Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...

Виж... езеро кристално синьо,
една отронена сълза.
Прозрачните води изпила,
една любов в една душа.
На дъното му пресушено, ...

Пътят свърши!
Нататък ме няма...
И каквото беше,
беше до тук.
От това цялото ...

А времето лети, не спира!
Не чака нито тебе, нито мен...
Истории и съдби преплита,
не ни оставя време да се разберем...
От своето никой не отстъпва, ...

На брега на една голяма река
живяла някога богиня Минерва.
Лекувала тя със свойте блага
и дарявала на хората надежда.
На брега на една голяма река ...

Глава шеста
Истина ли е, че боли така
Ден 1-ви (неделя)
Сутрин е – първата, откакто времето спря. Лежа си и гледам тавана. Завладяна от печал, нямам желание за нищо. От вчерашната жена не е останал и спомен. Времето все още е Сега. Трябва да стана, да потърся начин да оправя бравата, или да намеря м ...

Колко пъти ме лъга, Любов...
Колко пъти сърцето разбива.
Колко пъти във този живот
плахо вярвах: ще бъда щастлива...
Знам... И този път просто минаваш. ...

Боли ме гърлото.
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...

Не Папа, даже Господ тук да слезе,
не ще проблесне с чиста светлина.
Душите ни – заключени в кафези
сърцата ни – от каменна скала.
Умираме от кеф да се делиме, ...

Прости ми, все така разбиращ,
че отново аз за него плача.
Прости ми, че в прегръдките ти топли
мисълта за него сгрява повече.
Ти виждаш неговия образ в мен - ...

Жадна падам, премаляла!
Сетни сили в мен надвили.
Драпам, рипам, озверяла!
В кален извор, устни впила...
Взор зачулен от несгоди. ...

Както е казал Ерих Кестнер: „Всичко си има край, само саламът има два края“.
Та и на нашето пътуване един ден дойде краят. Пак с нискотарифната авиокомпания. До летището отидохме с влака. Така пътувахме с автобус, трамвай, влак. Видяхме градския транспорт в разновидностите му, само за такси пари не ...

Излязох навън.
Необичаен вятър се изви,
има нещо странно в него.
Сякаш ще направи нещо,
сякаш ще доведе нов човек или пък ново събитие в живота ми, ...

Не всеки Георги е светец.
Уви, ламята е стоглава.
Кърви христовият венец.
И няма вече лесна слава.
Днес храбростта е скъсан джоб. ...

Напомняш ми ...
за въгленче лято!
За едно полудяло дишане –
моето, твоето, нашето.
За едно тръпчиво очакване ... ...

Забързани във времето забравяме
за другите, тез същите който ни подкрепяха!?
Какво са те... пионки на забравата
хора без лице, подръжници на нечие величие
Тез същите който с нас деляха химия, перо ...

На друго място,
в друго време,
в друг някакъв живот,
трябваше да срещна тебе,
и пътя ни тогава, ...

И изведнъж сякаш загубена се почувства намерена. Намери я не кой да е а той, точно той. И сякаш от нищото се появи, дойде, издърпа я, накара я да се усмихне и да забрави за всичко лошо. Ами очите му какво можеше да каже за тях? Можеше да говори с часове за тези очи. Дълбоки, чувствени, очи, които я ...

Остани си, Боже, там!
Не слизай на земята!
Защото, Боже, знам,
че ще ти отнемем главата!
Ще те охулим! С пръсти ще те сочим! ...

Всичко започна в един горещ летен ден преди почти осем години. Аз и братовчедка ми си играехме в двора на къщата, когато баба ми се прибра от работа и каза,че има изненада.
Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, ч ...

Той свиреше, а подлезът бе зала.
Публиката - мрачни минувачи
и котка улична - заспала,
скъсан лист с контролно от задачи...
Свиреше и сякаш бе в Ла Скáла*. ...

Смъртта пристига мълчешком
и за големите поети.
И действа тя без шум и взлом,
но тази смърт ще се усети.
Макар, че аз не съм сред тях ...

Облаци -
закриват Слънцето -
облачни технологии...
07.05.2019 , 19,40 часа

Люлях ви с прекършени крила.
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отварехте от сън сладък очи.
Никой от вас за миг не разбра, ...

Затишието преди буря. Колко шаблонен израз и колко неизменимо истинен.
Моето затишие продължи седмица. Сега съм във вихъра на буря, за която не бях готова.
Търся утеха в крачките си под смрачаващото се небе.
Колко често в затишието решаваме, че може би бурята ще ни отмине този път..Точно когато го п ...

Среща в цъфналата ръж...
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някога веднъж, ...

Върнах се, а ти се обърна.
Погледнах те и ти погледна към мен.
Аз не бях сама, но ти беше сам.
Държах някой за ръка,
а ти държеше телефона. ...

Таях се тихо в дните ти,
във нощите потъвах до забрава.
А сутрин се събуждах с изгрева,
завита в слънчеви лъчи.
И кацаше ми птиче на прозореца, ...

Този свят се крепи на доверие,
уловено във вятърни мигове;
оцветено митично поверие,
затвърдено от залез над нивите.
Този свят се крепи на прегръдка, ...

Завръщане на Боговете...
Астероид с форма на Витлеемската звезда
мина покрай Земята точно на Коледа: 25.12.2018 год.
Факт от информационните агенции
... Животът ни (Обезумял тотално!...) ...

Гледам, че от разказа на Сенд тръгна една епидемия, която и мен ме зарази. Благодаря му за идеята, та ето и моя вариант на български чат.
Жега. Скука.Петък сутрин. Трите неща, които най-мразя. Седя в офиса с лице срещу вентилатора, който бръмчи като двигател на „Боинг“. Не помага особено, затова с и ...

– Тези перлени обеци, май не ги носиш вече, а и изглеждат доста стари? Защо ги пазиш?
– Защото имат най-невероятната история, която ми се е случвала. Колкото пъти ги погледна, си спомням онзи ден (сякаш беше вчера), в който изгубих едната и сънувах още същата нощ, как я намирам – едно към едно!
– На ...

Ти си тази страстната,
тази мечтаната, заслужена,
тази така дълго бленувана,
пратена от Бога истинска любов.
Обичам, когато ме поглеждаш, ...

Дефинициите за добро и зло, за правилно и грешно често са твърде обобщаващи. Животът обаче има нюанси и в него присъства тенденцията за ин и ян. Не можем да поставим нещо веднага в рамката за добро или зло без да сме го анализирали, защото има вероятност да произнесем бързо своята присъда и да не ви ...

Душата ми е сгушена под нечие крило на птица бяла,
усетила какво е топлина.
Лети със нея в ширините закопняла,
отпила глътка нежност в синева.
Душата ми е сгушена във нечие обичане на влюбен звук от песен, ...