Обвивка прекрасна -
така се захласнах,
че вятърът спря.
В непрогледна тъма
подгони ме звярът ...

Колко е хубаво, когато вън вали,
очите си затваряш и се вслушваш във молби..
Молбите на цветчетата за още една капка,
молбите на зелените треви и на дръвчетата,
молбите на всичко живо на земята, ...

Сърцето ти е къща на ужасите,
пред вратата му надпис:
„На своя отговорност влизайте”,
вътре е пълно с призраци
на предишните ти възлюбени, ...

Особено обичах да чета описания на дъжд,
Дъжд- древна спокойна сладка дума, носеща мокрото дихание
На различните
Мокра плът
Мокра коса ...

Доизносвам последната риза,
няма копчета. Само илици.
Побелялата младост е в криза,
или лудите в мене са птици.
И живеят на Марс. Ретрограден. ...

Такава лудетина е моят УМ...
Тихо в ъгъла не обича да стои.
Работи безспирно, тихо или с шум
и планове зад гърба ми често крои.
Понякога е възхитителен жребец – ...

Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Час пик. БМВ-то пълзеше от задръстване в задръстване. Владко възбудено разказваше от задната седалка как днес ги карали да вземат по една дъска и да се пуснат от единия до другия край на басейна. Радо му хвърляше поглед в огледалото и му се усмихваше.
- Татко, мама каза да минеш да й платиш курса по ...

СЪДБА ОРИСАНА
Съдба орисана е... да те обичам -
вятър... плачещ в моето сърце.
Ръка, която сънищата ми облича
с погледа на най-любимото лице. ...

съвършенството
в изкуството — стъпка към
съвършен живот

Поете, ще се взра в душата ти ранена, ще те обърна пак към мисъл съкровена.
Четиристотин петдесет и девет години, седем месеца и деветнадесет дни ни делят от деня, когато меланхоличният ми ежевечерен кошмар беше най-безпардонно прекъснат от моята сладка леля Ели. Онзи вой на койот накара крехките ст ...

Бледа следа
Не живея с двоен стандарт
мисълта ми не разкъсвам на две.
Не вярвам в играта- хазарт.
Съдбата ми никой не взе. ...

дар от морето
дъгата се събира
в мидена черупка

Докосването ти не бе необходимо,
исках нещо по-трудно заличимо.
Открих и взех го без да те допирам,
без телата ни да консумирам.
През теб част от себе си намерих. ...

Приятелството си отива.
Дори това от първи клас.
Всеки има си кусури-
и ти, и аз.
Приятелството си отива, ...

/от Мария за Андре Рию/
Ще се стрелнат вихърни рисове
над блатисти горички усойни.
Андрей Бели
Червено-черно болеро през кръста. ...

Озъртам се назад
Минало крещи
спомени дамгосват
моля те, прости!
Младостта е буря ...

Жената храм за мъжката душа е!
Обичана, отричана, желана!
Във нощите любовница мечтана,
тя като цвят през пролетта ухае!
Пред нея падали са на колене, ...

Очите ми изпиха жадно мрака,
окъпаха се в утринна сълза.
Не ме боли, аз знам че ще ме чакаш,
закърпила ранена светлина!

"Зузана" – прошепна Павел сам на себе си и облиза устните си, като че ли предусещаше какво ще му се случи по-късно вечерта. Но всъщност го правеше по навик. Жената с която трябваше да се срещне, много ясно му беше писала на месенджера : "But no seks" ( но без секс), и той не таеше големи надежди да ...

Задръж любовните си насекоми
и гледай личните си дяволи.
По тъй, неписани закони,
е писано да сме се нямали...
Дали в стомаха - пеперудите, ...

Пълзиш под кожата ми,
като отрова си попила в плътта ми.
Объркан съм в съзнанието си,
изгаряш сърцето ми.
Когато се погледна в огледалото, ...

Инструментал. Китари и клавир - Юрий Радулов

Тежко е да си сред злото,
без надежда и без цел,
търсиш пътя към доброто
и се движиш в обществото,
но светът му не приел. ...

– 1 –
В покрайнините на едно предбалканско село се шири Деветашкото плато, на дъното на което, необезпокоявана от никой, си тече река Осъм, а от двете ѝ страни – стръмен скалист бряг. Нарича се яр. И на едно място ярът поема и рязко се завърта почти на 90 градуса от реката, а тя продължава да си теч ...

Mit deinen blauen Augen
Siehst du mich lieblich an,
Da wird mir so träumend zu Sinne,
Daß ich nicht sprechen kann.
An deine blauen Augen ...

Музика и аранжимент: Иван Дракалиев
Китари: също
Гост музикант на цигулка : Маркар М.
"Контури от миналото" 2019
#track#5

Ръцете му се бяха сковали от студ.
- Студено ли ти е? – го попитах
- Не, не ми е студено. – отвърна, разкривайки бялата си усмивка – Просто съм гладен като вълк. Не ти ли остана още един сандвич?
Продължение 2-ра част
- Защо се смееш? – попита ме мъжът, а на мен за малко да ми излязат и сълзи. ...

Завесата падна. Мая се прибра в къщичката за реанимация, а Алфонсо се изкачи на бегом по стръмния баир над плажа до станцията, в която пребиваваше на почивка. Щеше да се отдаде на дългите си тренировки на спортната площадка зад училището. Да играе на висилка и на успоредка, а после да направи втория ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
"Контури от миналото" 2019
#track#9

Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"
Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко стана толкова набързо, като в амерички хорър. На майката - измъчена жени ...