Темата е особено интересна и бих казал вечно актуална. Защото всеки, който се наслаждава на нечие творчество, независимо от степента на духовност, която влага в този акт, е по същество консуматор, пък дори и с идеална цел. Ала простата истина е, че между нас - консуматорите и негово величество творе ...

Обичаше децата.
Но от всички деца
най-много обичаше
своите.
А мъжете са ...

древното име
на Варна е Одесос
но прочетено
от дясно наляво е
с македонско звучене

Как мога да ти липсвам, когато мен ме няма,
когато аз съм нищо, аз съм нереална.
Застинала в безвремието проекция на нечий образ.
Изпразнена кутия от своето съдържание…
Това съм аз… ...

Толкова много я обичам
Обич, като въздух,
Обич, като щастие,
Обич, като нежност,
Обич, така свята. ...

Когато с тебе бяхме птици
и имахме едно небе,
звездите бяха ни сестрици,
и скрита пейка дом ни бе...
Щастливи плувахме в простора, ...

02,30 – 03,00 часа.
- Е? – питам колегите…
- Този път няма да успеем за една нощ – казва Киров. И хич не е в настроение…
- Защо? Всички са тук. И единият е убиец…
Здравчев се подсмихва. ...

Тъмно е, защо не идваш?
Не ме ли обичаш вече?
Усещам аромата на душата ти,
мирише на любов с пеницилин.
Навън вали, дъжда облива кръста на отсрещния храм. ...

Здравей, дъще, аз съм – мама.
Позна ме, миличка, нали?
Като тебе друга няма,
за мен всичко си ми ти.
Ще мине време и ще порастнеш, ...

Седемнадесет хиляди петстотин трийсет и два
дни, в които съм част от играта.
Пия своята доза съдба
и въртя се във танц със Земята.
Колко още остават - не знам, ...

И Август си отиде като миг,
изтече през ръцете като пясък.
Повява вече хладен морски бриз,
а чайките политат с тъжен крясък.
Септември ще рисува златен лист ...

Долавям протяжния съсък на вятър,
вършеещ из пусто огнище,
даже точици топло, ирисно злато
да отричат, зад тях, пепелище.
Познавам цената на тази сълза, ...

Не ме оставяй нецелунат никога!
Ти чуваш ли, разбираш ли изобщо?
Защото чувствам се такъв - несигурен
и после вътре в мене става лошо...
Не ме оставяй непрегърнат, моля те! ...

Днес съм много, много богата.
Имам си време само мое.
Безмълвно ще си помечтая
за срещата ни – предстоящата.
Ще се усмихвам, с очи ще галя ...

ЛЮБОВНИ МАРАТОНИ
Маратонът е вече към края
и финалът се вижда от хълма.
Спри най-сетне, бегачо отчаян! –
след чертата едва ли ще съмне. ...

Тъжно е да се признае, но в най-тежките моменти от живота си сме винаги сами и трябва да намерим силите и хладнокръвието, за да ги преодолеем. Друга истина е, че за най-мрачните етапи от живота си нямаме идеята как да действаме, за да ги преодолеем, но това е нашата вътрешна, житейска битка. Няма ко ...

Като миг, отиде си лятото сега.
Толкова бързо изтече през пръстите така,
сякаш морски пясък бе в моята ръка!
Слънцето жарко, се крие вече зад облака!
Морето своята изпраща студена вълнá, ...

Реших да регистрирам фирма
и отидох в общината,
гледам там една опашка,
от гишето до вратата.
Взех си номерът пореден, ...

Франческо Сарчина - Мед
(версията от живо излъчване/
оригинален текст)
-------------------------------------------------------------
Autori: Francesco Sàrcina ...

Франческо Сарчина - Никога не ти е достатъчно
--------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Francesco Sàrcina
----------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Сарчина ...

Един затворен човек върви по тротоара. Той не вижда птиците, слънцето, оклюмалите жълти храсти и сухите погледи на хората около него. Не усеща палещите лъчи на отраженията на стъклата върху кожата си. Понякога изпитва чувства, които дотогава са му били чужди – усеща, че не върви, а лети, и колкото п ...

Златната рибка оказва се сом,
с мустаци по дъното дращи.
Богатият принц, е всъщност без дом.
И крие закърпени гащи.
Котакът със чизми лекува мазол, ...

Свещта догаря бавно в пролетната нощ,
Луната тихо плува в звездния си кош.
В камината от камък тихо тлее жар,
в сърцето ми бушува любовния пожар.
Среднощни нежни ласки, целувки, огнен плам, ...

Когато съм неистово сама
и само страшни мисли в мен препускат
тогава свеждам ниско своята глава
и виждам само кал...и свойта грозна същност.
Когато съм неспиращо сама ...

Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.
Чашата препълниха от обич. ...

Не чакам нищо - вече проумях -
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага, ...

Отдавна затворих панелка с ключа
и заживях спокойно в къща с двор.
И няма що пред тебе да го суча:
признавам, че видях и доста зор.
И в двора бързо никне ми тревата, ...

Allah'ı ararken
Cahit Sıtkı Tarancı
Bilirim ne yapsam hata,
Yanlış attığım her adım;
Ellerim elma dalında; ...

Eğer
Can Yücel
o kadar da önemli değildir bırakıp gitmeler,
arkalarında doldurulması mümkün olmayan boşluklar bırakılmasaydı eğer.
utanılacak bir şey değildir ağlamak, ...

Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха ...

откъс от началото на романа
Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в П ...

Не повтаряй минали грешки,
не търси оправдание в други.
Обичта не е модна дрешка
за парички и без заслуги.
Забрави телефона от днес, ...

Самотна Вълчица на скалата стои
и гледа Луната.
Изпрати вече залеза тя и все така самотна –
чака ли, чака...
Послания праща, зове своят любим - ...

Приласка ме шепота на вятър
в гората сънно притаена.
С полъх лек докосна ми ръката,
утеши душата ми ранена.
В очите мои - лодки тъжни, ...

Баба готви най-добре,
всичко прави от сърце.
За любимите ни манджи
зеленчуците сама бере.
Доматите й - пресни, сладки, ...

Митко днес навършва пет годинки,
всички казват, че голям е вече.
Подаряват книжки със картинки,
а пък баба новичко елече.
А на него тъй му се играе ...