Имах две монети,
плата за лодкарят стар.
Звезда едничка, пътя да ми свети,
а сърцето, да ми е другар.
Срещнах Бялото момиче. ...

Глава 7
Не можах да мигна през цялата нощ, докато бдях над Димитър и го гледах как спи спокойно с кислородната тръбичка в носа. Притесняваше ме, но думите му някак ме бяха успокоили. Аз бях в огромен конфликт със себе си, който се опитвах да реша, но съзнанието ми беше бавно, спеше ми се и се чувств ...

С луната си говорихме за теб,
помолих я да каже, че те чакам.
А тя обърна се и тихо рече:
"Да чакаш бесполезно ще е вече."
От мъка, мисля даже спря да свети, ...

производството -
в ущърб - от четенето
на поезия
..........................................................
четенето на ...

Рев на море и бели пътеки
суров живот и пътища не леки.
Сърцето тревожно за тебе тъгува
душата ми ранена все още бленува.
Тишина и пътека извървяна ...

Още от първия миг те обикнах,
за ден-два с теб свикнах,
но после пак останах сама
как да проклинам тая съдба?!
Седя си вкъщи и не спирам, да плача, ...

Когато дълго чакаш и мълчиш,
главата свеждаш и скърбиш,
във теб заражда се със взрив
желание да си щастлив.
Да дириш пътя си отново, ...

Един живее в страх от съвестта,
а друг – от наказание-тегоба.
С това се различава същността
на волния от роба.
Theodor Storm ...

Дори и да имам наследство богато,
децата ще идват от лято на лято.
Животът ги хвана – не ще и да пуска!
Работят в замяна на тромави чувства.
Очите ми стари съзират бедата, ...

Глава шеста
Я малко да помислим в един ден за размисъл. То пак, че е веднъж на четири години, иначе какво ще го правим толкова често?
Не, каквото и да ми казвате – добри хора са родните политици. Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено ми ...

* * *
Много скоро след успеха на републиканското първенство във Варна, Криси бе включена в представителната тройка на националния отбор за предстоящото световно първенство. От това световно тя се завърна със сребърни и бронзови медали. Аз, самата никога не станах гимнастичка от величината на Криси. ...

Малко време остана,
И хладно времето беше,
Халето е празно почти,
А дали самолета ще излети,
Едва ли ще чакаме дълго, ...

Спря часовникът,
не чувам звука на стрелките.
Нощта облечена е в черна рокля...
И носи бижу – луна над гърдите.
Колко ли време остава... ...

Виждам те в съня си като реалност.
Макар и да знам, че сънувам те
прегръщам и те целувам.
И знам пак ще се събудя
и ти няма да си тук, ...

Един ден
ще си свърша
всичката работа.
Ще обеся прането
по въжетата. ...

- Венци, хайде, момчето ми, излизай от банята! Време е за обяд – среброкос
мъж се суетеше да приготви масата. – Снощи кога се прибра? По първи петли ще е било... И защо си оставил телевизорът да работи, като не го гледаш?
- Излизам след малко, тате – глухо прозвуча гласът зад затворената врата.
В то ...

Тече, съвсем като река,
опитваща се в нещо да се влее
идеята, че само да рече,
ще може всеки да я овладее.
Сама и със затворени очи ...

Бързам, бързам да те стигна
през полето,
над морето
като птица да се вдигна,
и да долетя, където ...

Изстрадано-изплакани са песните,
изпятото, от болка то е вик.
В живота все по-трудно става лесното,
денят ти е безимен мъченик.
И в странните мечтателски владения ...

ВИЖДАМ СЕ
Виждам се... седнала на кръстопътя...
още невръстно, но любопитно дете...
От очите ми сълзите тихо пъплят,
взор отправили към синьото небе. ...

Една след друга изминаха годините
Не ги усетих как отлетяха.
Нанизвам безброй причините,
че съм още далеч от родната стряха.
На гроба ви сигурно трева е пораснала, ...

ONE-WAY TICKET !!!
Вечер, бар, цигарен дим,
животът ми без капка грим
прелиствам с мрачно настроение
и търся в чашата спасение. ...

> И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (Мат. 5:41).
Втората миля започва, където е краят –
стъпил във нищото, тръгваш по Млечния път.
Всички надежди зад теб върху свещи изгарят,
само че всички звезди на небето блестят. ...

Отново скитам в олисялата гора!
Листата вчера бяха горе - днеска са в краката.
Пътеката се е завила с одеало.
Жълтее есенно високата трева
и ромоли край нея тихичко реката ...

Течен шоколад... На времето такава сладкарница имаше до нас на “Витошка”. После фалира. Или по-вероятно да са вдигнали неимоверно наема, та тя се премести в една от малките улички. Продължавам от време на време да се отбивам в нея специално заради ароматните сладкиши, от които ухае цялата уличка. А ...

Специален влак
Елеонора Крушева
Един билет за специален влак,
Небето ми изпрати да пътувам!
Специален! Но последен ли? Не зная! ...

Плажът беше огромен и пуст. Такива плажове се срещат единствено по тихоокеанското крайбрежие. Ивица широка 5 км, а хоризонтът скрива дължината й. Земетръсната вълна бе изхвърлила тялото и по някакво чудо пощади котешкия му живот. Лежеше безсилен, а над него се извисяваха вулканите на Камчатка. Какви ...

Дълбоко в необозримото или там, където никой не гледа има един друг Свят, друго „Да!” и „ Не!”, друго нереално проявление на „Случва се!”. Друга душевна земя съществува в Нищото, което очите не виждат, но сърцата усещат – мека, мила и прегръщаща е тя, но…и там има и тъмнина, и светлина, и сивота на ...

Посади розов храст, там - на нашата стара ограда.
А кайсията аз.
Ала тъй, че плодът и при тебе да пада...
Зная, светът е богат и голям...
И снегът е красив! ...

Случи се така, че трябваше да довърша един разказ, но нещо, дремещо отдавна в мен, се „запали” и „заболя” от искрените чувства на едно наранено сърце. Взех, че написах тези редове, след като... Четох,четох,четох! Едно "отворено писмо", различни разнолики мнения... И очите ми се пълнеха със сълзи! „Д ...

Глава първа
За изперкалия народ и за мен – единствения нормален – според компетентното ми самомнение. А после започва натрупването на стъкълцата в пъстрия калейдоскоп.
Съвсем се ошашави тоя свят, казвам ви го убедено. Да вземем нормалните хора. Намаляваме. И защо? Ами викам оня ден на съседчето Дамя ...

Тя не захвърля риза, съшита със истини –
закрепена стои на стобора,
с писък гони свраки крадливи,
видения, страх и мечти.
И по друмища – шарени стомни ...