Дори да падна на колене,
да шепна колко твоя съм още...
Да моля мъничко за време,
като скитница бездомна нощем...
Дори да чуеш,че те искам ...

Ще бъда кратък като живота и нетъждествен като смъртта, обещавам.
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...

Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха почти бебета, но вече май са достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.
Един ден трите бяха на поля ...

Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...

София, виж романса днес,
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.
Настана грохотна тишина. ...

Безкрайно равновесен е денят,
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим ...

И чупя метлите хармански,
в гърба на живота и пак,
и точно защото е лански,
не жаля за ланския сняг.
Издрала на тръни ръцете, ...

По наследство от дядо ми и баба ми имам част от къща в с. Жеравна. От малка през лятото прекарвах незабравими дни сред красивото планинско селце. От чардака на старата ни над 100 г. Къща се открива прекрасна гледка на юг към Стара Планина, на изток към Добромерица. Така се нарича боровата гора. Първ ...

Колко ли кармин събира залезът на лято бяло,
че от лъч един всемирен пламна чувство отболяло!?
Колко ли лазур прикрива облакът на вятър бурен,
че небето се разкрива в цвете никнало зад бурен!?...
Колко още равно злато ще посяват слънчогледи, ...

Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...

Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...

Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...

стихотворение —
благословено е
Богообщение

жена с крила а как боли от нея
сърцето плаче като слон
умът не иска да е с нея
а душата прави и поклон
правдиво ли е да я искаш ...

Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...

Пътуваме за да забравим..
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...

Да се смеем под стон небесен,
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим ...

Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...

Склонността на човек да се саморазрушава най-силно го разграничава от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...

Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...

Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...

Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, из ...

Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима... ...

Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...

Върху ДНК-то се наслояват образи многопластови,
отнемат, прибавят, в мрежата си тънка оплитат
най-нежната тъкан, стремяща се към израстване
и току виж – непознати видове от гнездото излитат...
07 08 2019 ...

Много преди
всички звезди
да засветят,
светеше само една —
възголяма и бяла. ...

Ела във мойта самота,
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега ...

Рано или късно разбирш, че си сам
Рано или късно осъзнаваш, че никой не ти е длъжен
Търсиш смисъл в живота си изпокъсан
Не намираш,а след това си тъжен.
Болката пронизва ума ти, ...

Лепкавите извинения
се топят. Че жега бол.
Пломби вадят. Без съмнение
ми докарват зъбобол.
Прималява ми от втръснало, ...

Сара се надигна от земята с треперещи ръце. Всичко я болеше, а енергията в нея я задушаваше. Нямаше представа как ще се научи да владее такава сила. Опита се да се изправи, но краката не я държаха и падна назад.
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...

Харамията смел и талантлив
усети страдание от клеветата.
Светът жесток е и несправедлив,
обвиниха го, че убил си е жената.
Клюки, лъжи, слепота, обиди ...

Ти видя ме на плажа далечен,
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.
Ти целуна разпалени устни, ...