Нима трябва да заключвам сърцето си,
когато излизам, зад стените на дома,
а вечер да го взема подло в ръцете си
и го оставя да вие пред мойта врата?
Трябва да вържа крилете на съвестта си ...

Дъжд се лее, слънце грее,
бяло агне вънка блее.
Дъжд вали, дъга блести,
бяло агне се върти.
Скача, рипка под дъгата, ...

Планината Рила гневна се навъси
мята пощуряла мълнии навред.
Сякаш пъди чума - бие по дома си.
"Спри се, мари Рило, ще погинем с теб!"
Рила ни не чува.. Гръм да я удари! ...

Думите на Инес ми заседнаха в гърлото. Не можех да
преглътна, нито да кажа дума. Толкова истински… Това малко дяволче
можеше да ми разтупти сърцето. Като кажеше нещо такова, се
смайвах. Господи, какъв късмет имах с нея!
Утрото настъпи и не можех да отлагам повече. Оставих Инес ...

I
Огън и слово.
Знаеш ли, че още боли?
Ако имах очила
за нощно виждане на души, ...

Колко изписах за красотата на очите ти
Колко изговорих за онзи твой поглед
Сега всичко се побира в едно изречение
Кафявите ти очи,
Гледаха мен, ...

Хич не е лесно да ги озаптиш,
с онази непокорна, дива алчност.
– Ей, тук има местенце празно, виж!
– Той, плажът се е ширнал до безкрайност.
– Сега ще построим един хотел! ...

Аз, морето и нощта...
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта
изчезна в падащия мрак... ...

El Camino…*(Пътят...)*
– Животът ни, какво е!?...
В Блуждението свое
не е ли Пътят стръмен –
проблясващ или тъмен?!... ...

свят във време на
душевкостяване пред
ад изправен е

лунната пътека —
като
обич — крехка

Когато слънцето един ден проговори –
гората бе потънала в тишина.
Не можеше тя да се престори –
узна първа за голямата новина.
Трепна и бързо се разтревожи – ...

14. Тайфата
Елеонора подцени „Чико от Порто Рико”. Песента стана много популярна, пееха я по концерти, в ресторантите, звучеше по радиото, дори и Леа Иванова я включи в репертоара си. Ние, децата на народни врагове, също я харесвахме, и не само заради мелодията. Защото едно е да разучаваш в час по м ...

Време има всеки живот.
И също толкова няма.
Време, в което да бъде добър
или лош,
или просто да диша за двама. ...

Нека други потъват в подвижните пясъци
на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване, ...

Напоследък ми е някак счупено. Няма конкретна причина и все пак има. Явно, по най-уязвимите ми сетива се трупат дразнители. Лоши дразнители. Защото има и добри, но мен ме тормозят лоши. Дали защото имам повече свободно време и се вглеждам в поведението на околните, дали защото не мога да си мълча и ...

Размишления за това, че човек се влюбва като глупак - независимо на колоко години е...

посветено на представлението "Живак",
на Здравко, Снайпера и
всички знайни и незнайни герои с Живец
И отново "Живак" ме връща
във време мило, като в бащина къща. ...

Като метличина в полето,
очите ти ме зашеметяват,
преследват ме и ме обричат.
Толкова лазурно сини,
очите ти ме обожават... ...

Мой роден град, мой хубав град,
сърце ме тегли, тегли ме назад,
сърце ме тегли, тегли ме назад.
Назад в годините,
назад при роднините, ...

Отивам си по малко... Ден след ден...
Нали така устроен е човекът...
От раждането му е отредено
към залеза си да върви полека...
Назад поглеждам. Жалко. Не успях ...

Ревнувам те от тези древни стълби
целуващи в нощта уханна ходилата ти!
Ревнувам те от влюбените гълъби
трохи Любов кълвящи от ръката ти...
Ревнувам те! От черните ти прашки ...

Това се случи доста отдавна, когато Доротея още живееше в дома в Широка лъка, параклиса имаше още един член – леля Вяра. Жена на средна възраст, млада майка, отгледала и двете си деца до пълнолетие, жилава и борбена. Тя и Симеон бяха менторите на младата Дора, те я въведоха в онзи необятен свят на з ...

Старите кладенци на пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните – ...

Само тя
Ми остана
След теб

Дали си чувал, що е то обичане,
не днешното, пришито със конци,
обичане, което е в душите ни,
смирено там живее и мълчи!
Усещал ли си някога, че вярваш ...

Не се предавайте
Не се страхувайте
Братя мои
Дръжте се за ръце
Един другиго ...

Цилиндърът от теб,
буталото от мене
и ето ти двигател
с вътрешно горене.

Нечовешки, човешка е кризата,
ти и аз вече ние не са,
но във лявото джобче на ризата,
още кътам две-три чудеса.
И в очите ти скритo виновното, ...

През всичките любови те прогледнах.
И сякаш съм те търсил съвършена.
Помислих, че загубил съм безследно,
очите си от взор тъй, наранени.
Написах те преди да те предскажа. ...

Късмет
И пак играха в Митьови на гол покер. Пламена харесваше тази игра, беше готова да се съблича, но...
Този път не й вървеше на карти... Печелеше...
Страх
Цяла нощ пазачът на сексшопа обикаля магазина, внимателно се оглежда, редовно проверява всяко ъгълче, не си и помисля да угаси лампите... ...

Събота. Отивам да си тегля пенсията. Свършвам работата бързо. С кеф. И в този момент влиза жена…
Как да ви я опиша… Жените от малки се самоопределят – още от пети-шести клас. На две групи. Мацки и лелки. Тая беше типична лелка.
Направих едно добро дело. Казвам й:
- Госпожо, не може…
Тя тъкмо е цъфна ...

Съмнителен е този дъжд след жегата.
Тъй неочакван и недоверчив.
Копае кладенчета във земята -
крие си главата,
за свежест уж дошъл, а се изнизва лих. ...

Нарисувай ме с мълчаливи усмивки,
не с четки и с цветни бои.
Нарисувай ме както рисуват се огризки
на парче душа, която боли.
Нарисувай ме такава тъжна, ...