Вселената, говорят е безкрайна
и с глупостта човешка е така,
а любовта е сляпа, не е тайна
и лудостта я води, за ръка.
И колкото уроци да научиш, ...

Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота. ...

Кожата ти е толкова хладна
въпреки жегата вън.
Само капките пот са роса
по сърцето ти.
А аз изгарям от любов. ...

16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...

Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...

Ще затворя очи
и теб ще зърна,
да видя онзи блясък,
с който ме прегърна!
С твоята усмивка ...

и тази нощ
и всяка следваща след нея
кръвта във вените
трепти в безличен ритъм
до онази нощ, ...

Какво да се прави, не ставаш!
Не влизаш в калъпи и правила,
Светът е измислил конкретни представи,
рамки, окови... такива неща.
И който е с нещо и някак различен, ...

Не променяй своя план,
няма идеално време,
ще окаже изигран,
риска, който не поеме.
Всеки час, секунда, миг, ...

От очите ти капят неспирно сълзи –
преживели са пясъчна буря
или може би жарещи летни лъчи,
сякаш слънце в тях дръзко се втурна?
Ако не е така, то очите сълзят ...

Колко те обичам и за тебе ме боли,
разумът отрича, но сърцето не греши,
колко те обичам и до болка липсваш ми,
лудо в мен сърцето бие, радостта си няма
как да скрия, щом погледна аз към теб, ...

Появява се. Изчезва за миг.
По-красива от вселената ни
и по-топла от милувка на сън.
С бяла роза скрива снощния път.
Няма смисъл да измислям света. ...

Какво пък...
Оставям Ви една сълза...
Само една сълза!
Не я делете!
Тя е на всички ви! ...

Не може да плашиш скитникът с път,
нито ленивецът с легло.
Не си прави, не си прави труда!
Така е днес... Било е някога, било...
Не може да уплашиш ти лъва, ...

Ти си моето тайно обичане.
Ти си моята скрита мечта.
Ти не знаеш, но аз те сънувам,
с бяла рокля сред росна трева
и в косите ти черни палувам, ...

По нотите разбрах че си красива!
На пръстите по нежни петолиния.
Ти топло галиш ласката сънлива,
а аз съм ключът сол и ватерлиния.
Зачената от залез магнетичен ...

Мечтател аз да бъда
с интересна книга във ръка,
да разлиствам лист по лист,
за да се пренеса в реалността.
Мечта си имам и то голяма – ...

Добро утро, лято.
Рано днес се съмна.
Ухаеш на липи
и капчици, дъждовни.
Лято пеперудено, ...

Ах, море...
Обичам, живея понякога плача,
друг път се смея,
тя е тук – дива и понякога спокойна,
тя е тук – ранима и понякога бойна. ...

Два бряга - между тях река,
която между нас протича...
Кои ще могат да отрекат,
че с тебе още се обичаме?
Над нас облаче пълзи ...

В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.
Не заспа, не сънува капчук, ...

Човече, ти, който забързан вървиш
и сутрин, и вечер молитви мълвиш.
Ти в църквата палиш дебелите свещи,
а твоя дом – пълен с най-скъпите вещи.
И работа имаш. Върви ти по мед. ...

Когато слънцето угасне
и вечерта раздипли балдахин,
когато вятърът въздъхне
и те поръси с шепот син,
тогава става някаква магия ...

Душата ми е струна...
(моряшки лирични миниатюри)
*
Душа, запей любимата си песен,
в дует със океанските вълни ...

22.06.2019
Кахър...
Имаше кахър Евлоги от известно враме,
явно,че заплетен беше,даже нерешим...
Ходеше замаян..Остави нещо, пак го вземе, ...

-Янче, Янче-е...
Минчо, застанал на прага на Янината спалня, внимателно опитваше да събуди спящата си половинка, шепнейки името и. Облечен в горнище от пижама, което въпреки, че стигаше почти до коленете му и бе поне три размера по-голямо, не успяваше пълноценно да покрие върлинестите му ръце и приз ...

Незабравка...
Защо е тъжна Хера тази вечер?...
Защо е този гняв необясним?...
Защо събира бури отдалече
и яростно ги блъска във Олимп?... ...

Луната е заспала, спи светът
и тихо вятърът тревата кóси.
Нощта ни е покрила с мъртва плът
и задава своите въпроси.
Пустотата е запълнила ефира ...

Как чувствам се изгубена
А жадувам да бъда намерена
Да ме намери някой
Който знае какво означава да си никой
Да знаеш, че си любим ...

Сърце, ти си нежна, плаха кошута.
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен.
Разтуптяваш се от поглед, целувка. ...

Когато не мразиш, когато обичаш,
душата ликува, сърцето трепти.
Макар и в доброто до край да се вричаш,
ще бъде борба и дори ще боли.
Защото да мразиш е лесно, и много ...

и колчем всички
Бòгу посветени сме —
сме и спасени

1. Няма да моля неволята. Полетът е във волята.
2. Когато лъкът е цел, целта е стрела – бумеранг.
3. Във всяка част на пътя имаш избор – да продължиш напред или да се върнеш назад, с изключение на началото и края. Освен ако не си на Околовръстното.
4. Призрак броди из Европа, призракът на популизма. ...

Тя тежи
с болката в нея
изплакана
от ранено сърце
пропита ...

Косите си на слънце изрусили,
на вятъра под галещите пръсти,
превиват се житата изкласили.
Пристъпва юли бодро и чевръсто.
По стъпките му маковете греят, ...

Събуди се, мое ценно утро
и отпий от капките роса.
Не заспивай!
Остани за мене будно,
отведи ме и отвъд света. ...

една страна
в една война небивала
надви
с победа
отрезвителна — ...