След нашата раздяла аз как си обещавах
да не плача и тъй да стане се надявах,
обаче друго стана да сдържам не успявах
сълзите си, не воля, а сила аз им давах.
Реших да давам сила, аз исках да си моя, ...

Имало някога едно много умно момче. То не спирало да задава въпроси за всичко, което види, чуе или помисли.
- Мамо, знаеш ли какво ми каза Тереза днес на градината?
- Какво ти каза, Пепи?
Майката гладеше дрехите, които беше свалила преди малко от простора.
- „Пепи, кажи ми, че ме обичаш? А аз и вика ...

на теглилката
на вселените стихът
ги надтежава

Никой не те познава,
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието ...

КРИЛА
Закачих крилата на простора
и прострях си бялата душа,
на слънце да почине от умора,
и от обичане, уж на шега... ...

На колко бях тогава? Петнадесет, шестнадесет годишна- тиха, плаха и неуверена. А той? Ами може би тридесет и пет- четиридесет годишен, уверен, успял и очевидно с опит. Срещата ни беше случайна, но това, което се случи- неизбежно. Щеше да ми е за първи път.
Отидох при него сама. Пристъпих прага неуве ...

Моята тайна за здрава простата?
Много е проста – обърнах резбата.
Просто е нужен - не веднъж или дваж,
а много редовен анален масаж.
А как да получа масажа анален? ...

С морским приветом
Автор - Михаил Денисов Вологда
С морски поздрав
Перевод от руски на български – Величка Николова – Литатру
Но защо далеч отлитна ...

Строя
Шарени замъци
Карети и еднорози
И рисувам
Дъги ...

ПРЕД ВАС, ЧИТАТЕЛИ, СЪМ ГОЛ СЪБЛЕЧЕН
След туй, което съм написал,
пред вас, читатели, съм гол!
Щом ме познавате... И моя смисъл
изписан като в протокол! ...

Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...

Бийте ме,
ругайте ме
и псувайте!
Палете ме,
горете ме, ...

Навярно безпричинно се страхувам,
когато ми е лекичко отнесено,
и в свят измислен цялата потъвам,
сред нотите фалшиви на оркестъра.
Луната е изпаднала в депресия, ...

Погледни ѝ очите –
обещаващо сини,
като лунните нощи
между пролет и лято.
Из пределите скитат ...

На В
Рисувай ми дом, светлина и прозорец.
Препускат миражи по нощните пътища.
Когато те няма, аз сам си говоря
и пия тъгата на будните сънища. ...

Земята се върти около оста си
със седем милиарда земни страсти.
Превила гръб, безмълвно носи
мечти, надежди и въпроси.
И пори космоса сама ...

Небето над нас сега е безоблачно.
Пълно безветрие. Тишина и мир.
Мир и блаженство.
Но там някъде. Отвъд хоризонта.
Там се ражда бурята. ...

Насъбрал се жар сърцето таи,
след всяка горчивина, фасът
приятел верен до него пламти.
Цигарата не ще му навреди, а
този незабележимия с образа ...

О т сутрин до вечер,
Б ез да го искам.
И да си далече,
Ч увствам те близка.
А з, на обич обречен, ...

Колко вселени завладя?
Не за да ги притежаваш,
а за да препуснеш из тях,
без някога да съжаляваш,
че устремът ти те е спънал? ...

За Ангел аз те мислех и те обичах,
защото Ангелите умират без любов...
Но не знам дали не съм се лъгала
и днес те питам:
Ти Ангел ли си или си Демон най-жесток? ...

Есента е... многолико и сложно понятие.
Днес тя кротко ме учи да я разбирам –
с боси стъпки по шумата пише соната
и нехайно оставя вятърът да я изсвири.
После ме ослепява с най-светлия лъч, ...

Колко сме крехки, колко сме чупливи,
а се държим сякаш сме от стомана?!
Духът крепи ни, затова сме живи,
и него трябва ловко да измамим.
С илюзии се храним и с надежди, ...

Люлее се мъгла, като дете,
между стеблата на ръцете.
Смехът ѝ бистър, сякаш е звънче,
прогонва съненото в раменете.
С околните, един до друг, вървим. ...

Щастлив съм сега да напиша
какво е за мене любов.
За мене любов е, когато
ти кажа без капчица страх:
„Свободна си, можеш да тръгваш, ...

Не харесваше моловете. Не обичаше и гробищата. Сред високите кристални светлини, многоцветни лъскави реклами, тичащи деца, бутащи се мъже и жени и ставаше тъжно и задушно. А гробища не обичаше, просто, защото преминавайки покрай редиците с паметни плочи в ума и летяха картини от неизживени мечти, ща ...

текст и музика-Соня Станчева
аранжимент-Кирил Гунчев

Знам как обичаш мойта компания,
когато настъпи нощта.
И докато гориш в пожар от желания,
ще повярваш, че Бог е жена.
💗 ...

Случайно, или пък по нечий знак,
преплете пътищата ни съдбата.
Объркана и наскърбена бях
от хорска завист - чувство непознато!
Една сълза ти с устни пресуши ...

В езерцето на очите ти,
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба, ...

Миг преди бурята само
някак измамно е тихо.
После ще лумне бял пламък
и скоро няма да стихне...
В огъня там ще умират ...

Денят,
такъв, какъвто е,
се взира
в циферблата.
Връз малката стрелка присяда ...

Напомням - калейдоскоп от образи, случки, хора... Всякаква шарения - без особен сюжет. Объркан и хаотичен като живота...
Глава четиридесет и шеста
За стария дресьор и атракциите му
Рекохме да влезем за малко във Ванчовото кафене, да пийнем по едно горещо, а после пак да отидем в парка. Грехота е да ...

Цял ден хвъркаме от цвят-на цвят
и прашеца носим. Грам-по грам.
В кошера ни чака тарикат,
търтей тлъст и с апетит голям.
С работата той е скаран, ...

(На Ангел)
Отвътре е толкова празно
Пусто, тъжно и самотно.
Остана само сърцето омразно
Да плаче и бие неохотно. ...