За Времето...и Летоброенето...
(опит за обяснение на Необянимото)
Летоброенето, което сме измислили
е неуспешен опит Времето да впримчим,
а тайнствата му някак си за да изчистим: ...

Беше топъл майски ден.
Слънцето целуна хоризонта.
Срещата между теб и мен...
Но защо е само топъл спомен,
който е в изтерзаната ми душа... ...

Аннализа Скароне & Мистър Рейн - Бъдеще
---------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Mario Fanizzi, Annalisa Scarrone, Daniele Lazzarin (Danti) & Mattia Balardi (Mr. Rain)
----------------------------------------------------------------------------- ...

Беше обикновен ден. Слънцето яко жареше, по улиците нямаше жива душа. Кучетата и котките се бяха изпокрили на сянка, дори квачката беше прибрала цялата си челяд. Мъртво време. Удобно за пъклени дела.
Пред кметството спря огромен джип. Няколко души стъпиха върху горещия асфалт и огледаха селският мег ...

Малкото Мими е само на годинка и нещо, съвсем наскоро проходило мъниче, отдадено вече на житейската си мисия непрекъснато да опознава света.
Днес ще го опознава натесно, защото времето е досадно дъждовно и искаме, не искаме, ще прекараме у дома.
Малките крачета непрекъснато щъкат напред- назад, Миме ...

Дори и седем дена
и седем нощи да сме тук-
съдбата ни не ще се променя.
Затуй, Командире, не издавай звук!
О, Господарке огорчена!? ...

Загребвам пръст от мъртвата земя,
в която са погребани безбройни спомени.
Сподавен глас, хриптящ в нощта,
раздира тихата агония.
Блещука там сама звезда, ...

„Муц-Муц-Мууууц!”
“Мяу-Мяу-Мяяяяу! И символ: „Точка, точка, запетайка, права резка завъртулка...“
ТРЯЯЯЯЯСС!
-Оу,офф! Какво става, бе?!?!- Средностатистическият мъж в отдавна преминала средна възраст излезе внезапно от налегналата го дрямка! В кулоарната тишина, пропиваща въздуха на високотаванното ...

4. Среща ме съдбата
Живя край мен с усмивка закачлива,
с добра душа бе – с другите вежлива.
Любов очаквах, гледах те в очите...
Но ти мълча – безрадостни са дните!... ...

Получих букета ти
от слепи, студени надежди.
И докато още свежееше,
три пъти назаем държах
копнежа ти в пръстите. ...

/откъс от роман/
Белла взе ножа от герана, постави го на масата и с бързи крачки се отправи към къщата.
С влизането се похлупи на леглото и заплака. За кой ли път плачеше? Целият ѝ живот бе преминал в труд и сълзи. Останала бе без майка още на два месеца. Как би могъл баща ѝ да я отгледа? Чакат го н ...

За любовта готови сме на всичко –
да скъсаме окови и печал,
да предадем най верните другари
и себе си да хвърлим във печал.
Дали си заслужава да гинат светове, ...

Празна маса, в пуста стая
и бутилка с чаша,
плуват в дим цигарен,
тъжен поглед
и въздишка тежка ...

Понесени като че ли от въртележка,
животът ни събира и разделя..
залъгва ни или мечти красиви дава,
и ний ги следваме докрай като повеля.
Стараем се да бъдем все достойни ...

Не знам какво да кажа
казах ме си всичко в онзи ден,
когато за последно се видяхме
от тогава много време мина,
но днес съдбата пътищата ни пресече ...

Глухо пукат съчките и огън
пак насън безмилостно ме мами
да нагазя в черното, но колчем
плахо коленете си изправя
чувам благо изворче да гука ...

Отломка, мятаща се из водата.
Листо, подухвано из небесата.
С душата ми, разкъсана в съдбата -
вървим по своя път към светлината...
Препъвам се във твърде много грешки. ...

омраза
се римува
с проказа
Спасител!
е за двете ...

Едно яйце се търкаля на паважа.
От "сой" ще кажа.
Беше синьо - позеленя,
сега в червено засия
Отново с приготвена кесия ...

Когато залезът се къпе в пурпур
и поръбва облаците със златисто,
когато слънцето лице си скрие
зад планината с тъмни листи.
Ветрец вечерен, кога повее ...

Като пукната пъпка на майска зора
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе ...

Минималната пенсия взима тя.
Не, "патриоти", не мога да ви простя,
че излъгахте тази жена.
Да, това е бедна страна,
но вашите министри, депутати ...

За последен път отваря се вратата.
Догаря огънят, запалената свещ.
За последен път протягам си ръката,
своята да подадеш...
Последен шанс или последно сбогом? ...

Кога да дойда?
Не отмествай плочата,
изпрати ми гарван!

(Момче)
Малко раче, малко раче,
де си тръгнало така?
(Рак)
На разходка, на разходка, ...

Косите си мокри разплете
и спусна ги, чак до земята,
дъждът. И уми си ръцете,
подмамил лъжливо Луната.
Защо го последва послушно? ...

Среща
Пускам котва.
Ето тук.
Стоя. Ще чакам!
Очевидно е, че ...

> Сърцето не поумнява.
> Колкото и пъти да го излъжат,
> то ще се разтупти за някого отново.
> Джордж Клуни
Не се научи! ...

Александър: Точно тази вечер – не. Исках да бъдем двамата. Да си поговорим по мъжки, както се казва. Та така. Значи-и-и... си припомни истинските зими.
Мартин: Точно такива зими като тази, са в спомените ми от ученическите години, когато студовете бяха толкова сурови, че се налагаше да ни пускат в и ...

Ей така стоим си двама пред морето, с границите
на душата и чакаме някой нещо
да продума, но уви страха ни надделява.
Стоим и чакаме да се прекършим и да каже някой
какво му е на душата. ...

Да се влюбиш през зимата,
напук на студа!
Да отвориш сърцето си,
когато всички затварят вратите!
Да оставиш душата си да полети, ...

Изгубен в гъстата мъгла
Все притичвам напосоки
Със замъглена и глава
Влизам в адове дълбоки
Напреде само тъмнина ...

Цигулки засвириха в нощта,
под звездните липи, изгря светлина.
Нощта къпеше се в цветя,
край потока на любовта.
И там седеше влюбена жена, ...

Дали сънувах...Или беше истина...
Една любов пресече моя път...
Като магия. Като бяла приказка.
Като светкавица. И като гръм...
Като въздишка на звезда умираща, ...

Ден 3-ти (вторник)
Ако така продължавам да не мога да спя, ще заприличам съвсем на зомби. Карам на кафета и кола. Днес си взех сандвич, също и ябълка, но си ги гледам на бюрото и дори не ми се протяга ръка да ги взема, а пък да дъвча… Докато чета сценария на Чан, всичко е някак наред, дори ми харесв ...

Седнах на пейката и си отдъхнах. Цялата бях потна. Десет километра не бяха малко. От другия край на пейката стоеше около петдесет годишна жена, която плачеше. Салфетките и бяха свършили и аз и подадох моите . -Вземете. Мога ли с нещо да ви помогна? -Благодаря –каза тя и ги взе.Очите и бяха толкова п ...

Ще дойде времето, когато
най-после ще ги прочетеш -
онези стихове, в които плаках
от всичкото ти необичане...
Тогава ще си по-самотна, ...

Последната книга...
на Иван Гранитски
Приятелю!... Издателю!... Поете
и по неволя воин-философ,
каква ли зла поличба ни засмете, ...