ГЛАВА ВТОРА
Слав и Жельо се движеха бавно през одърпаната през последния бой горичка.Жельо беше ранен и с последни сили се движеше, подкрепян от брат си. Лицето му се белееше като на смъртник. Вече не го гърчеха болките от движението. Болката, обхванала цялото му тяло, се сливаше с учестения ритъм н ...

Не знам какво си. Може би усещане,
че бурята и днес ще се размине.
Не те е страх да ми прощаваш грешките.
Завиваш ме насън, да не изстина.
И уж е само цветно одеяло ...

Цигански живот
Циганин да съм мечтая,
и защо го искам зная!
Ток не плащам, ни вода!
И Държавата добра ...

Животът е за богатите, за всички останали ни остава да вярваме в Бог!
Разликата между хората не е в богатството, а в дебелото им черво!
Има ли значение че живеем в 21 век, след като мисленето на някои се е застопорило в Средновековието
По какво се различава човека от животното?
По това че има чувств ...

Правя се на умряла
или ти казвам:
"Колко хубаво пееш!"
Облизвам се за
яйчена черупка ...

Добро утро, Дими,
ела на слънчевата веранда!
Кучето ти играе при алпинеума.
Леко хладно е.
На масата ни - цветя, ...

Да, тъпа съм. Не се научих,
да нося маска, гьонен лик,
и на душа съвсем не случих,
а падна ми се игленик.
Дори да имам втора кожа, ...

Кафе истинско, кафе с дъх на море,
пия го с теб морско момиче на брега.
А пред нас разбиват се вълнá след вълнá
една прекрасна морска синева!
Държа ръката ти а слънцето усмихва се така, ...

Едно цвете цъфти,
когато поливаш го ти.
Носиш радост в детските очи,
когато откъснеш го ти!
Ти си богиня, ти си моята радост, ...

Изтърван от клетката или избягал – все едно,
но папагалът беше волен.
Отсреща кацнал на едно дърво
изглеждаше някак си доволен.
Едва ли бе сънувал свободата ...

Сутринта обичам да мълча.
Да съм тиха и изнежена.
Да се срина. После да се утеша.
Да се скрия в болка премрежена.
Да разгърна невидимо свити пътеки. ...

Погледни цветята,
родени в нюрнбернгската нощ,
надигнати за да ухапят,
когато плачат,
когато нежно плачат. ...

Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова. ...

Разлюбила съм те... Дали?
Наистина ли вярваш в тези думи?
Пропуснах ли да кажа, че боли?
Как всяка клетка трепка във ума ми.
Разлюбих те? Навярно! Бий отбой! ...

"Раят няма обхват" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Дом космос" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

Този инструментал мина през какви ли не варианти , сега завърших този и мисля, че е най-завършен и добър.
Като цяло музиката е повлияна от едноименната приказка , но едва ли Малкия принц е толкова лиричен.
А в скоро време ми обещаха да ми направят и клип по музиката.

Drones/Sound Manipulation/Ambient

Drones/Sound Manipulation/Ambient

В детската градина се стремеше да седне до стената – за да има нещо зад гърба си, а после да гледа безразлично наоколо си с целия си вид внушаващ: „Мен ме няма! Мен ме няма!“
Успяваше често, но се случваше да отслаби вниманието си, да свали напрежението на внушението и да го грабнат безцеремонните и ...

Ти беше тук и ме видя, но си тръгна,
обърна гърба си и закрачи напред.
Времето ако можех, щях да го върна
за да може отново всичко да е наред.
Стоя и прелиствам празните страници ...

На мой приятел, зодия "Телец"
Попита ме приятел как изглежда –
портрет да му направя с думи ...
"Добре , бе,рекох , но не се обиждай
ако се почувстваш поодуман! ..." ...

Недей ми казвай колко ме обичаш,
недей да ме замеряш със мечти,
недей да обещаваш, че ще тичаш
до мен, когато всичко заболи.
Защото думите ти ще се пръснат ...

Хей, помниш ли ме? Почакай, не се стряскай! Спри… Знам, че бягството е най-лесното решение на проблемите. Обърни се и ме погледни в очите. Не мисля, че в тях ще намериш момчето, което изостави преди години. Страхуваш ли се? Не целя да те смутя, желая да видиш миналото такова, каквото е. Нали не бива ...

Всичко е сиво, задимено
Цветове, наситени с проблеми
Взирам се в очакване, чакането свърши
Как ли допуснах това да се случи?
Нюанси започват да се сливат ...

Свещ между нас
Колко прилича на любовта ни
Която ще ни изгори
И само малко пепел след нас ще остави
Свещ между нас ...

Изгубих се в тежко ежедневие.
Живея на приятелка в мечтите.
За приятелство и днес копнея,
но далеч съм... някъде в дните.
Страхувам се, че няма да успея. ...

Когато лепкавата тишина
с мастилени очи във мен се вглежда
и се опитва да засенчи радостта
на детската покълнала надежда,
за миг готова съм да скрия в длани ...

Три преки нататък,на ъгъла в дясно,
където се разделяхме - "Стражари" на "Апаши",
в живота детски, ярък, де всичко беше ясно-
където определяхме-кои да бъдат "Наши", кои да бъдат "Ваши"!
И пак на този ъгъл , що не знаеше, ...

Почувствах и заобичах. Предполагам, че звуча глупаво, неосъзнато и абсурдно. Не мога да отговоря с абсолютна точност какво се случи. Момчето, свило се в черупката на чупливото си ежедневие, реши да надзърне към пъстрия свят, в който нежността бе завладяла всичко. Намирам за правилен стремежа ни да о ...

Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаич ...

Тази нощ ще се сънувам.
Ще се сънувам – хубаво и чисто.
Емил Стоянов
Сънувай мен, поете, да усетиш
поляните под бялата омара, ...

Аз – разрушителка на спокойствие.
Ти – осъден на раздвояване.
Той – трудният път на избора.
Тя – мечтателката в мен.
То – изгарящото чувство! ...

Прости ми, за да продължа,
в тази бездна, в този простор...
Раната, обгорена като стон,
дай ми сила да съживя.
Не си отивай, а прегърни ме, ...

Когато си далеч и смръщен,
и хлад те перва през лицето
едничка топлинка в сърцето,
остава мисълта за вкъщи.
Когато си сред чужди хора, ...

Хиляди звезди в нощта –
туй си ти, туй е любовта,
и нека ти – прекрасен цвят,
на красота и доброта богат,
ти – ангел, що далеч си от всяко зло, ...

На Д. М.
Угасна оня трепет във сърцето,
със който все очаквах да те видя.
Смали се болно чувството, което
като невинна бяла какавида ...

Дали я познаваш? Тази жена, която седи до прозореца в автобуса и замислено гледа танца на дъжда отвън... Лицето ѝ е нежно и някак отнесено... Едновременно тъжно и дяволито, едно озарено лице... И без да я познаваш ще разбереш, че е влюбена, защото само това чувство може да провокира този специфичен ...

Ще искаш да се влюбиш в лудостта.
Пред мен и тя била би безобидна.
Опитай се, предай се на страстта,
а после... Космос няма да ти стигне.
И ти ще станеш скитник, като мен, ...

Празнотата е толкова дяволски плашеща,
а с нея отново на ‘’Ти” проговарям
и цената на думата страдаща,
аз отново покорно разплащам.
И стените убийствено тесни, ...