Финиан можеше да усети настроението на Елизабет. Буквално. Дори и черната перла на сабята му да не резонираше с гнева й, карайки цялото оръжие да трепти леко, дори въобще да я нямаше, беше абсолютно невъзможно да пренебрегне тягостното чувство, сякаш се е озовал насред черен, буреносен облак. Това в ...

Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи.
И, дрипава, тъгата се отдръпне ...

Очите ти ...
в моите свиват гнездо –
за да виждат
небето ми синьо.
А то е ... ...

На бузата ти,
като в клоунада –
целувка червилена.
Кажи ми, мой Принце,
коя червива ябълка ...

Където да надникна, все е пролет –
Небето спуска слънчеви лъчи.
А аз така неистово се молех,
да дойде – всичко в нас да възроди.
Където мине, сякаш със целувка ...

подредиш ли си
сам - пò задълго не ти
е разхвърляно

С четка или с думи,
нарисувай ми
художнико, сълза.
Нежна и прозрачна,
като утринна роса. ...

Буквално, ни делеше океан.
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи, ...

Не си простих за времето,
излъгаха ме, че лекува.
Не простих и на сърцето,
проклетото само теб обича!
Сега е късно, замълчи. ...

На бавни глътки пия тишината,
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони ...

Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...

Удари ме право в сърцето
зеленият хор на тревите.
Понесе ме някъде, дето
звездите си решат косите.
А южният вятър попита, ...

Ich vergesse nicht-
das Leben ist schön,
obwohl alles dagegen spricht.
aus dem Buch "wundgelebt"
Petra Klingl ...

Рок - балада .

От сборника с разкази "Аз виждам"

Аз скитах по друмите пусти
на малкото китно градче...
бях тъжен и спомени търсих...
за своето болно сърце...
Тогава... далече пред мене... ...

Здравей народе, пиша ви изповед, защото ми омръзна да мълча.
Харесва ви да се подигравате на по-пълните и с различните, нали.
Браво на вас, но това не ви прави по-силни за колкото се мислите,
прави ви по-слаби, по-жалки.
Замисляте ли се, на къде върви света ...

Най-доброта защита е нападението.
А ти да се защитиш, не пропускаш...
Стремиш се да ти е лошо поведението.
"Извинявай" по погрешка не допускаш.
Опиташ ли да ме раниш, няма да бягам. ...

Птица Любовта ми по прашните пътища кълве
отдавна забравени зрънца от наше плодородие.
Перушина събира от разкъсаните си криле
за гнездото си, но там лежи мъртво безродие.
Яйцата отдавна са станали на запъртъци. ...

Сега ще ви разкажа за един младеж, който много обичаше да скита из планината с раница на гърба и да се любува на красотата й през всеки сезон .Казваше се Стефан и живееше с родителите си в един голям град. Градът беше много шумен, препълнен с коли, прашен и неуютен, а хората се държаха доста невъзпи ...

1.Изпращаш ми тъма. Какво съм ти виновна.
Не съм съдбата ти и ти не си за мен.
Каквото и да кажа, ще си недоволен,
банален е развоят като празен ден.
Ще те боли и преболи, но дай си време, ...

Ние, хората, сме извънземни в човешко тяло... Но това, този факт, е много трудно обясним и, на практика, недоказуем - в крайна сметка!

Глава VIII
Навън беше мрачно. И студено. Дъждът бе толкова силен, все едно градеше стена от мъгла- вода толкова гъста, която не само се пропиваше в костите, но и попиваше в тях. Малко бяха тези, които дръзваха да излязат на улицата... Ала те двете скрити в ъгъл между две къщи сякаш не обръщаха внима ...

Светът е жесток, неразбиращ и лъжлив,
не търси красотата в непорочното.
Дори плахият опит срамежлив
може да бъде изтикан нарочно.
Гневя се на хорските различия. ...

Свободата е думичка такава
Довеждаща на някой слава
На други желания , копнежи
И много видове надежди.
А щом избухне всички я прославят ...

Дойдох при теб в тишината между две ноти
покълнах от сол и от пяна,
на морето рожденото семе.
Излях се във струна,
Създай ме от звуци, ...

ЛЮБЕНКА
(според стар обичай на любене преди и по време на Деня на прошката)
Когато последният сняг си отива,
селяните
се събират насред село, ...

при сърцестуд и
сърцемраз завивка е
сърцеусмивка

Туриха ме лозята да пазя,
моето лозе не опазих.
...Ето, той иде, тича по планините.
Песен на песните
Пътят пред мене е в кал и лози. ...

Земята от тях ще отвикне.
Техни Величества Хората,
свити до атом ще скитат
в съня на морските спомени.
Чакащи тихо и кротко, ...

Отново пролет е. Земята,
река от цветове. Извира.
А аз не вярвам в чудесата
и присмехулник ме нервира.
Едно ми е такова, зимно. ...

Целувам устните ти сладки
(о, богове, какъв божествен вкус)
прекарвам пръсти по бедрата гладки
и се поддавам на поредния импулс
със трепета на ускорения ти пулс... ...

По хоризонта пясъкът се рони,
морето сгъва бягащи вълни,
а птиците на спрялото ни бъдеще
разпадат се на късове изстинали
и капят по брега на самотата. ...

Езикът ми със зъбите се бие
и думите остават там,
уж съм сладкодумен,
а една жена накара ме да бъда ням.
Малко ме е срам, ...