Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.7K резултата
Не те познавах
Всичко става без причина, не планувано дори
да се срещнем двама с тебе малко призори.
Сякаш кукловод с ръка мене контролира,
а изчезващия мрак, маг картина моделира.
С приятели в бара и с по питие в ръка ...
Болно му беше да я гледа такава хубава.
Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...
Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...
А времето лети, не спира!
Не чака нито тебе, нито мен...
Истории и съдби преплита,
не ни оставя време да се разберем...
От своето никой не отстъпва, ...
Глава шеста
Истина ли е, че боли така
Ден 1-ви (неделя)
Сутрин е – първата, откакто времето спря. Лежа си и гледам тавана. Завладяна от печал, нямам желание за нищо. От вчерашната жена не е останал и спомен. Времето все още е Сега. Трябва да стана, да потърся начин да оправя бравата, или да намеря м ...
Колко пъти ме лъга, Любов...
Колко пъти сърцето разбива.
Колко пъти във този живот
плахо вярвах: ще бъда щастлива...
Знам... И този път просто минаваш. ...
Боли ме гърлото.
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...
Не Папа, даже Господ тук да слезе,
не ще проблесне с чиста светлина.
Душите ни – заключени в кафези
сърцата ни – от каменна скала.
Умираме от кеф да се делиме, ...
Прости ми, все така разбиращ,
че отново аз за него плача.
Прости ми, че в прегръдките ти топли
мисълта за него сгрява повече.
Ти виждаш неговия образ в мен - ...
Както е казал Ерих Кестнер: „Всичко си има край, само саламът има два края“.
Та и на нашето пътуване един ден дойде краят. Пак с нискотарифната авиокомпания. До летището отидохме с влака. Така пътувахме с автобус, трамвай, влак. Видяхме градския транспорт в разновидностите му, само за такси пари не ...
Излязох навън.
Необичаен вятър се изви,
има нещо странно в него.
Сякаш ще направи нещо,
сякаш ще доведе нов човек или пък ново събитие в живота ми, ...
Забързани във времето забравяме
за другите, тез същите който ни подкрепяха!?
Какво са те... пионки на забравата
хора без лице, подръжници на нечие величие
Тез същите който с нас деляха химия, перо ...
И изведнъж сякаш загубена се почувства намерена. Намери я не кой да е а той, точно той. И сякаш от нищото се появи, дойде, издърпа я, накара я да се усмихне и да забрави за всичко лошо. Ами очите му какво можеше да каже за тях? Можеше да говори с часове за тези очи. Дълбоки, чувствени, очи, които я ...
Всичко започна в един горещ летен ден преди почти осем години. Аз и братовчедка ми си играехме в двора на къщата, когато баба ми се прибра от работа и каза,че има изненада.
Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, ч ...
Той свиреше, а подлезът бе зала.
Публиката - мрачни минувачи
и котка улична - заспала,
скъсан лист с контролно от задачи...
Свиреше и сякаш бе в Ла Скáла*. ...
Люлях ви с прекършени крила.
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отварехте от сън сладък очи.
Никой от вас за миг не разбра, ...
Затишието преди буря. Колко шаблонен израз и колко неизменимо истинен.
Моето затишие продължи седмица. Сега съм във вихъра на буря, за която не бях готова.
Търся утеха в крачките си под смрачаващото се небе.
Колко често в затишието решаваме, че може би бурята ще ни отмине този път..Точно когато го п ...
Този свят се крепи на доверие,
уловено във вятърни мигове;
оцветено митично поверие,
затвърдено от залез над нивите.
Този свят се крепи на прегръдка, ...
Завръщане на Боговете...
Астероид с форма на Витлеемската звезда
мина покрай Земята точно на Коледа: 25.12.2018 год.
Факт от информационните агенции
... Животът ни (Обезумял тотално!...) ...
Гледам, че от разказа на Сенд тръгна една епидемия, която и мен ме зарази. Благодаря му за идеята, та ето и моя вариант на български чат.
Жега. Скука.Петък сутрин. Трите неща, които най-мразя. Седя в офиса с лице срещу вентилатора, който бръмчи като двигател на „Боинг“. Не помага особено, затова с и ...
– Тези перлени обеци, май не ги носиш вече, а и изглеждат доста стари? Защо ги пазиш?
– Защото имат най-невероятната история, която ми се е случвала. Колкото пъти ги погледна, си спомням онзи ден (сякаш беше вчера), в който изгубих едната и сънувах още същата нощ, как я намирам – едно към едно!
– На ...