Не си отидох.
Просто всички пътища
объркани се сплетоха
пред мене.
Не мога да премина. ...

Пак е на дъжд,
отблъскващо тъжно
през неузрелите череши
с кисело настроение.
Навъсен поглед отместен ...

...има песни, които се превръщат в хора.
Има хора, които се превръщат в песен.
Аз без теб как съм живяла сред толкова
песни, сред толкова хора?
Къщи и улици, кафенета – там горе. ...

Щом тръгна, няма да се връщам.
От миналото имам смъртни белези.
И някъде ще построя онази къща,
където бих обичал само себе си.
Нахранил черния самотен гарван, ...

След срещата последна, не тъгувай!
Не се измъчвай с хиляди въпроси!
Къде по пътя с тебе се изгубихме?
И трябва ли вина за туй, да носим?
Може бурята във нас да е виновна ...

Когато направиш ти крачка напред,
а аз затанцувам отново назад,
с лъжливо движение, че е наред,
потъваме плавно в музикалния хлад.
И ти ще препуснеш - тъй диво, в сърцето ми, ...

Едва се държи горката - овехтяла, окуцяла,
с дървени кепенци - пречупени ръце.
Много преживяла,
ала днес - осиротяла,
провряла през лозата посърналото си лице. ...

- Я, какво е това? - Роси държеше в ръката си пъстро перо от опашка на петел и го показваше на баба си.
- Това ли? Я ми кажи къде го намери, моето момиче!
- Тук, беше скрито в ей тая възглавница! Бабо, това да не е приказка за някой петел?
Баба им се усмихна , седна на дивана и ги гушна и двамата с ...

Действащи лица:
Александър, адвокат към Софийска адвокатска колегия, бивш прокурор от Главна прокуратура на Република България, на 52 години, вдовец и баща на тринадесетгодишна дъщеря. Живее в Княжево, квартал на София в подножието на Витоша.
Мартин, брат на Александър, две години по възрастен от не ...

Казват, че и пред Ада, и пред Рая има чакалня. Може би всички вътре мълчат напрегнато и се чудят какво ли ги чака зад Големите порти. Мислят и премислят грехове и добрини, мерят и премерват наум колко ще натежат на везните дума, дело или пък постъпка. И колкото повече се чака, толкова по-напрегнати ...

Квантов парфюм, Диференциална епилация, Дробна бръсначка, Коренуван фон дьо тен, Ъглополовяща нокторезачка, Аксиомна пяна за коса, Интегрален душ гел, Относителен молив за вежди, Тригонометрични тампони, Фактуриален гел за коса, Интерполирана спирала за мигли, Успоредни подплънки, Барбитуран шампоан ...

Влюбена съм аз в един поет
"пуритан" заклет
Има яхта и на нея кани
де коя където хване
Сутрин пише за една ...

Не питай коя съм
Не ме питай коя съм,
отдавна вече не зная.
Не питай какво работя
и къде живея, ...

Вече цял месец жителите на село Бо́жи дар очакваха да завали, черни облаци бяха надвиснали! Задушно и тягостно бе, но дъжд нямаше! Никой не се наемаше да отговори на въпроса, защо селото се казва така, дори и кмета, бай Кольо, нямаше логично обяснение. Беше почти безлюдно, хората масово се изселваха ...

Напомняш ми на нощи, оглушели от тишина. На трепети от едно забравено сърце. На мисли, побъркали се да плетат. И на ръце, останали в протягане.
Напомняш ми на Нашето. Ухаеш на море. Вълни и сол. Ти си горещ трепет. Неугасващ и през зима. Там... в представите ни за изминалото е винаги лято. И сякаш з ...

Хей... По-малко ли си липсваме? По-малко
ли боли? По-добре ли се чувстваме
така разделени, далеч един от друг?
Уж приятели, а толкова далеч все едно
в двата края на света. Сега по-лесно ...

Ти си облаче красиво... непорочен,
мъгла постеля е на твоята душа,
сълзи се стичат, дъжд пороен,
сгушена тъга зад хиляди слънца.
Не отлитай... остани, прошепвам. ...

Ти си кит.
Има някаква странна... зависимост не, ами интимност, да интимност, между хората решили да ходят пеша в най-големия порой.
Една свобода...
Хванат си неподготвен - между две спирки, между два свята...
Вървиш като пълен идиот, идея нямаш защо и къде отиваш и защо не изчакаш скапания автобус ...

“. “Вече нямам резервни сърца.
Изпочупих ги всички. Отдавна
Вляво имам една самота.”
Caribiana
Намери ми сърце! ...

В това среднощно словоизлияние
да поговорим за нашта обич от разстояние.
В сърцата си щом сме близо
дори и да има криза
преодолява се нали ...

Виртуален свят,
флуиди
малка хижа
запалени главини
желания, ...

Понякога, на дъното на мъката,
когато ми е тъжно и студено;
когато съм отритната, излъгана,
отчаяна до кръв, обезверена;
когато даже лъч надежда няма, ...

Завивам се отново във въздишки
и плувам в отминалите дни.
Издигам се високо, над звездите,
където някак си ще отболи.
Сънувам те... ...

Ако всички поети
ги съдеха,
колко ли разпнати
кръстове,
щеше да има ...

Ден на Победата?
Денят на Европа?
Щом е работен
не ми го хвалете!
Почéсва се шóпа.

Рошка, нашата писана,
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя тъдява?
Пъхнала се и... заспала, ...

Забравих за влака,
билет съм си купил.
Перонът подремва
унесен от скука.
Часовник потраква ...

На гайдата е агнешка душата.
Затуй така протяжно, жално пее.
Гергьовден е! Сразена е ламята!
Невинна кръв тепърва ще се лее.
Агнецът жертвен ще е на дръвника. ...

Да си жена е радост и вълшебство!
Да си опора, да дадеш живот!
Да бъдеш майка цял живот и вечност!
Да си сълзи, усмивки и любов!
Да си жена е щастие,благословия! ...

Нощта е спокойствие. Но отвориш ли очи, по тягостните стени се полепват несбъднати желания. Ровиш се безуспешно из дълбините на миналото, после се хвърляш в мъглата на бъдещето и за сетен път опитваш да се измъкнеш от неизвестността на проклетия лабиринт, за да можеш и ти да подишаш от свежия въздух ...

... но каква е цената?
Ще започна с един основен въпрос за съществуването на всяка цивилизация. Коя е най-голямата заплаха за една власт? Революцията на плеба? Естествено не, защото всяка революция е дирижирана отгоре, и тълпата участваща в нея, е просто сбирщина от произволни, безидейни и безцелни ...

1. Пролетарии от всички страни, съединението прави силата да бъдеш себе си.
2. Два остри камъка мелят евтино брашно и скъпи трици.
3. С какъвто си опонираш, такъв ставаш. След изборите.
4. Властта е като жена в полигамно общество, участваща в шоу "Размяна на съпрузи, прехвърляне на топки и жонглиран ...

Сърцето ми е рана... Пак е рана!
С годините уроци уж натрупах.
Уж щит му изковах стоманен,
а под стрелата на Амур се пукна.
Уж опит имах – толкова се парих, ...

Като мълния през стиха си изтичам,
за да запаля пожар в заспали сърца.
Скицирам картини, които обичам.
В тях светло посявам мечта, след мечта.
Всеки щрих е от несбъднато минало, ...

Високо, високо главите вдигнете
вий българи горди, деца на Кубрата!
И песен запейте, мигът прославете,
да чуе небето, да чуе земята!
Припев: ...