Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...

Най-вероятно сте чели много приказки. И несъмнено сте се сблъскали с образа на „злата мащеха“- втората съпруга или „злата вещица”- съпругата, която те посреща всяка вечер с любов и топла вечеря вкъщи. Естествено ги представят пред хората единствено от негативната страна: завистлива, алчна, лоша…
Но ...

Умрях, но ще се преродя
в прелестна златна лисица.
Ще спя в легло от цветя
и в потайните дебри ще скитам.
Ще се къпя в топли лъчи ...

Топлината в почти празния кабинет и ароматната пара на чая в нащърбената синя чаша караха Елина да се чувства като носена от вълни на мързелива река. Усещаше, че сърцето й се отпуска в отмалата на сладка и поглъщаща умора и че й е все по-трудно да държи очите си отворени. Наистина й се искаше да зас ...

Четвъртък. Последният ден от седмицата в този град, който й беше станал толкова скъп. Ден преди празника всички се бяха изнесли към родните си места. Само тя беше останала, за да отиде на лекции. Редовната. Тази, на която можеше да се разчита, че винаги ще присъства, винаги ще има записки. Която ще ...

Нощта е почерняла от лъжи,
че някъде звездите се събличат.
Отчаяно във тъмното кръжи
едно самотно зъзнещо : " Обичам!"
А лунният безмълвен светофар ...

Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал, ...

България, от векове на този свят.
Натрупала тъга, натрупала и мъдрост.
Преживяла и войни и всякакъв обрат,
да просъществува проявила дързост.
От Господ райски кът определен ...

Простащината е зло заразно.
Пълзи след теб и ти се хили:
„- Тълпи след мен вървят.
Кой ще се опъне, ти ли?”
Искаш да избягаш, но напразно. ...

Скри мисълта си за нея
в кибритена кутия
и се опита
да я забрави.
Тя живя там ...

Често правя пръбързани избори,
стрелям в тъмното в мишена невидима.
Все да действам насляпо съм свикнала
и късмета сама си изпитвам.
Все се чувствам от риска притеглена, ...

“Здравейте, драги зрители. Днес колегата – Виктор Панайотов ще ви разкаже любопитни истории за едно малко селце, близо до Бургас в Карановска община. То се казва Винарово и със сигурност ще ви бъде интересно да чуете с какво се е прочуло селото през годините.”
На телевизора се появи млад и притеснен ...

Светът е пълна със секунди чаша,
а часовете чакат на опашка.
Пълзят пък дните поотделно
през вените неравноделно.
Усещам как кръвта кипи. ...

Въпреки че заживях сам още седемнадесет годишен, едва десет години по-късно за пръв път имах сериозна приятелка, с която заживяхме заедно. Всичко при мен се случваше със закъснение - първата целувка, първото гадже, първата сериозна връзка...
Спомням си как се изнесох от вкъщи. Беше ми дошло до гуша ...

Пусни натежалите с времето вече мечти,
на брега сред миди и водорасли ги положи.
Вземи малко пясък и ги зарови -
океана ще ги прегърне, почакай, погледни...
Ръце оставени на морския бряг, ...

Мълчим пред свещници.
Ръцете търсят оправдание.
Немее лудост в грешници
и памет в тихото страдание.
Мълчим, без да обжалваме. ...

Невидим оставя миг цветен дим.

- Три черно! - усмихна се крупието Светла и бутна жетоните към него.
Васил бе строен мъж, в разцвета на силите си, прохождащ в престижна професия! Част от печалбата от работата си обичаше да пилее по казина, вертепи и заведения. Все още живееше с майка си, ерген и затова жените и момичетата му се ле ...

Ще ви разкажа една история. Сигурно никой вече не си спомня за нея. Може би само пътят между две български села, скътани на зáвет до Бесапарските ридове. Но и той не проговаря. Мълчи си опънат, като черно чердже сред тучните ниви ширнали се от двете му страни.
Тези събития се случили преди повече от ...

По покривите бели се разходих–
вихрушка съм със леден силует.
Прозорчета на къщи поразтворих –
да зърна исках аз уюта мек.
Видях звънлива радост и усмивки ...

Не знам по какви стечения на обстоятелствата, или по призвание, може би, станах точно медицинска сестра. Зная,мога,кадърна съм. Раздавах се, съчувствах, преживявах и въпреки това изпитвах удовлетворение. Радвах се на всяка една усмивка от пациентите, всеки един поглед изпълнен с благодарност, това б ...

КАТОРЖНИК
Ето, засмя се отново небето,
бодро задава се светлата заран.
Нуждата пак е сковала сърцето,
тръгва човекът свободно подкаран. ...

Ма как да го изгониш тоя, като е готов по всякакъв начин да ти услужи?! Чува те, че по телефона мъжът ти нарежда след работа да купиш еди-какво си, и той вече е готов, почти насила те напъхва в колата си, за да те закара до пазара. Пита те за къщата уж, а само да споменеш, че мазето се пълни с вода, ...

И най-безгласна
буквата да è, не пада
на колèне!

Бяло злато
далече
претопява.

16.
Животът ни се усложни не само заради тримата мъртви и ранената Марга. Оказа се, че бандитите са дошли готови за грабеж. И в съседния двор бяха оставили три платформи с конете. Платформите бяха от типа, използван навремето за прекарване на хляб – каза чичо Васил. Единият кон приритваше, улучен от ...

Текстът е по стихове на inakrein (Илияна Каракочева) .
https://otkrovenia.com/es/poetry/lyubovna-liturgiya

Аз искам да ме помниш все така:
обичаща, усмихната, щастлива,
в очите – онзи пламък – любовта,
намерил своя излаз, как извира…
"Аз искам да те помня все така"*: ...

Той става рано, в четири без пет,
очите мие с ледена вода.
Не се ядосва на света проклéт,
приема тихо своята съдба.
На спирка малка автобуса чака, ...

Раненото духовно
модерно население
измисли сънотворно
за болка изцеление.
В немилост е душата, ...

Тя изплува в живота му като руска атомна подводница от дълбините на поетичния Северен ледовит океан. Непредсказуема, властна и с хъс. Нещо в нея му напомняше за херцогиня Алба от знаменитата картина на Гоя - Голата Маха. Изпълнена с чувство за непогрешимост и непоклатимо усещане, че е божия наместни ...

Животът е първият и най-големият Божи дар, който получаваме. Най-дългият и стръмен път, който изминаваме. Животът е само един. При него повторения няма. Просто няма време за тях. Понякога ни се иска да започнем отначало, да имаме нов старт, да поправим всяко нещо, което ни се е сторило като грешка в ...

Когато си на края на скалата
и тъмен облак те теши,
няма я ръката,
няма я сълзата в майчини очи –
да те съхрани! ...

Зимно ми е, но не плача,
лед сковал е моето сърце,
окови тежки бавно влача,
стиснал аз в юмрук ръце.
Зимно ми е ала със здрача, ...

Говорим си всяка вечер, но ти искаш дълго писмо. Обичаш да ме четеш, интересни са ти мислите ми, или харесваш вълнението да видиш на екранчето, че имаш писмо от мен? А всъщност аз всяка вечер ти пиша писма…или си представям живота с един мъж…
И сега искам да ти разкажа за Него. Аз не знам как да го ...