Превод от японски
Серенада
1.
Безсънните нощи продължават да ме преследват,
бих искал отново да те видя. ...

Истината на Фасула в полетът на Двулевката.
Нашите се разведоха като бях малък. После всеки от родителите ми се задоми втори път. А аз последователно живях известно време ту при единия ту при другия. И така стана, че съм роден в един град пък после се оказа - съм живял в два други. Може би и за това ...

Преди един месец, а може и повече... Всъщност, може и по-малко да е, не искам да издребнявам, измервайки времето. Неговата работа е да преминава. Може и да го меря, може и да не го поглеждам даже, то пак ще си премине неизмеримо.
Та да се върна към историята. Беше ме изгризало времето като ябълка и ...

Наближава полунощ. Излизам на терасата. Мъглата под нея прилича на бездънно бяло езеро. Уличните електрически лампи просветват, като златни рибки излезли на повърхността на езерото, за да изпълняват желания. Всички хора вече спят. Помислих си: "Сигурно тези златни рибки изпълняват желания само насън ...

В банков офис влиза леко почерпен клиент и държи писмо.
- Добър ден, господине, с какво можем да Ви помогнем?
- Получих това писмо, разбираш ли, нещо съм имал да Ви давам?
- Дайте да видя, така е, сметката Ви е на червено, уведомен сте да внесете дължимото, за да не се закрие служебно сметката.
- Ко ...

I
Луната със сиво лице,
в разкъсана облачна
риза,
по хълма полека ...

Къде съм? Какво съм? Защо съм?
Дали тук съм или в Безкрая?
Дали звуците чувам от Рая
или Адът леден опитвам да опозная?
Защо се съмнявам дали съм щастлива? ...

В мъгливото
утро стърже лопата.
Някой чисти сняг...

В средата на декември, улиците бяха пълни с весели хора. Магазините светеха привлекателно. Деца се радваха на изпълнените от родителите им желания. Всички бързаха в очакване на празничните дни. Вървха с пълни чанти и неволно блъскаха някой, който се луташе без път и посока. Извиняваха се или просто ...

Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ДЕСЕТА ГЛАВА ...

Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...

- Вратата блокира, не мога да изляза! Имам клаустрофобия...
Един вътрешен глас:
- Затвори очи и си представи, че вратата е с дръжка!
- Да, но е заключена!
- Извади ключа от джоба и я отключи!... Така... дишай спокойно... ти излизаш... пред теб - една широка слънчева поляна, хоризонтът е безкраен... ...

Разкъсах дрехите си в утрин луда,
разкъсах и душата пуста в мен.
Не изтърпях обвивката и́ груба,
дори до безсъзнание сломен.
В ума ми се разбиват сто камбани ...

Дарители на слава и на чувства
дарители на святост и любов...
Отчаяни свидетели на време...
а може би и на живот!?
Самотници... Служители на Бога ...

Провинение - порицание,
поощрение за старание,
два свята различни,
на сълзи и радост.
Престъпление - наказание, ...

Когато клепачите тегнат в безсъние нощем,
отново се вкопчвам в неизречени думи.
В тихите стъпки на избледнели следи.
Лутам се в пясъчни замъци и търся
незалостени врати. ...

Днес във стаята изгря
Коледната ни елха.
Сто играчки и гирлянди
заискряха диамантно.
Вижте колко е красива, ...

Художник съм . Рисувам
по платното младата лоза,
извила тяло, зажадняла,
а аз наливам с четката вода.
Разлисти, пукнаха листата – ...

Китайска капка тялото пронизва
и всичко разрушава вътре в мен.
От размисли душата ми подгизва –
в неистов гняв на мрежите съм в плен.
Не е виновен никой с чуждо име, ...

