Езикът ми със зъбите се бие
и думите остават там,
уж съм сладкодумен,
а една жена накара ме да бъда ням.
Малко ме е срам, ...

и думите
са живи същества -
раними и за обич жадни -
при това

Аз може би отдавна те загубих.
(В опита да бъда твой).
И геройски си загинах -
Désolé, mais c'est la vie!
Вероятно ще изключиш телефона ...

музика: Тончо Русев;
стихове: Петя Дубарова;
аранжимент: Пламен Велинов.

Финиан я водеше нагоре, към бедните квартали, но Лизи го осъзна едва когато започва да се задъхва по едни стълби. Страшникът също пуфтеше и стискаше ребрата си. Наистина беше невъзможно да не му съчувства.
– Защо не починем малко? – попита го предпазливо.
– Не съм уморен – процеди през зъби.
Тя подб ...

В първият ден на пролетта,
се будя от зимния леден сън.
Отварям очите си за любовта,
и виждам, колко е топло навън.
Пред мен изгрява чудна картина, ...

Изяждаме си всичко.
Десертът ни идва добре.
Корим се автоимунно:
"Голяма свиня си, мой човек!"
Утре... ...

След теб ще разболея този свят!
От мъката, която предусещам.
Вината си превърнал бих във Ад,
надеждата - във болка, нечовешка...
След теб ще бъде празно и студено. ...

Замръкват дните ми... без теб...
А всички пътища са белези
по рамото на здрача...
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми... ...

Ах, очите ти!
Не, очите ми!
Защо плачеш ? ( уж спокойно питам, ала паниката бързо ме залива)
Защо плачеш?
Не плача, непоколебимо отговаряш ми, ...

В стъпките пастелни на деня
март наглася своята палитра
и от цветен прах и две пера
прави вятър и небе и литва
чак над разлюлените листа - ...

Вървя по лунната пътека,
пред мене лунна планина.
Със хиляди кристали свети,
над мене бледата Луна.
Вървя по лунната пътека ...

Старият Опълченец
Посвещава се на Недю Гюдюлев, един от онези
7000 луди глави, повярвали в Свободна България.
Старият опълченец искрено се радваше на жаркото августовско слънце и разсеяно слушаше речите на местните величия от новата „народна власт” в Стара Загора. Бе 9-тия ден на август 1947-ма, а п ...

Ако сърцето е изпълнено с тъга и надеждата за по-добро е твърде далеч.
Затвори очи и се вслушай само в себе си. Не се плаши, освободи мечтите си. Без страх всичко това ще бъдеш ти!
Отвори очи и виж светлината!
Всичко е наред!
Цялата ти тъга е само отражение на теб самия. ...

Това ли заслужавам?! Чуждите хора – както и да е, но близките?! Приятелите, жената, децата…Тези, за които си отдадох здравето и живота!!! Кръвта ми още стои по стоманените въжета и подпорите, за да са те нахранени, добре облечени, да учат в чужбина… „Много си тъп!“ Така ми викат. Тъжно ми е, болно м ...

Само изглежда внезапно,
а всъщност
започваме да умираме
веднага, след като се родим...
Прието е да наричаме ...

В село попът ни е поп Драган.
Има и един човек - Иван.
Аркадаши - заедно си пият,
но веднъж за малко да се сбият.
Както в кръчмата са си седели, ...

Винаги по първа пролет
ставам често нетактичен...
Нямам пролетна умора,
а съм честен и критичен!
Все ругая под сурдинка ...

Душата ми е дълбоко ранима
от всяка лоша дума, подлоста,
която крачи между нас незрима
и в пепел превръща всяка красота.
Душата ми е бряг за обич и любов. ...

Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „|Зловещият Бил”, и „|Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият. Готини копелета бяха, диви сърца, луди глави. Но... и двамата вина ...

Дърветата изпълняват цъфтящ,
осмислен пърформънс.
Ненатрапчиво ухаен дебют на
пищна реалистична постановка.
С потомствен финес ...

В сърцето има нежен трепет
и като гълъб във волен полет
към теб съм силно устремен,
ала далек си, затуй съм натъжен.
О, моя пролет нежна, ...

Пейзаж
Идва луна.
Има я малко
вече.
Ето я – във въздуха, пълна, увисна. ...

Обърнах чашата с боята –
изписах на деня менюто;
Показах в блюдото с пачата
как никнат морски скули сутрин.
По рибешки метални люспи ...

Листчета
по клончета
с поклон чета.
II вариант
Листчета. ...

Нежност си, Пол.
И безпомощност.
А си мъж два метра
и сто килограма.
Пропиляваш живота си. ...

Пролет е,
но не е за песни,
животът болен е
и той ни тества...
Всеки ден боли, ...

А тялото ми храм, душата Бог е,
че тя емоциите в мене управлява.
Добро и зло през призмата пречупва,
на същността ми външен израз дава.
И щом ме мъка мен налегне, ...

Всичко ти си ми казала,
по-добре напусни,
жестоко ти ме наказа,
на името ми да те докосва забрани.
Всичко с теб сме си казали, ...

Загубихме се!
Посоките ли бяха грешни?
Остана ли обич и нежност?
Разкъсва се вярата между „да“ и „не“.
Люлякови аромати опияняват ...

Изва́ди ме от снимка, черно-бяла,
помаха ми за поздрав със ръка,
душата ми, за обич зажадняла
усети, че това е любовта!
Криле ми подари и ми показа, ...

Отново пак е пролет...
разцъфнаха цветята!
Душите ни са в полет –
витаят в небесата!
Пристига тя засмяна ...