабост е рози да не обичаш,
заради враждебните бодли...
Глупост е да отричаш,
че от обождане не те боли...
Радост е да оценяваш ...

Даден съм ти за любов -
първо цвете в нежна пролет,
твой небесен благослов
и жадуван дълго, светъл полет!
Даден съм ти за любов, ...

Щастие е... да има кой, да ти каже „Добро утро!“,
с очи, в които грее, поникнала от здрача, зората,
да разцъфтява любовно без намек от лустро
и обгръща с обич безкрайна, палеща душата.
Щастие е... двама да поемете на утрото дъха, ...

Когато си отида от света ти -
поне частичка спомен остави!
В забързаното време на деня ти -
с усмивка пак за мене си спомни!
Не ме затваряй в прашната кутия, ...

Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...

Къщата на Вятъра...
(моряшки истории от кръчмите)
... разправят в кръчмите крайбрежни
когато ром се лее вечер
и свадите са неизбежни: ...

Наяве ли сънувам? Всъщност, сън ли е?
Или отново те измислям в моя свят -
тъй често ми напомнящ със прискърбие,
че чувствата ми само се четат...
Но няма да ти дам от тези думи. ...

Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...

Животът е една божествена измама...
Затуй живеем на земята все по двама.
Така си мислим, че живота е реален
макар, че той не ни е никак идеален.
Отрязък лош и е частица от безкрая, ...