ПАКОСТЛИВАТА НУБЕ
- Бабо, бабо, кажи ни какво видя на тази екскурзия, ама всичко ни раз-кажи!- настояваше Роси.
- И с големи подробности!- не остана по- назад и братовчед й Виктор.
- Добре, добре! Видях неща, които не могат да се разкажат, някога и вие ще ги видите и ще разберете защо.
- Как така, т ...

Беше вечерта на 23 декември. Снегът кротко се сипеше от небето и придаваше мистичен изглед на пясъка на фона на пълната луна. Да, къщата беше на брега на морето и бе цяло чудо, че изобщо вали сняг. Може би за това всички се радваха толкова много. Да, и празникът наближаваше, но някак си морският въз ...

- Какво да ти кажа… саените не сме от на добрите и мили същества. Честно казано, ние бихме били последните, с които чуждоземци ще се свържат. Толкова сме покварени… - каза Кейран иронично, палейки лулата си.
Той стана от така удобният му люлеещ се стол, направи няколко крачки и отиде до библиотеката ...

Вече ми омръзна да чета зодиаците. Улавям се, че търся в тях решения и отговори. За твоята липса в дните ми. И Мълчанието в нощите. Изморих се хиляди въпроси на себе си да задавам, да чакам знаци и отговорите им сама да си разкрия.
Някак не е честно така. Отново съм поставена под нечия зависимост. А ...

Аз цялата съм снопчета тъга.
Превързва ги в букет далечината.
Ако не се взривя, не се взривя сега,
ще ме прегърне пакосникът вятър.
Напусто се оглеждам нежно аз ...

Чудно е да окъпеш поглед, рано сутрин в розовата долина на небесната шир. Да зинеш неусетно с уста и да не можеш да се нагледаш на тая хвърковата млечнобяла чета от облаци, накацала около билата на планината. И дали пазеха няколкото параклиса по върховете, вярата на хората, или очите на Бога, никой ...

Повиках те от тъмната си бездна,
в която бях затворник на смъртта.
Яви се ти и с любовта превзе ме -
едно дете с неземна чистота.
Възкръснах от косите ти вълшебни. ...

Студенината плъзна по тялото ми. Стъпалата, дланите, устните се гърчеха под мраморните плочки в банята.Мокро е,осезаемо хладно.Кръвта изстива постепенно в жилите ми.Умирам ли?Какво е болката? Само физическо усещане? А духът? Ах, той е още в тялото! Успокоявам се отново. Зрението обхваща част от стар ...

Залезът повика вечерта
и се скри във нейните къдрици.
Своя влюбен принц прегърна тя,
засияха звездните зеници.
А луната нарисува пак ...

Глава 21
Когато отворих очи, напускайки видението, Виктория тъкмо казваше нещо. Беше прекъсната от рязкото ми поемане на дъх, когато мисълта за леля ми и за плановете на Лидера изпълни съзнанието ми. Измести с трясък всичко от там. Виктория млъкна в средата на изречението си.
-Видение? – попита ме т ...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...

И през зимата може да се случи -
пътникът да спре пред твоята врата.
Ако е ангел - ще носи светлина
и твойта доброта ще се отключи.
Да срещне тебе - дълго той е чакал. ...

"Ти си черешовите небеса..."
М. Карбовски
Ще се взривят черешовите небеса
и върху него ще се сринат-
повярвал в най-голямата лъжа, ...

Нощта огъва сребърни вихрушки
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким ...

Не ме оставяй сам,
птиците отдавна отлетяха
отнесоха със себе си
Надеждата
скрита под перата ...

НЯКОЙ ЧУКА
-Някой чука!
Идвам, идвам!
Старият стол отронва въздишка.
Подът жаловито поскърцва. ...

Само в него имам покой,
Единствен си, Исусе мой,
Близо ти до мене стой,
Аз ще бъда вечно твой.
Ти си моето сияние, ...

Писмо до Бог
Боже, докога ще ме боли?
Вечна ли ще бъде самотата?
Докога душата ще скърби
на търсещия Истината свята? ...